site.btaПроф. Божидар Манов представи книгата си "Хора с прякори. Тъжни разкази" пред пълната аула на НАТФИЗ

"Аз съм абсолютно стъписан от тази толкова пълна зала", каза проф. Божидар Манов при представянето на книгата си "Хора с прякори. Тъжни разкази" тази вечер в аулата на НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов". По думите му подготвените екземпляри "свършиха и за половината от вас". 

Проф. Манов събра 16 разказа между кориците на книгата си, издадена от "Колибри". "Тези 16 персонажа, съобразяваме се с Истанбулската конвенция – са 10 мъже, 6 жени", каза авторът. Той допълни, че героите са плод на художествено въображение. Създава ги в 12 безсънни денонощия по време на боледуването си от КОВИД-19. "Бях буден, не можех да спя, но някакви натрапници ме блъскаха в главата. Тогава разбрах, че няма да ме оставят на мира", разказа Манов и допълни, че това са "възможни съдби, възможни хора, реални прякори".

"Обичам тези герои. Повечето от тях. Ножовката много го обичам", заяви проф. Божидар Манов. "Обърнете се във вашия панелен комплекс. Точно такива има, просто не ги забелязваме. Несретници с неизвестен край", каза още той.

"Когато прочетох "Тъжните разкази", честно казано, се стреснах. У тях не остава място за усмивка, за шега, нещо, което при Божидар Манов винаги е присъствало. Но в тях има нещо куражлийско", каза Юрий Дачев. "Ако тези хора с прякори, имах един общ прякор, той може би щеше да е Мълчаливите", допълни той.

"Аз познавам Божидар Манов от 45 години. И го познавам като човек с чувство за хумор. Обаче изведнъж – бам. Тъжни разкази! Кой иска да чете тъжни разкази? Той явно иска да изгони част от читателите си. Тук много хора са се събрали, явно обичате да тъгувате. Можеше да изгони част от читателите си, ако ги беше кръстил "селски разкази", а ако ги беше нарекъл "тъжни, селски разкази", щеше да избие рибата", каза Раймонд Вагенщайн от издателство "Колибри" .

"Според мен тези разкази изобщо не са тъжни. Независимо, че повечето от тях завършват с инциденти и самоубийства. Аз мисля, че Божидар не знае как да завърши един разказ, освен да самоубие главния герой. Но има нещо оптимистично в тях", допълни Вагенщайн.

"Всеки от героите е самотен. Те затова си приличат. Има едно нещо, което се нарича емпатия и Божидар е болен от тази болест. Това е книга за хора, болни от емпатия", каза проф. Георги Каприев. 

"Той пише като писател, но иска да се държи като репортер. Той пише своите репортажи за тези хора", допълни той.

"Не знам дали всички са толкова обект на нашата тъга, но всички събуждат у нас огромно съчувствие. Уитман казва: "Изкуството е човечност". Точно това усетих, когато четох "Хора с прякори". Дадох си сметка, че името на човека значи по-малко от прякора. Прякорът носи много повече смисъл на живота му от името, което понякога може да се повтаря. Прякорът дава информация как е вървял пътят на един човек", сподели Георги Константинов.

Божидар Манов е кинокритик, професор и доктор на науките. Бил е вицепрезидент на ФИПРЕССИ (Международна федерация на филмовите критици). Автор е на девет книги за кино (теория и критика) и преводач на шест романа. "Хора с прякори. Тъжни разкази" е втората му белетристична книга след "Неизмислено човече" (2004).