Алтернативните бюджети и затварянето на финансовите пирамиди открои доц. д-р Красен Станчев сред дългия списък от постижения на Института за пазарна икономика (ИПИ), който тази година отбелязва своята 30-годишнина.
Икономист и философ, с днешна дата той е председател на Управителния съвет на Института, бил е негов изпълнителен директор от 1993 до 2006 г. и един от учредителите.
"Особената философия на алтернативните бюджети беше да се докаже, че бюджетът винаги може да бъде балансиран при 10 процента подоходни данъци, съкращаване на ненужни разходи и рационализиране, но не съкращаване на социални разходи", каза доц. Станчев в интервю за БТА по повод кръглата годишнина.
По думите му с днешна дата икономическите развития са по-лесно предвидими, отколкото преди.
"Ако правителствата оттук нататък се ръководят от един уводен курс по икономическо мислене, като например "Какво всеки трябва да знае за икономиката и просперитета", всички трудности за фиска, икономиката и добруването на хората са преодолими", смята той.
Следва пълният текст на интервюто:
- Как беше създаден Институтът за пазарна икономика?
- Идеята се роди в 272-ра аудитория на Софийския университет през декември 1989 година. Бяхме се събрали доста хора да обсъждаме развитието на икономиката. Тогава ни хрумна, че трябва да има "място за мислене" и донякъде тази идея беше осъществена с учредяването на Групата икономически съветници на президента Желю Желев (август-септември 1990 г.) и след това с Агенцията за икономически анализи и прогнози, където отидоха повечето от съветниците на д-р Желев. Учредихме Института на 31 януари 1993 година.
- Как би изглеждало сравнението между тогавашната икономическа картина и днешната?
- Сега положението е просто цветущо в сравнение с тогава. Само от 2000 година досега богатството на българските граждани се е увеличило 11 пъти, това е посочено и в докладите за световното богатство (Global Wealth Report) на швейцарската банка "Креди сюис" (Credit Suisse Group AG).
Един пример за разликата тогава и сега - през 1995 година направихме преглед на случващото се и Румен Аврамов предвиди въвеждането на Валутен съвет. Предвидихме (не ИПИ, участниците) и хиперинфлацията, и фалита на инвестиционните пирамиди (това бе централна тема в моето изказване). Интересуващите се от съвременна история могат да видят обсъжданията в "90 дни. В началото на лявото управление" (издание на в-к Капитал и ИПИ, 1995 г.).
- Какво не виждат потребителите, ползвайки един готов продукт - анализ на ИПИ, какво остава зад кулисите?
- В общи линии винаги е много трудно да се оценят изборите, които правят хората. Особено в областта на политиката, и то не само в България, има безкрайно много невидими неща. Това, което помага, е здрава икономическа теория. Винаги има нещо, което случайността допринася като изненадващ резултат. Иначе с днешна дата икономическите развития са по-лесно предвидими, отколкото преди. Независимо от войната на Русия срещу Украйна, която ще е основното събитие с дългосрочни последици след Втората световна война.
Преди десет години издадохме един сборник такива анализи, озаглавихме го "Отвъд стопанските нещастия". Мисля, че такива нещастия като след 1944 г. или след 1995 г. все още остават невъзможни. Почти. Необходимо е голямо струпване на глупости в обществен оборот и публичните финанси, за да се случи например повторение на най-лошото в българската стопанска история - периода от април 1996 г. до март 1997 г.
Ако правителствата оттук нататък се ръководят от един уводен курс по икономическо мислене, като например "Какво всеки трябва да знае за икономиката и просперитета", всички трудности за фиска, икономиката и добруването на хората са преодолими.
Между другото, в средата на лявото управление (през април 1996 г.) аз подарих тази книжка на тогавашния премиер. Той и заместниците му явно не са имали нито време, нито желание да я прочетат. На следващия ден започна периодът на хиперинфлация. Последното й издание от "Изток-Запад" все още може да бъде намерено по книжарниците.
(К. Станчев и И. Петкова подаряват книги на Жан Виденов. Снимка: Ромео Чолаков, 15 април 1996 г.)
- Кои са постиженията на ИПИ, които веднага Ви идват наум?
- Списъкът е дълъг. Най-важното нещо беше приносът ни в затварянето на финансовите пирамиди, с което се занимавахме между 1993 и 1995 година. Тогава Уолтър Стар и Иванка Петкова написаха и аз защитих приемането на проектозакона за инвестиционните дружества и фондовите борси.
Много важни са алтернативните бюджети - за 19 години. Те изиграха основна роля при убеждаването на българското обществено мнение, на Международния валутен фонд, на партиите в парламента за въвеждане на т.нар. плосък данък, който е много добър като инструмент (по-точен е терминът на македонски - "равен данък".) Особената философия на алтернативните бюджети беше да се докаже, че бюджетът винаги може да бъде балансиран при 10 процента подоходни данъци, съкращаване на ненужни разходи и рационализиране, но не съкращаване на социални разходи.
- Сега също търсим дисциплиниращ фактор, който да позволи по-нисък бюджетен дефицит в стремежа на България за членство в еврозоната. Постижимо ли е да го намалим?
- Да, няма никакъв проблем. Замразява се ръстът на заплатите в администрацията и на минималната работна заплата, от което се получава спестяване от около 400 млн. лева, или малко повече. Още 500-600 млн. лева могат да дойдат при затваряне на "дупките" по ДДС, получава се милиард.
Програмите за капиталови инвестиции от страна на държавата не могат да се изпълнят изцяло, така че оттам естествено ще дойдат около 4 млрд. лева. Отделно могат да се предприемат съкращения, да се рационализират разходи, без да се засягат общинските бюджети.
Другото нещо е да се даде дългосрочна перспектива, като се удължат договори за концесии. Предоговарянето им ще донесе допълнителни приходи, тъй като повечето са подписани при относително скромни постъпления за концедента. Изключение са тези за злато и полезни изкопаеми, където законодателството е изключително добро. Ако се удължат договорите за концесионирането на плажове, ще паднат и цените за ползването им и ще има повече приходи в дългосрочен план.
Това, което трябва да се направи по пътя към членство в еврозоната, е добре за хората - хубаво е да няма бюджетен дефицит, големи държавни дългове, инфлацията и лихвените проценти да са ниски. Докато това стане, има шанс и Европейската централна банка (ЕЦБ) да заздрави своята политика и да заприлича на работата на Българската народна банка като валутен съвет.
Ако позволите, нека пожелая нещо на членовете на новото правителство: Прочетете, дами и господа, две от книгите на ИПИ - "Анатомия на прехода" и "Анатомия на кризата".
--------------------
Доц. д-р Красен Станчев е председател на УС на Института за пазарна икономика, на когото е бивш изпълнителен директор (от 1993 до 2006 г.) и един от учредителите. Преподава макроикономически анализ, икономика на политиката, бюджетен процес, икономика на публичния сектор, регулаторен анализ и международна политическа икономия (като базови курсове) в Софийски университет "Св. Климент Охридски". Автор и съавтор е на шест книги, редактор на дузина, публикувал е около 100 научни студии и статии, някои от популярните му публикации за стопанската политика на прехода са сред най-четените в България.
Бил е и народен представител във Великото народно събрание и председател на неговата Комисия по опазване на околната среда (1990-1991), член на Икономическия съвет на президента Петър Стоянов (1996-2001), координатор на Между-министерската група за премахване на административните пречки пред бизнеса (2002-2003). От 2019 г. е почетен член на УС на Българската търговско-промишлена палата. Член е на различни консултативни съвети и на обществата Mont Pelerin и NOUS.
/ЦМ/
news.modal.text
