site.btaВсички музи си играят заедно в НАТФИЗ

Всички музи си играят заедно. Това проф. Йоана Спасова-Дикова, директор на Института за изследване на изкуствата към БАН, каза пред БТА по повод интердисциплинарна конференция на тема „Изображението в текста, текстът в изображението“. Събитието, състояло се в Националната академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“ (НАТФИЗ), бе посветено на три 75-годишнини – на НАТФИЗ и на два института към Българската академия на науките (БАН) – Института за литература към БАН и Института за изследване на изкуствата към БАН.

„Много от нас се занимават с тази гранична област – между словото и образа. И доколкото се предполага, че всяка една от трите институции имат точно поле на работа или със словото, или с образа, ние искаме да покажем, че това не е съвсем така, и че в тази гранична област можем да представим заедно едни интердисциплинарни изследвания. Така че истинската цел на тази конференция отвъд юбилейния повод, е да покаже нивото на развитие на интердисциплинарните изследвания у нас“, каза пред БТА чл.-кор. проф. Мирослав Дачев. Той е ръководител на катедра „Световна култура” в НАТФИЗ (факултет „Екранни изкуства“).

По думите му в НАТФИЗ има минимум две катедри, които се занимават усилено с изследователска дейност. И голяма част от тях работят точно в тази гранична област – между словото и образа, а не само по отношение на образа, както се очаква, допълва проф. Дачев.

ИДЕЯТА

„Идеята тръгна от катедра „Световна култура“, която е интердисциплинарна и искахме да направим нещо такова. И, за да бъде конференцията сериозна и на ниво, поканихме и останалите институции. Това са наши приятели и колеги, с които винаги сме работили – именно за да направим нещо по сериозно заедно“, разказа пред БТА проф. д-р Светлана Стойчева-Андерсон от катедра „Световна култура”.

По думите й такива конференции много рядко се случват – да се събират хора от различни хуманитарни ресори и хора, които се занимават с различни изкуства.

„Идеята и самата тематика на конференцията е да съберем тези изкуства, да ги пресечем и да видим как се пресичат езиците. Как един език може да изразява другия език, как може да се превеждат тези езици на изкуствата и как се раждат такива феномени като писател-художник, художник-писател или пък писател, който пише кинематографично, друг, който пише музикално и така нататък. Тези граници на изкуствата са много важни за нас“, казва проф. Стойчева.

„Подкрепяме това събитие, защото сме колеги, защото се чувстваме съпричастни един с друг, защото има много неща, които ни свързват, защото смятам, че действително науката трябва да се развива интердисциплинарно. Трябва да се търсят различни гледни точки, които да диалогизират, между различни дисциплини, полета – още повече в нашето време, което е изключително трудно, сложно и безкрайно предизвикателно“, каза пред БТА доц. Морис Фадел от Нов български университет. 

СПАСЕНИЕТО НА ЧОВЕКА Е В МИСЛЕНЕТО 

„Такива конференции са изключително важни именно в нашето време – време, което действително ни поставя пред ситуацията на една катастрофа и осмислянето на тази катастрофа. Едно от действителните спасения на човека е заниманието с мислене, заниманието с култура, което винаги в периоди на катастрофа е било изключително и действително спасително“, смята доц. Фадел. 

„Темите в конференцията са изключително разностранни. Затова панелите ни нямат специални названия. Дори самата тема е изключително кратка, за да отворим максимално възможностите. Има хора, които ще се занимават с текста в театъра, текста в киното, текста в изобразителното изкуство, в танца“, допълва проф. Стойчева. 

НАТФИЗ В НАУКАТА ИЛИ НАУКАТА В НАТФИЗ

„Нито НАТФИЗ за първи път ще влезе в науката, нито науката за първи път ще влезе в НАТФИЗ. Ние сме колеги, които представляваме хуманитаристиката в България“, каза пред БТА доц. Пенка Ватова, директор на Института за литература към БАН.

„Макар НАТФИЗ да е учебно заведение, висше училище, а ние – научноизследователски институт, взаимодействието между нас никога не е секвало. Това, че нашите годишнини се пресичат, е част от нашата голяма общност на хуманитарите в България“, допълва тя. Интердисциплинарна конференция се стреми да покаже обекта на нашите изследвания и как се пресичат образите от театралните, филмовите, изобразителните изкуства и литературата, каза още проф. Ватова. 

НЯМА ОПАСНОСТ ЗА ТЕКСТА

Доминацията на изображението в нашата култура също ни подтикна да потърсим една такава обща тема, каза проф. Светлана Стойчева. 

Според нея няма никаква опасност за текста. „Текстът може да изразява абсолютно всичко. Това е факт. Той може да изразява, ако щете, гастрономически усещания, не само изкуствата. Така че няма такава опасност, но е добре да видим как наистина се превеждат тези езици. Какво може да се каже, например, с един вербален текст и какво не може. И обратното – какво може повече да се каже с един иконичен текст и какво не може. И защо, в края на краищата, творците посягат към един или към друг език. Мнозина са тия, на които не им стига един език и започват с друг език. Има толкова много примери“, каза още проф. Стойчева. 

ДОКЛАДИТЕ

Близо 50 доклада бяха изнесени по време на конференцията, придружени от дискусии.

Проф. Мирослав Дачев представи свои изследвания върху темата за интерференцията между словото и образа, базирани върху „Името на розата“ – романа на Умберто Еко, филма на Жан Жак Ано и сериала с режисьор Джакомо Батиато. „Показвам как се тръгва от романа, как се стига до сериала и как романът продължава да живее в изображенията, и как изображенията разговарят със словото във всеки един момент. Донякъде звуча атрактивно, но всъщност това е една утъпкана пътека в науката, поне от четири десетилетия. Става дума за фигури от типа на палимпсест и ризома. Още повече, че Еко винаги се заявява чрез лабиринта или ризомата, а пък самият Жан Жак Ано нарича филма си палимпсест по романа, така че с тези фигури се получава някаква игра. Виждам, че и в други доклади се получават подобни игри“, коментира ученият.

Докладът на проф. Светлана Стойчева е за метафизичния пейзаж на Николай Райнов. „Аз, неслучайно, съм си избрала автор, който е колкото писател, толкова и художник, и изкуствовед. Опитвам се да обясня как единият помага на другия – в неговите картини, в това, което пише, което изследва, как това се отразява на поетиката му, която в началото е една, а после, към края на творческия му път, се променя“, казва тя.  

Докладът на доц. Пенка Ватова е посветен на творчеството на Борис  Шивачев (1902-1932) – български писател от периода между двете световни войни, и на някои кинематографични принципи в изображението в една негова творба. 

Докладът на доц. Морис Фадел е за две категории – сила и репрезентация в езика, базиран върху поезията на Пейо Яворов. „По-специално, представям два елемента от тази поезия – азът и душата, и ще се опитам да анализирам поезията в тази перспектива на Яворов“, допълва той. 

Проф. Йоана Спасова се занимава с театрално изкуство, с киноизкуство. „Но в центъра на моите изследвания винаги е бил актьорът. Аз съм завършила НАТФИЗ, била съм актриса, а след това завърших театрознание. Моят доклад се е свързан с монологичните форми на актьорска игра и се нарича „Актьорът сам на сцената“, разказва тя. 

„Началото на 21 век имаше страхотен бум на монологичните форми, както и по време на пандемията, когато актьорите наистина оцеляваха и бяха оставени сами на сцената, с по-малко публика и това беше един голям психологически стрес за тях. Но нещото, върху което акцентирам, по също време разцъфна и сега продължава да цъфти. Засягам и стендъп комедиантите“, допълва проф. Спасова. По думите й един учен би трябвало да изучава всичко, включително и кича, включително и чалгата. „Той трябва да ги изучава, да ги познава естествено. Истината е, че когато хората имат нужда от нещо, те го поддържат. Те са нещо като редуцил винтил“, казва още проф. Спасова.