site.btaЮлският брой на списание ЛИК на тема „България в ЮНЕСКО“ излезе едновременно на три езика – български, английски и френски

Темата на най-новия брой на списание ЛИК е „България в ЮНЕСКО“. През юли изданието на Българската телеграфна агенция (БТА) излезе едновременно на три езика – на български, както и в превод на френски и английски език. 

Повод за избора на темата е 47-а сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО. През тази година тя се провежда в Париж под българско председателство в периода от 6-16 юли. 

Премиерата на списание ЛИК ще съпътства програмата на сесията. На 7 юли в централата на организацията в Париж, Франция, броят ще бъде представен от генералния директор на БТА Кирил Вълчев. Чрез видеовръзка в събитието ще се включат главният редактор на списание ЛИК Георги Лозанов и неговите събеседници в зала „МаксиМ“ на БТА в София. Участие ще вземат и гостите в останалите национални пресклубове на агенцията в страната и чужбина.  

Във въведението на броя генералният директор на БТА Кирил Вълчев казва, че списанието е подходящо лице на България в ЮНЕСКО по време на нейното пред­седателство на 47-ата сесия на Комитета за световно наследство в централата на световната организация в Па­риж. „Наименованието на списанието, издавано от Българската телеграфна агенция (БТА) – националната информационна агенция на България, идва едновременно от първите букви на думите „литература“, „изкуство“ и „култура“ и има самостоятелното значение на думата за лице. Така и ЮНЕСКО е лице на сътрудничеството между нациите в областта на културата, образованието и науката“, пише той. 

Генералният директор на БТА посочва, че в момента сред 168 държави с обекти в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО, в която организация участват общо 196 страни, България е на 33-то място с 10 обекта, какъвто брой имат още две държави. „Това е сериозно признание за една страна“, коментира Кирил Вълчев. По думите му 10 обекта в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО и още почти толкова празници и традиции в нейните списъци на нематериалното културно наследство са и още нещо: „Сериозна причина да дойдете и да останете повече време в България“, пише той. 

В текст за списанието министърът на културата на Република България Мариан Бачев посочва, че като член на Комитета за световно наследство България защитава принципите на приобщаване и справедливост в гло­балната културна карта. „2025-а е година на символични и съдържателни пресечни точки – отбелязваме 80-годишнината от основаването на Организацията на обединените нации и на Организацията на ООН за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) – институции, които поставят културното наследство в сърцето на глобалния мир, устойчивото развитие и междукултурния диалог“, пише министърът на културата. Според Мариан Бачев в този изключителен контекст Република България има честта и отговорността да председателства 47-ата сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО в централата на световната организация в Париж. „Това събитие не е само международно признание за богатството и значимостта на българската културна и природна идентичност, но и потвърждение за последователния ни ангажимент към опазването, популяризирането и „предаването“ на световното наследство към бъдещите поколения“, посочва министърът.

Елена Шекерлетова – заместник-министър на външните работи и председател на Националната комисия на Република България за ЮНЕСКО, пише на страниците на ЛИК, че опазването на културните и природните световни ценности е отговорност, която прави ЮНЕСКО разпознаваема както в нашата страна, така и в световен мащаб. „Смисълът и значението на опазването на културното и природното наследство за българското общество дават тласък на интереса към дейността на ЮНЕСКО, правят Българската националната комисия за ЮНЕСКО разпознаваем и търсен партньор и са едно от най-ценните достижения в рамките на сътрудничеството ни с организацията“, пише Шекерлетова. 

Сред авторите в броя е Ирина Бокова – генерален директор на ЮНЕСКО в периода 2009-2017 г. Тя посочва, че през последните 80 години ЮНЕСКО служи като глобална платформа за инте­лектуален дебат, насърчавай­ки партньорства, стимули­райки създаването на знание и лансирайки нови идеи. Тя допълва, че ООН създава ЮНЕСКО пре­ди 80 години като виждане за човечеството, обединено в своето многообразие около споделени ценности. „Виждане, че всички култури са различни, но тази разлика не ни разделя – тя ни обединява“, пише Бокова. „Като генерален директор на ЮНЕСКО в продължение на осем години (2009-2017) станах свидетел на силата на многостранното сътрудничество в образованието, културата и науката за преобразяването на обществата и на света“, допълва тя. 

Автор в броя е и Александър Савов – кариерен дипломат с мандати в постоянното представителство на България към ООН, който е бил и постоянен делегат на България към ЮНЕСКО в Париж и е работил в Националната комисия на България към ЮНЕСКО. Той коментира многоплановата роля на ЮНЕСКО в системата на международните междуправителствени организации и в търсенето на решения на глобални проблеми. „В масовото съзнание ЮНЕСКО се възприема предимно като организация, която се занимава с култура и предимно с частта, отнасяща се до съхраняване на материалното и нематериалното културно наследство. В действителност дейността на организацията е много по-разнообразна и значима, определяща за решаването на стратегически задачи на нашите общества в областта на образованието, природните и социалните науки, културното сътрудничество, защитата на правата на човека, на етичните и моралните принципи, на спазването на човешкото достойнство и правата на човека“, пише Савов. 

В интервю за изданието председателят на 47-ата сесия на Комитета за световно културно наследство проф. Николай Ненов казва, че българската страна е предложила на световната общественост обекти, които имат културни измерения, значими за цялото човечество. „Културното наследство, включено в ЮНЕСКО, е наш избор и наша отговорност – ние сме заявили пред света, че съответният обект отговаря на определени критерии и има изключителна универсална стойност, важна за човечеството. Членуването в световна организация ни задължава да отстояваме намеренията си и да работим по стандарти, които целят както съхраняване и представяне на съответния обект, така и неговата широка интерпретация за разнообразна публика“, казва Ненов. 

На страниците на изданието са представени де­сетте обекта в нашата страна, вписани в Списъка на ЮНЕСКО – седем културни и три при­родни. Това са Боянската църква, Мадарският конник, Казанлъшката тракийска гробница, Тракийската гроб­ница в Свещари, Ивановски­те скални църкви, Рилският манастир, Античният град Несебър, Природен резерват „Сребърна“, Национален парк „Пирин“ и Вековните буко­ви гори на Национален парк „Централен Балкан“ (като част от Древните и първич­ни букови гори на Карпатите и други региони на Европа).

В списанието са представе­ни и българските вписвания в световните листи на ЮНЕСКО на нематериалното култур­но наследство – песните и танците на Бистришките баби от района на шоплука, нестинарството, чипровски­те килими, празникът „Сурва“ в района на Перник, съборът за народно творчество в Копривщица, българското чи­талище, мартеницата, дву­гласното пеене „на високо“ в Долен и Сатовча в Югозапад­на България и предложението за включване в листите на гайдата и гайдарството в България. 

Изданието разказва и за дейността на Националния център за нематериално културно наследство при Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българската академия на науките, чиято задача е цялостно документиране, съх­раняване и популяризиране на фолклорните традиции, как­то и документацията, свърза­на с опазването на нематери­алното културно наследство.

Тематична хронология показва как дейността на Организацията на Обединените нации за образование, наука и култура присъства в информационния поток на Българската телеграфна агенция още от средата на миналия век до днес. В броя на ЛИК са представени акценти от новините, като първите от тях са от 50-те години на миналия век. През десетилетията българската следа в историята на ЮНЕСКО започва да се откроява все по-ярко, а публикациите, свързани с организацията, стават все повече в емисиите на БТА.

В края на този брой на ЛИК са представени още обекти, които заслужават да бъдат включени в Списъка на све­товното културно и природ­но наследство на ЮНЕСКО. Това са две от праистори­ческите селища в днешните български земи – некрополът в най-големия български град на Черно море Варна, в кой­то е открито най-старото обработено злато в света на повече от 6000 години, както и Солницата в Про­вадия на около 7600 години. Представени са и Епископ­ската базилика в най-стария град в Европа Пловдив и три­те средновековни български столици Плиска, Преслав и Търново.

От януари 2024 г. списание ЛИК е със свободен достъп. Всички броеве от неговото възстановяване през 2022 г. до днес могат да бъдат изтеглени в електронен формат от интернет страницата на БТА. Броят на тема „България в ЮНЕСКО“ на български език  можете да откриете на следния линк  – https://www.bta.bg/bg/lik-magazine/54, на английски - https://www.bta.bg/bg/lik-magazine/53 , и на френски език - https://www.bta.bg/bg/lik-magazine/52.