ОБЗОР

site.btaЗащо Нова Каледония отново е обхваната от протести

Защо Нова Каледония отново е обхваната от протести
Защо Нова Каледония отново е обхваната от протести
Дим от опожарени автомобили се издига в небето над Нова Каледония - френска отвъдморска територия в Южна Пасифик, обхвана от протести против избирателната реформа, която според привържениците на независимостта намалява тежестта на коренното население, 15 май 2024 г. Снимка: АП/Nicolas Job

Нова Каледония - френска отвъдморска територия в южната част на Тихия океан - отново е обхваната от съпътствани от насилие протести. Те отразяват напрежението, което от десетилетия тлее и периодично избухва на отдалечения архипелаг, намиращ се на близо 17 хиляди километра от Париж. Основна причина за размириците е желанието на коренното население на Нова Каледония за повече права и самостоятелност.

Смъртоносните безредици - нещо, което е дежа вю за архипелага - избухнаха, след като френският парламент одобри конституционна реформа, която ще позволи на хора, заселили се наскоро там, да гласуват на местни избори, предаде Ройтерс. Според представители на коренното население - канаките, това ще даде право на гласа на хиляди етнически французи и съответно заселниците ще придобият по-голяма политическа и електорална тежест.

До момента е потвърдена смъртта на шестима души, съобщи Франс прес.

Конституционната поправка, която според някои лидери на канаките ще размие вота на коренните жители, e просто поредното възпламеняване на тлеещото от десетилетия напрежение заради ролята на Франция в Нова Каледония, отбелязва Ройтерс.

Най-малко трима местни жители - млади канаки, загинаха в началото размириците. След това бяха убити двама жандармеристи от френските сили за сигурност.

Последната жертва - от събота, е мъж, убит на барикада, направена от протестиращи. Синът му и още един човек са били ранени, съобщи в. "Монд".

Френските власти реагираха, като обявиха извънредно положение в Нова Каледония. Международното летище на архипелага беше затворено - мярка, която е планирано да остане в сила до четвъртък, учебните занятия бяха отменени, а в регионалната столица Нумеа бе въведен полицейски час след случаите на подпалгане на магазини и автомобили. Освен това на отдалечената тихоокеанска територия бяха изпратени допълнителни полицейски сили от метрополията.

Населението на Нова Каледония, архипелаг с площ от 18 575 квадратни километра на около 1500 километра източно от Австралия, наброява 270 хиляди души. 41 процента от тях са представители на коренното население - канаките, които са от меланезийски произход - 24 на сто са европейци.

Архипелагът е наречен така от британския мореплавател Джеймс Кук през 1774 г. (б. ред.: Каледония е римското име на онази част от съвременна Шотландия, която се намира северно от река Форт). Той е анексиран от Франция през 1853 г. и е използван като наказателна колония до началото на 20-и век.

Президентът Еманюел Макрон отреди на Нова Каледония, която е една от петте френски островни територии в стратегическия Индийско-тихоокеански регион, главна роля в плана си да увеличи влиянието на Франция в Пасифика. Освен това архипелагът е на трето място на Земята по залежи на никел - метал, който намира широко приложение в промишлеността.

Нова Каледония се намира в центъра на важен в геополитически план морски регион, където двете световни суперсили - САЩ и Китай, се борят за влияние, посочва Ройтерс.

Без да спомене изрично Китай, Макрон заяви, че Франция има за цел да разшири собственото си присъствие в Пасифика, за да гарантира "едно основано на правила развитие" на региона.

В исторически план, Нова Каледония, която е колонизиранав края на 19-и век, е обявена официално за френска отвъдморска територия през 1946 г. Никеловият бум на архипелага през 70-те години на миналия век започва да привлича заселници. В резултат напрежението се повишава, като започват различни конфликти между Париж и канакски движения за независимост.

Споразумението от Нумеа от 1998 г. помогна за временно прекратяване на тази конфронтация, като очерта път за постепенно получаване на автономия и ограничи избирателните права до хората, заселили се в Нова Каледония до 1998 г., плюс на техните деца. Договорът позволи три референдума за определяне на бъдещето на архипелага. В крайна сметка бяха произведени всички те и резултатът неизменно бе един и същ: независимостта бе отхвърлена.

"Тази вечер Франция е по-красива, защото Нова Каледония реши да остане част от нея", каза Макрон след последния референдум - през 2021 г. Това допитване обаче беше бойкотирано от партиите, подкрепящи независимостта, заради пандемията от новия коронавирус и полемиката дали референдумът е легитимен продължава, отбелязва Ройтерс.

Ограничаването на избирателните права до хората, заселили се в Нова Каледония до 1998 г., имаше за цел да осигури по-голямо представителство на канаките, които вече са малцинство от населението на френската отвъдморска територия. Междувременно позицията на Париж еволюира, като френското правителство все повече започна да гледа на тази рестрикция като на недемократична. Така се стигна до конституционната промяна, която разреши да гласуват на всички хора, живеещи на архипелага поне от 10 години.

След избухването на размириците френският президент обяви, че засега няма да подписва закона, одобрен от парламента, и покани представители на различните групи от населението на Нова Каледония в Париж за преговори за уреждане на въпроса. Макрон обаче даде да се разбере, че споразумение трябва да бъде постигнато до следващия месец, като предупреди, че в противен случай ще подпише закона, посочва Ройтерс.

Междувременно обстановката в Нова Каледония остава много напрегната въпреки масираното разполагане на допълнителни полицейски сили. Основни пътища на островите все така са блокирани, обобщава Франс прес.

В размириците според френските власти са замесени между 3000 и 5000 души, посочва АФП и прогнозира, че овладяването на ситуацията ще отнеме време.

В политическите среди във Франция - от левицата през управляващото центристко мнозинство до крайната десница - се чуват все повече гласове за отлагане на реформата, отбелязва Франс прес.

Това на практика означава, че колкото по-дълго продължават размириците, толкова повече се увеличават шансовете демонстрантите да постигнат своите цели. Или поне част от тях.

Иначе е малко вероятно движението за независимост на Нова Каледония да се увенчае с успех. Още повече че архипелагът има известни икономически ползи от това да бъде част от Франция, което обяснява отчасти провала на референдумите за отделяне.

Канаките обаче са били подложени в миналото на строга сегрегация и широкоразпространена дискриминация, отбелязва Асошиейтед прес.

Така че раните, причинени от колониалното минало, неминуемо вещаят, че напрежението ще продължи да тлее дори след края на сегашния цикъл на насилие.

 

 

 

/ЛМ/

В допълнение

Избиране на снимки

Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.

Изтегляне на снимки

Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите

news.modal.header

news.modal.text

Към 09:53 на 13.06.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация