„Българските пари“ е темата на списание ЛИК през месец декември. Изданието за литература, изкуство и култура на Българската телеграфна агенция (БТА) разказва за историята на парите, използвани на територията на страната ни през десетилетията. Списанието се издава в навечерието на влизането на България в еврозоната.
Броят ще бъде представен в Музейната сбирка на Българската народна банка (БНБ) на 6 януари, Богоявление, от 16 часа, със специалното участие на управителя на БНБ Димитър Радев. Премиерата на изданието ще се проведе съвместно чрез видеовръзка с националните пресклубове на БТА в България и чужбина.
„По-голямата идея на този брой е да се замислим за смисъла на парите изобщо, включително в българските земи“, пише във въведението на броя генералният директор на БТА Кирил Вълчев. По думите му в изданието може да се прочетат много идеи за смисъла на парите – „улесняващо средство за размяна, запазване на стойност, доверие, идентичност, принадлежност към общност“.
Вълчев допълва, че тъй като списанието излиза в дните на Рождество Христово, си струва да се замислим и за един друг смисъл на парите, независимо от тяхната форма. „Най-траен се оказва смисълът на парите като средство да изпитат човека. И мерилото за тяхната стойност може да се окаже спасение или предателство“, пише той и отбелязва, че според учени по днешните български земи със сигурност е имало в обращение и тирски сикли (шекели) – 30-те сребърника, за които Юда предава Иисус. „Затова трябва да помним, че парите не са цел, а инструмент, който разкрива сърцето на човека. Сами по себе си те не са нито зло, нито добро, но пристрастяването към тях е зло, а използването им за добро е добро. Затова не парите трябва да управляват човека, а човекът – парите, независимо от тяхната форма“, посочва Кирил Вълчев.
Генералният директор на БТА пише още, че българските пари в нашето време – и излизащите от употреба левове, и навлизащото евро – имат силен символ с ликовете на българските светци Йоан Рилски и Паисий Хилендарски, изобразени на тях. „Защото те ни напомнят за истинската стойност на парите като мерило за човека…“, коментира той.
„Приемствеността между лева и еврото е част от развитието на държавата. Това е стъпка напред, която надгражда постигнатото“, казва в интервю за списание ЛИК управителят на БНБ Димитър Радев. Пред изданието той разказва за произхода на името „лев“ на българската валута. По думите му то произлиза от старинната форма на думата „лъв“ – образ, който дълго е съпътствал българската държавност. „Той присъства в средновековни гербове, върху знамена и печати. Когато младата българска държава създава своята модерна валута, тя избира именно този символ, за да свърже бъдещата финансова система с историческата символика. Въвеждането на еврото не променя този факт. Никой не „взима“ лева. Той не изчезва, а остава като част от историческото наследство на държавата“, казва Димитър Радев. „Валутата е едновременно икономически инструмент и културен знак“, допълва управителят на БНБ и отбелязва как се е променяло посланието на българските банкноти и монети през годините, както и кое е „българското“ в оформлението на еврото. Той говори и за бъдещето на хартиените пари и монетите с увеличаващия се брой електронни плащания.
За „Пътят на парите по нашите земи“ разказва в своята статия проф. д.н. Пенчо Пенчев, преподавател в специалностите „Стопанска история“, „История на икономическите теории“ и „Сравнителна политическа икономия“ в Университета за национално и световно стопанство (УНСС). „Парите не са като въздуха, водата или гравитацията. Те са непланиран резултат от взаимодействието между хората и затова не може да се посочи един човек, който ги е „изобретил“. В еволюционното развитие на различни общества парите са се появявали под различна форма: черупки, кожи, добитък, камъни, монети, хартия и др. Дългата еволюция на парите поставя под въпрос съвременното всекидневно разбиране за това какво са парите“, пише той.
По думите на проф. Пенчев те невинаги са законно платежно средство, защото така е казала политическата власт, невинаги са банкноти или монети, невинаги са емитирани от централна банка. „Най-важната функция на парите е да са обществено прието средство за размяна“, посочва авторът. Според него освен това парите са счетоводна единица, която позволява рационализиране на бюджети, изразяване на цена, дейности на различни стопански единици като индивиди, домакинства, фирми, корпорации и т.н., а също и средство за съхраняване на стойността. Моментите от историята на парите по нашите земи, върху които акцентира проф. Пенчев, започват още от Античността и откритите първи златни и сребърни монети в този регион, преминава към монетосеченето по време на Първото българско царство, разказва за парите, които са в обращение в Османската империя и за организирането на модерни институции и парична си система след Освобождението, както и за промените и реформите, които съпътстват лева през ХХ век.
Доц. д-р Юлия Захариева – създател и доайен на дисциплината „Право на Европейския съюз“ в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и водещ експерт в тази сфера у нас, разказва „История на еврото“ в своята статия. Тя припомня, че присъединяването на България към еврозоната е отдавна предизвестено и е етап от суверенно избрания ни път още от 1995 г., когато е подадена молбата ни за членство в Европейския съюз.
„Монетата е символ на държавата. За археолозите това е аксиома. Разкритите от тях монети са неопровержими свидетели, че щом на това място и през този период някой е сякъл монети, следователно е бил държавник“, пише доц. Захариева. По думите й монетата е не само символ на държавност, но и мощен фактор при създаването на държави. „Еврото не е символ на държава, но има същата обединителна сила“, посочва още тя. Авторката припомня, че пътят на еврото започва от 1969 г. – на среща на най-високо равнище в Хага, където се формира експертен екип под ръководството на министър-председателя на Люксембург Пиер Вернер. „Още през 1995 г. на сесия на Европейския съвет в Мадрид е взето решение за името на общоевропейската валута – euro“, разказва доц. Захариева. Тя припомня, че общата парична единица е въведена на 1 януари 1999 г., а България ще бъде 21-вата страна в еврозоната.
На страниците на списание ЛИК е поместено и интервю с проф. Кирил Гогов – художник, хералдик и графичен дизайнер, по чиито проекти са създадени държавните платежни парични средства в България – емисиите от периода 1996-2002 г. Пред изданието той разказва дали гледа емоционално към това, че чрез банкнотите от 5 до 100 лв. трудът му присъства в ежедневието на цялата страна. Коментира и посланията, вложени в тях предимно чрез текстовите съобщения, вплетени в дизайна на валутата. „Парите не ни правят българи“, казва проф. Гогов и допълва, че националното не е материалното, което се придобива с пари. На въпроса как изглежда бъдещето на хартиените пари сред все по-големия обем от електронни плащания, творецът казва: „Бъдещето е предстоящето. Ние сме в началото на ново, трето хилядолетие. В едно съм сигурен - бъдещето принадлежи на доброто продължение. Не на миналото“.
В тематична хронология са събрани акценти от публикации за българските пари през десетилетията от богатия архив на БТА, който съхранява новини от всеки ден от 127-те години от основаването на агенцията до днес. В своята 145-годишна история – след като през 1881 г. официално е въведен като основна парична единица в Княжество България и са отсечени първите български монети, до края на тази година, когато страната ни влиза в еврозоната, левът преминава през различни трансформации. В определени периоди той е бил обезценяван или преоценяван, деноминиран и променящ своята стойност и форма. Първите публикации по темата от бюлетините на БТА са от 1898 г. – годината, в която е създадена и Агенцията, и разказват за Народната банка и общуването й с чуждестранни банки по повод различни заеми и парични взаимоотношения. Сред акцентите е и новина на почти век – от 1926 г., когато се поставят основите Българската народна банка да се превърне в истинска емисионна банка. А последните новини разказват за предстоящия валутен преход, в който българите ще започнат да използват единната европейска валута – еврото.
От януари 2024 г. списание ЛИК е със свободен достъп. Всички броеве от неговото възстановяване през 2022 г. до днес могат да бъдат изтеглени в електронен формат от интернет страницата на БТА. Декемврийският брой на тема „Българските пари“ можете да откриете на следния линк https://www.bta.bg/bg/lik-magazine/71.
/ТС/
Моля потвърдете купуването на избраната новина
