site.btaПланът за възстановяване и устойчивост е алтернатива да не затягаме коланите, защото имаме цел еврозона

Планът за възстановяване и устойчивост е алтернатива да не затягаме коланите, защото имаме цел еврозона. Добре е да бъде използван, защото има голяма необходимост и всички останали страни са много по-напред от нас. Това каза в интервю за БТА изпълнителният директор на Института за пазарна икономика (ИПИ) Светла Костадинова по повод актуалната обществено-икономическа ситуация, дейността на Института, свързана с нея, и отбелязването на 30-годишнината на ИПИ.

"Алтернатива на всяка политика винаги има. Това, което отличава Института, е, че нашата алтернатива винаги залага на няколко принципа: ниски данъци, за да е добра средата за бизнеса; увеличение на големи социални плащания, но доколкото е възможно, за да се запази балансът в бюджета; и, разбира се, спиране на големи публични политики или част от тях, които доказано нямат ефект", обясни тя.

По думите й трите процента дефицит, заявени от финансовия министър, звучат добре, но ако Планът за възстановяване не бъде активиран и не започне реално да действа, ще бъде много трудно това да се постигне.

Следва пълният тест на интервюто:

- Какво си спомняте от момента, в който започнахте работа в Института за пазарна икономика?

- Моето начало беше преди 22 години. Спомням си един много сплотен екип, който знае какво иска и в общи линии има представа как да го постигне. С много търсене, с адекватност на текущите дебати и, разбира се, с поглед поне две стъпки напред за това от какво България има нужда като реформи и какви са аргументите за тях.

Всъщност именно тази свобода на мисълта в екипа позволява на хората да са смели. Само когато си смел, можеш да мислиш големи неща, да предлагаш големи реформи и да вярваш, че са възможни. Много често хората в ежедневието по различни причини са ограничени да вярват в това какво е възможно. Ние се опитваме да нямаме такива ограничения в екипа и мисля, че това е една от привлекателните характеристики на работата. Когато хора от други сектори са попадали при нас, споделят, че свободата на мисълта е нещо, което е много ценно в екипа.

- Как се промени икономиката за тези 22 години? По-трудно ли е да се анализира сега, отколкото тогава?

- Всяко време си има предизвикателства. Когато аз започнах работа в ИПИ, достъпът до знания беше по-ограничен. Наличието на данни, информация, анализи, включително какво се случва извън България, откъдето ние черпим също много опит и идеи, беше много по-ограничено по абсолютно реални причини.

Интернет не беше толкова разпространен, публикациите не бяха толкова достъпни. Тогава уменията на хората да намират информация бяха много важни, за да можем да сме адекватни и да допринасяме за провеждането на някакви разумни икономически политики.

Това се промени и сега със социалните мрежи всеки може да се изказва, тоест има трибуна, всеки има достъп до информация какво и как се случва, какви политики се правят и с какви резултати. Има много данни и вече изискванията към нас като екип са различни.

Тоест ние освен че трябва да намираме, трябва да разбираме, да селектираме това, което е релевантно за нашата реалност. Вече сме част от Европейския съюз, част от един глобален свят и проблемите не са само местни.

Важно е знанието за това как се развиват икономиката и инвестициите, социалната среда, но трябва да се има предвид и какво се случва в глобална перспектива, защото ние не сме изолирани и много бързо нещата се пренасят от Европа у нас. Това е умение, което се развива с времето - ако има криза, да предвиждаш колко бързо тя ще се отрази тук, ако има растеж, какво можем да направим, за да го има и при нас.

Освен това със социалните мрежи, в които всеки може да изразява мнение, ние трябва да сме много видими за тези, които вземат решения и правят политики, защото в момента едно от основните ценни умения на всеки, който е натоварен с власт, е да прецени кого да слуша, откъде да черпи идеи и търси знание. Ние трябва да се опитваме да се отграничаваме от тези, които имат други цели и други източници на информация най-общо казано.

В годините, независимо кой е бил в управлението, сме били търсени най-вече неформално, оперативно за много дребни или за големи неща, за много спешни и непредвидими развития, на които е трябвало да реагират управляващите.

Натрупаното знание и опит дават резултати и позволяват да дефинираш някакви решения на базата на опит от други сфери или от други усилия, дори в ситуация, в която всички сме незнаещи, каквато например беше пандемията. Това по-често не е видимо за широката публика, но смятаме, че е много важно.

- Какво не виждат потребителите на анализите на ИПИ, какво остава зад кулисите?

- Остават скрити големите спорове вътре в екипа за това как да се подходи към определен проблем. Както казах, има свобода на мислене и на предлагане на идеи, и въпреки че гледаме в една посока, често спорим разгорещено как да се подходи, какво да се направи, особено за нови неща и нови казуси, пред които никой не се е изправял и трябва да се започне от нулата.

Но в крайна сметка успяваме да формулираме за нас като екип крайна позиция, дали ще е конкретна реформа или мнение по определени предложения. Не се вижда и изключително голямата ни работа и взаимодействие с медиите, за да представим идеите си пред обществото и тези, които вземат решения.

- Очертава се да имаме доста активно лято, кои са предизвикателствата пред икономиката с днешна дата?

- По-скорошни предизвикателства са Шенген, еврозоната, бюджетът. Очаква се да се стартират големи неща, които много дълго време не можеха да получат ред. Говорим за големи реформи в областта на образованието, здравеопазването най-вече - сектор, който има ефект върху всички и изземва голям публичен ресурс, и все още има много изисквания към него.

Важно е образованието в областта на компетенциите на работещите. Ние виждаме как заради намаляване на населението не можем да растем, защото работодателите не намират достатъчно работници или квалифицирани работници. Оказва се, че значителна част от тези, които работят, са с умения, които постепенно започват да губят ценност на пазара на труда, а много малко се преквалифицират. Това вече има голям ефект върху възможностите на чуждестранните и на местните инвеститори да се развиват. Ако искаме да привличаме инвестиции, трябва да мислим и в тази посока.

Не мога да кажа, че има сфера, в която няма необходимост от належащи реформи, във всички можем да откроим две или три неща, които трябва задължително да стартират.

Да не забравяме и Плана за възстановяване и устойчивост, който трябваше да помогне на икономиката да се върне към траекторията на растеж. Ние досега нищо не сме използвали от този план. Изгубихме две години, в които повечето страни инвестираха в инфраструктура и развитие на уменията на своето население, в реформа в образованието. Тоест не можахме да се възползваме и в най-необходимото време, точно след ковид пандемията, и силно се надявам, че тази възможност няма да се погуби съвсем, и така да не може да има някакъв реален ефект, особено по места.

Виждаме общини и региони, които успяват по различен начин да привличат инвеститори, да задържат хората си, да осигуряват добро качество на средното образование, но и региони, които дългосрочно нямат никакъв успех в нито една от тези сфери. На тях трябва да се съдейства, включително чрез този План за възстановяване.

- Ако приемем, че не сме се възползвали от неговите възможности заради политическо безвремие, то сега вече е избрано редовно правителство. Какво бихте посъветвали най-официално от опита на ИПИ, което е спешно и належащо да свърши?

- Каквото и да се реализира от финалния вариант на Плана, би било добре, дори и 20 процента от нещата, които са записани и някои от тях вече стартирани да се реализират, ще бъде по-добре от нула.

Необходимо е просто да се действа, защото това са средства, които наистина би трябвало да помогнат на страните да не се свиват и да не правят ограничения, които ние сега ще трябва да направим заради целите за влизане в еврозоната.

Този план е алтернатива да не затягаме коланите, защото имаме цел еврозона. Добре е да бъде използван, защото има голяма необходимост и всички останали страни са много по-напред от нас.

- Институтът е представял многократно алтернативни бюджети, как това помага?

- Алтернатива на всяка политика винаги има. Това, което отличава Института, е, че нашата алтернатива винаги залага на няколко принципа: ниски данъци, за да е добра средата за бизнеса; увеличение на големи социални плащания, но доколкото е възможно, за да се запази балансът в бюджета; и, разбира се, спиране на големи публични политики или част от тях, които доказано нямат ефект. Надяваме се сега да видим бюджет на новото правителство, който поне отчасти ще отговаря на нашата визия. Трите процента дефицит, заявени от финансовия министър, звучат добре, но все пак едно е да се твърди, друго е да бъде постигнато. Ако Планът за възстановяване и устойчивост не бъде активиран и не започне реално да действа, ще бъде много трудно да бъде направен бюджет с този дефицит.

- Има ли непопулярни мерки, които обаче трябва да се направят, за да се постигне целта за по-нисък дефицит?

- Има намаления на данъчни ставки, които бяха отстъпки към определени сектори с аргумент възстановяване след пандемията, но вече няма никаква житейска логика да съществуват. Има увеличения на заплати в публичния сектор, които, ако е необходимо, може да бъдат осъществени по-късно.

Има много секторни политики, които всички знаят, че трябва да се случат, но все не им е времето, защото те са наистина непопулярни.

Да не забравяме и децентрализацията, възможността общините да разполагат с повече ресурс, за да провеждат реални местни политики - нещо, което финансовият министър, който и да е той, винаги е твърдял, че подкрепя, но никога не в неговия мандат да се случи. Общините винаги са изпитвали ефекта от това, че нямат на разположение повече ресурси, но в последните две години при липсата на официален бюджет наистина разбраха, че децентрализацията е нещо, за което трябва да настояват изключително активно, и да не позволяват отлагане на този процес.

- Какво предстои пред ИПИ като работа в близко бъдеще?

- ИПИ има много активна правна програма и юристи, които са въвлечени в целия дебат за съдебната реформа, отново неформално.

В предстоящите месеци на работа по промяна на Закона за съдебната власт, евентуално на Конституцията, ще бъдем много заети със съдействие на тези, които са натоварени с тази реформа. А иначе, разбира се, се очаква да се гледа бюджет, и социални политики, част от които бяха започнати като някакви промени преди два парламента.

Надяваме се сега те да продължат - с линията на бедност, с фокуса на политиките към младите хора, включително които са без квалификация, не учат, не работят, не търсят работа. Тоест тези, които са извън пазара на труда, но работодателите отчаяно търсят, защото имат нужда от тях. 

Разбира се, ние наблюдаваме и регулации в различни сектори, които постоянно излизат като идеи. Само да припомня идеите за регулиране на надценки в търговските вериги - пример, който показва, че ние трябва постоянно да сме нащрек и да можем да реагираме при подобни идеи, които може да са добри, но може да са изключително вредни, ако бъдат реализирани.

--------------------------

Светла Костадинова се присъединява към екипа на Института за пазарна икономика през 2001 г. като икономист, а от 2007 г. е негов изпълнителен директор. Има експертиза в оценка на въздействието на политиките, предприемачество, икономическа свобода. През 2012 г. попада в топ 30 на най-влиятелните жени в България според в. "Капитал", а през 2015 г. е сред 20-те най-влиятелни жени в България на сп. "Форбс". Стипендиант е на German Marshall Fund и American Council on Germany.