site.btaХудожествена галерия – Казанлък отчита ръст на посещенията с над 20 процента през настоящата година, каза директорът д-р Пламен Петров

Художествената галерия в Казанлък изпраща една много позитивна година, в която зрителският поток се е увеличил с над 20 на сто спрямо предходната. Това каза в интервю за БТА директорът на институцията д-р Пламен Петров. Той подчерта, че сред посетителите има все повече млади хора, а най-ценното е, че екипът е успял да докаже, че в град като Казанлък дори и в съботния ден може да има културен живот и събития, които да привличат своята аудитория. 

За изминалата календарна година галерията е разполагала с около 420 хиляди лева общински бюджет и с около 250 хиляди лева собствен принос, привлечени на проектен принцип. Осъществени са десетки изложби, лекции, ателиета и други инициативи, които са привлекли различни аудитории, обясни д-р Петров. „Изключително ме радва това, че успяхме да привлечем млада публика, защото именно това е аудиторията, в която трябва да инвестираме най-много усилия и да я накараме да припознае художествения музей“, каза той. Директорът напомни, че наскоро културният институт представи нови аудио гидове, записани от деца. По думите му това, от една страна, цели да покаже на публиката, че да говориш за изкуство не е сложно, след като могат да го правят и деца. „От друга страна това са децата на Казанлък, това е един жив архив, който остава“, допълни той. В момента екипът работи в посока да допълни гидовете и със записи на други деца, които изучават английски език, за да могат те да бъдат използвани и от чуждестранните гости. 

С дейността си се надявам най-вече да успяваме да утвърждаваме Казанлък и като град на художници и да показваме, че освен миналото и настоящето, което има тук покрай розопроизводството и тракийското наследство, има какво да покаже и откъм визуалното изкуство – както откъм минало, така и откъм съвремие, каза още Пламен Петров. Той съобщи, че изграждането на депо „Съвремие“, където ще бъдат представени художниците на Казанлък и по което екипът работи дълго време, трябва да приключи през идния месец, а официалното му представяне предстои в началото на следващата година. Според изкуствоведа в страната ни, а и не само, няма много възможности за публиката да преживее съвременното изкуство и да може да общува в непосредствена близост с авторите, каквато е идеята на депо „Съвремие“. Намерението ни е от следващата година да започнем живи срещи с всеки художник на Казанлък и да ги документираме, за да се превърнат в аудиовизуален архив, който след години ще е изключително ценен за хората след нас и ще пази живото знание за тях, каза той. Тези материали ще бъдат качени онлайн, като всеки посетител на депото или колекционер ще може да получи и координатите на съответния художник. „Основна наша цел е да се опитаме да подобрим диалога между публиката и артистите, защото само така ще можем да скъсим дистанцията между публиката и изкуството“, каза д-р Петров. Той изрази надежда това да провокира публиката да гледа по-освободено и на музейните творби. 

Д-р Пламен Петров съобщи още, че от идната година Мраморната зала в къща музей „Дечко Узунов“ ще бъде предоставена на местната структура на Съюза на българските художници, където те самите да изграждат свой изложбен план. Изложбите ще се осъществяват изцяло със съдействието и техническата помощ на екипа на галерията. Надявам се, че в колаборация с Депо „Съвремие“ ще успеем да накараме публиката да се вгледа в онова, което се прави днес в Казанлък, посочи изкуствоведът и изрази мнение, че подобна подкрепа ще стимулира художниците да се развиват все повече. "Както самият Дечко Узунов казва - „Нищо в тази къща не трябва да напомня на музей, аз нали съм жив“. Опитваме се именно да покажем, че художникът като фигура е жива част от тъканта на местната общност в Казанлък", каза д-р Петров. Другият филиал на галерията - къща музей "Ненко Балкански" ще продължи да се развива като територия на младите, които имат отношение към изкуството, като там предстоят няколко дебюта, а Централната сграда на културния институт ще се обособи като пространство, в което да се показва съхраняваното в депата. То не е никак малко, подчерта директорът и отбеляза, че художествената сбирка на галерията се състои от около пет хиляди произведения, от които в момента са показани едва 200. "Отговорността да разказваме миналото е наша и трябва да пренасяме този разказ. Без да общуваме с това наследство, някак знанието за него изчезва и в един момент може да притежаваме десетки онемели произведения на изкуството", коментира той. Д-р Петров допълни, че това е и причината екипът да организира толкова много лекции и изрази надежда през 2026 г. да има възможност за продължение на платформата „Събота в галерията на път“ в различни градове в страната. 

Сред акцентите през изминалата година е и проектът "Пос(в)ещение на картина", съчетаващ литературата и изкуството, който галерията осъществява по идея на Гергана Атанасова. "Проектът се продуцира изцяло от екипа ни, а във връзка с него в града изцяло безвъзмездно идват много значими автори", обясни д-р Пламен Петров. Той посочи, че идната година проектът ще продължи в различните филиали на културния институт, като авторите ще се срещат с различни картини и ще създават свои текстове за тях. 

Цялата 2026 година ще премине под знака на 125-ата годишнина на институцията, напомни директорът. Предвидени са множество активности в града и извън него, като сред тях е и първото участие на галерията в Празниците на изкуствата „Аполония“ в Созопол, изложба в Съюза на българските художници в столицата. Вече е ясен и изложбеният план, като се уточняват датите на предстоящите експозиции, а екипът работи и по поредното издание на проекта "Навсякъде с изкуството".  По повод годишнината си галерията в Казанлък ще осъществи и проекта „125 диалога с изкуството“ по програма „Културно наследство 2025“ на Министерството на културата и Национален фонд „Култура“. Той ще покаже 125-ма души от града, които ще говорят за това как възприемат по една картина от фонда на институцията.