site.btaМирът не трябва да е резултат от война, а от повече информация едни за други, каза Кирил Вълчев

Мирът не трябва да е резултат от война, а от повече информация едни за други. Това каза генералният директор на БТА Кирил Вълчев на научната конференция „Културното наследство в дигиталната ера“ днес в зала „Акад. Иван Гешов“ в Българската академия на науките (БАН).

Той отбеляза и най-голямата отговорност на новинарските агенции – те дават възможност на хората по света да се разбират помежду си. „Да се познаваме и сравняваме не означава само възможност за използване на добри практики, но е и гаранция за мир. Може да не се съгласяваме, но трябва да се уважаваме и да намираме път за съвместен живот без войни“, подчерта Вълчев. 

По думите му част от тази отговорност е да се погрижим днешните новини да не загинат, а да се съхранят за утре. „Защото латинската максима ни учи, че днес трябва да бъде ученик на вчера. Затова новините от вчера са днешният урок и утрешният спомен“, отбеляза генералният директор на БТА.

Кирил Вълчев посочи, че архивите на БТА включват бюлетини и списания на хартия – приблизително 5 300 000 страници (включително списанията на БТА), бюлетини на микрофиш – близо един милион, фотоархив – приблизително 1 800 000 снимки, тематичен архив на Справочно-информационния отдел – документите са организирани в архивни единици, съдържащи изрезки/откъси от периодичния печат и емисии на БТА по значими теми и личности от България и света, както и данни за страни по света.

Вълчев отбеляза, че формирането на тематичния архив започва през 1934 г., систематизира се по отраслов принцип от 1950 г. до днес и се използва при подготовката на информационни материали на БТА и справки по определени теми. Архивът съдържа приблизително 5000 кутии, всяка от които съдържа между 500 и 1000 отделни публикации на хартия с над 500 000 тематични папки и над 250 000 картотеки.

„Когато са били създавани, тези материали са били новини. Днес те са спомен от вчера и безценен източник на история. Освен това те са и урок за нас днес. Затова носим отговорност в няколко посоки. Първо – физическото съхранение“, каза той.

Генералният директор на БТА посочи, че през последните четири години БТА положи големи усилия да създаде добри условия за съхраняване на хартиените бюлетини и снимки до около 2000 г.

„Хартиените бюлетини се съхраняваха на тавана на сградата на агенцията, построена в началото на 60-те години – върху циментов под или дървени рафтове, покрити с прах и изложени на студ през зимата и жега през лятото. Таванът е толкова нисък, че човек може да се придвижва почти само пълзешком, достъпът е труден, а организацията – небрежна. От началото на тази година целият хартиен архив е преместен в модерно оборудвани помещения, които преди това са били ведомственият ресторант на БТА. Архивите вече са подредени в съвременни шкафове с регулиран микроклимат. Милионите снимки, съхранявани до скоро в помещение без климатизация, също са преместени и подредени на нови рафтове в климатизирани стаи. За новините и снимките от този век, които БТА създава в електронен формат, е осигурено ново дисково пространство и двойно архивиране в два различни центъра за данни на държавния системен интегратор „Информационно обслужване“, разказа той.

Кирил Вълчев отбеляза, че второто направление, по което се работи, е дигитализацията. През юли, точно преди две години, БТА започна дигитализация на хартиените бюлетини и снимки на хартия или негативи. Планът е в рамките на три години да се дигитализират над 5 милиона архивни единици. До момента са дигитализирани от екип от близо 40 души, работещи на смени седем дни в седмицата (с почивка само през нощта), както следва: Над 3,5 милиона страници бюлетини, от които над 2,7 милиона са на хартия (75% от всички) и близо 800 хиляди – на микрофиш (84% от всички), почти 400 хиляди снимки (близо 62% от планираното количество), каза той.

Третото направление е осигуряване на достъп до архивите. По думите му това има два аспекта. Първият е физическият достъп до хартиените архиви за всички, които проявяват интерес. „БТА създаде специална зала, която нарекохме „Читалня“, където вече ежедневно работят журналисти, изследователи, студенти и граждани“, уточни Вълчев.

Вторият аспект е достъпът до дигитализираното съдържание. По този въпрос в момента работим и тази конференция ще бъде много полезна за нас в това отношение. Но във всеки случай ще трябва да използваме възможностите на изкуствения интелект (ИИ), отбеляза още той.

„В тази връзка бих искал да направя едно отклонение – изкуственият интелект трябва да се използва, а не да се страхуваме от него. Действително, той може да бъде голяма заплаха в информационната сфера, защото възможните последствия включват фабрики за фалшиви новини, тролове, нови форми на пропаганда, дезинформация, фалшиви видеа и манипулирани снимки. Но ИИ има огромен потенциал и за истинските новини. Новинарските агенции могат да го използват за подобряване на своята работа: транскрипции, субтитри, преводи, създаване на бази данни. В сътрудничеството между естествения интелект на журналистите и технологиите е бъдещето на новинарските агенции. Чрез новите технологии можем да ориентираме хората в океана от новини, включително и от миналото, така че да не се „удавят“ в него. А най-добрият начин да го направим е да публикуваме повече новини за науката“, каза генералният директор на БТА.

По думите му достъпът до новините, включително и от архивите, трябва да се осигурява чрез всички комуникационни канали, включително социалните мрежи. Новинарските агенции трябва по-добре да използват социалните и видео платформи, вместо да се конкурират с тях за средства.

Според Вълчев агенциите трябва да присъстват навсякъде в интернет и във всички формати – кратки новини, снимки, видео, аудио, инфографики. „Трябва специално да отбележим, че трябва да предоставяме истински новини за младите хора чрез нови формати и технологии. БТА е добър пример с присъствието си не само във Facebook, X, LinkedIn и YouTube, но и в Instagram, TikTok и Threads, които се използват от младите. Предстои да започнем и използване на Snapchat, предпочитан от най-младата аудитория“, обяви той.

Генералният директор на БТА отбеляза, че четвърта посока е спазването на авторското право. „Самият аз съм юрист по авторско право и няма да се спирам подробно, само ще отбележа, че това е сериозен въпрос. Именно защитата на авторското право е предизвикателство при дигитализацията на Тематичния архив на БТА, тъй като той съдържа изрезки от периодичния печат“, отбеляза той.

Петото направление е популяризиране на архивите на БТА. Вълчев посочи, че това се прави по три начина. „Всеки ден публикуваме поне една история с новини от съответната дата, както и архивни снимки, в социалните мрежи. Възобновихме издаването на списанието за култура, изкуство и литература - „ЛИК“, в което публикуваме материали от архивите на БТА по определена тема. От януари 2024 г. списанието е със свободен достъп – всички броеве от възобновяването му през 2022 г. досега могат да се изтеглят в PDF формат от сайта на БТА. Освен това БТА разпространява над 300 хартиени броя безплатно до библиотеки, културни институции и университети. Така списанието служи както за дигитална грамотност на по-възрастните поколения, така и за въвеждане на младите в културното наследство на България и света. БТА издаде и книга с новини от архива си – в нея е включена по една новина от България и света за всяка година от създаването на агенцията до 2023 г“, посочи още Вълчев.

Шеста посока е сътрудничеството с други новинарски агенции, което тепърва предстои да се развива. БТА има добри основи за това, каза генералният директор на БТА и отбеляза, че Агенцията има договори за сътрудничество с 50 национални агенции. 

В момента БТА е председател на Световния конгрес на новинарските агенции, тъй като през 2019 г. в София БТА организира този конгрес, посветен на бъдещето на новините. БТА е също така централа и генерален секретар на Асоциацията на балканските агенции – Югоизточна Европа (ABNA – SEE). БТА е член на Европейския алианс на новинарските агенции (EANA). БТА е част от MINDS International – организацията на 25 водещи новинарски агенции в света за сътрудничество в сферата на информационните услуги. Това е организация, сравнима със „световната G-20“ – включва агенции от САЩ, Канада, Великобритания, Франция, Испания, Италия, Германия, Швейцария, Индия, Япония и Австралия, посочи той.

„И накрая още нещо – такива форуми са изключително ценни, защото самият факт, че водим този разговор, означава, че нищо в света, включително изкуственият интелект, не може да замени естествената човешка комуникация“, каза още Вълчев.

Както БТА писа, сесиите на конференцията са посветени на културното наследство като онлайн ресурс и на миналото, настоящето и бъдещето на енциклопедиите. Сред участниците в дискусиите са Хари Фервайен, генерален директор на Фондация Europeana, генералният директор на Българската телеграфна агенция (БТА) Кирил Вълчев, който ще представи дигитализацията на архивите на БТА, учени от ИБЦТ-БАН, от Института по физикохимия, от Националния археологически институт с музей на БАН, от Софийския университет. Модератори на дискусиите ще бъдат проф. Румяна Прешленова, директор на ИБЦТ-БАН, и Весела Цакова от Института по физикохимия на БАН. Конференцията се свиква в изпълнение на Национална пътна карта за научна инфраструктура ИНФРАМАТ, с финансовата подкрепа на Министерството на образованието и науката, съобщиха от ИБЦТ-БАН.