site.btaАлбена Павлова за „Брадатата графиня“: Симбиозата между Нил Саймън и Чехов е изключително плодотворна

Симбиозата между Нил Саймън и Чехов е изключително плодотворна. И тя много работи. Защото знаем, че Чехов е малко носталгичен, лиричен, малко песимист. Нийл Саймън внася една остра, иронична нотка, едно коментиране на образите, което в Чеховата драматургия го няма по този начин. Това казва пред БТА актрисата Албена Павлова по повод участието си в премиерния спектакъл „Брадатата графиня“ в Сатирата. 

По думите ѝ връзката Саймън-Чехов само обогатява героите и до голяма степен ги прави добре приети от съвременния зрител: „Той обича да потъва в съпреживяване, но все по-бързо изскача от това. Иска коментар, иска отношение към разказваната история, иска отношение към героя, и Нийл Саймън дава тази възможност“.

По пиесата му „Добрият доктор“ (1973) е изградено представлението, което е режисьорски дебют на Ана Вълчанова. „Това, което ме изненада, беше абсолютната неотстъпчивост на Ани. Да бъдем не просто различни във всеки един от откъсите, които правим, но да бъдем различни от това, което вече сме показвали на сцена. И трябва да Ви призная, че тя наистина беше безмилостна в тези си режисьорски изисквания към нас. Във всеки един момент, в който се появи нещо, което е от удобното ни амплоа, тя казваше: „Не! Върни се. Не е това! Намери нещо, което никога досега не си показвала“. И това се отнасяше за всеки един от нас“, разказва Албена Павлова.

„Брадатата графиня“ представлява седем миниатюри, в които всеки от нас играе по няколко роли, преплетени в един общ сюжет. Има едно свързващо звено, което е писателят, моят персонаж“, казва пред БТА Мартин Каров. По думите му това е пиеса за човешкото унижение, за ситуации, в които човек се унижава до крайност, дори до смърт.

Каров, който е автор и на превода, допълва, че Чехов е по-скоро загатнат: „Ние никъде не казваме, че моят писател е Антон Чехов, или че разказите са от него. Но асоциативно, особено за хората, които са срещали по някакъв начин негови разкази, ще го разберат и ще го усетят“.

В „Брадатата графиня“ участват още Боян Арсов, Лана Гекова и Кирил Бояджиев. Музиката е на Мартин Каров, сценографията – на Петя Боюкова.

Актьорите Албена Павлова и Мартин Каров пред БТА, в разговор с Даниел Димитров – за изненадите и сложността на ролите, които изпълняват, за сцените, в които усещат, че публиката „диша“ с тях, за сценичната химия в текст, който разчита на бързи реакции и словесни пинг-понги, за аромата от Чехов в представлението – потиснат или експониран е той, за взаимното вдъхновение между актьорите в трупата... 

Как се работи с жанр, който носи духа на миналото, но трябва да звучи на живо и съвременно?

Мартин Каров: Този жанр носи духа от края на 19-и век, тъй като пиесата е базирана върху Чехови разкази, а те са точно по това време. Въпреки че е съвременна постановка, тя носи едно леко ретро усещане, което се надявам, че се предава и на публиката.

Албена Павлова: В нашето представление го има духа на бел епок, има го дори духа на хипитата. Защото откъсите са различни и се предполага да бъдат ситуирани в различно време, и да звучат адекватно на времето, избрано от нас. Мисля, че е неопределимо като епоха кога се развива действието, макар декорът и костюмите да навяват някакви асоциации, но те са много условни. По всяко време се случват тези истории. По всяко време Чехов и Нийл Саймън са интересни. 

Имаше ли момент, в който ролята ви изненада?

Мартин Каров: Имаше, да. Аз играя писателя, който е в творческа криза, измервайки се с Чехов, с големите Тургенев и Толстой. Образът е базиран, до голяма степен, на Чехови пиеси, някаква смесица е между Трепльов и Тригорин от „Чайка“. И всъщност това е много голямо нещо, много голяма роля. Тя, разбира се, е много близка до мен, тъй като ние като актьори, и аз като композитор, изпадам много често в такива творчески кризи, в които не знам какво се случва, не знам какво да направя, и не знам дали съм достатъчно добър.

Албена Павлова: Моите роли са четири. Това, което ме изненада, беше абсолютната неотстъпчивост на Ани Вълчанова. Да бъдем не просто различни във всеки един от откъсите, които правим, но да бъдем различни от това, което вече сме показвали на сцена. И трябва да Ви призная, че тя наистина беше безмилостна в тези си режисьорски изисквания към нас. Във всеки един момент, в който се появи нещо, което е от удобното ни амплоа, тя казваше „Не! Върни се. Не е това! Намери нещо, което никога досега не си показвала“. И това се отнасяше за всеки един от нас.

Мисля, че освен изключителната любов и забавление по време на работата, това е следващото ни голямо постижение – че наистина можем да бъдем различни от това, което вече сме правили. И по този начин е интересно и за теб самия. За публиката също, разбира се. Откриваш някакви нови свои вътрешни територии, на които не си бил, заради удобството да ти е лесно.

Имаше ли момент, в който персонажът Ви се оказа по-комплексен, отколкото сте очаквали от комедията?

Албена Павлова:  Да. Когато се срещаш с такава драматургия, няма как да смяташ, че си абсолютно наясно, че си прочел всичко, всеки втори, всеки трети план. Винаги има нещо, което излиза от драматургията, за което ти си казваш „Ей, как не съм го видял“. Ами не си го видял, защото това е драматургия, която изисква да извървиш път към нея. Тя нищо не ти дава наготово. Ти ще получиш от нея толкова, колкото си готов да потърсиш.

Мартин Каров: Мога да кажа също като и за предния въпрос. Моят персонаж се оказа много по-голямо, по-мащабно, много по-лично, много по-съкровено пътешествие.

„Брадатата графиня“ представлява седем миниатюри, в които всеки от нас играе по няколко роли, преплетени в един общ сюжет. Има едно свързващо звено, което е писателят, моят персонаж. Това е пиеса за човешкото унижение, за ситуации, в които човек се унижава до крайност, дори до смърт...

Има ли конкретна сцена, в която усещате, че публиката „диша“ с вас?

Албена Павлова:  Във всяка една сцена. И това се измерва не толкова в реакциите, колкото в тишината. Когато публиката замлъкне, наистина знаеш, че... (Замисля се – бел. а.). И понеже сцената е много камерна, ние сме буквално на две педи от първите зрители, това е такъв синхрон в съпреживяването, в дишането и в създаването на образа на атмосферата на историята. Винаги казвам, че публиката не е зрител. Публиката е партньор. Публиката е действащо лице. В пространството като „Happy Сатира“, това се усеща и на моменти буквално е плашещо. Защото публиката е непредвидим партньор. Ти не си репетирал с нея. Тя идва и импровизира, и изисква от теб да бъдеш на нивото ѝ. Много голямо удоволствие е.

Мартин Каров: При мен има един момент, в който персонажът ми изпада в криза, в наистина паническа криза. Тогава наистина усещам, че застават зад мен. И даже така се стремя да го направя, че дори леко да се притеснят за мен. Да не би наистина на актьора да му е станало лошо...

Как се изгражда сценична химия в текст, който разчита толкова много на бързи реакции и словесни пинг-понги?

Мартин Каров: Игрово се изграждат. Това е едно изключително актьорско представление. Ние и петимата много се обичаме, много работим за цялото. И мисля, че тази алхимия се предава и на публиката.

Албена Павлова: Такъв вид водене на действието изисква сто процентово доверие към партньора. Като под доверие нямам предвид предвидимост. Имам предвид, доверие в посока, че каквото и да направи той, каквото и да импровизира той, то е в посоката. На неговия образ, на действието, на сюжета, който двамата градим. Пълно доверие в партньора! А такива блиц сцени наистина изискват изключителен фокус.

Ароматът от Чехов потиснат или експониран е в тази постановка?

Мартин Каров: Да кажем, че по-скоро е загатнат. Тоест ние никъде не казваме, че моят писател е Антон Чехов или че разказите са от него. Но асоциативно, особено за хората, които са срещали по някакъв начин негови разкази, ще го разберат и ще го усетят.

Албена Павлова: Симбиозата между Нил Саймън и Чехов е изключително плодотворна. И тя много работи. Защото знаем, че Чехов е малко носталгичен, лиричен, малко песимист. Нийл Саймън внася една остра, иронична нотка, едно коментиране на образите, което в Чеховата драматургия го няма по този начин. И това само обогатява Чеховите герои и до голяма степен ги прави много приети от съвременния зрител. Той обича да потъва в съпреживяване, но все по-бързо изскача от това. Иска коментар, иска отношение към разказваната история, иска отношение към героя. И Нийл Саймън дава тази възможност.

Какво Ви забавлява най-много в тази постановка?

Мартин Каров: Играта с колегите. Това ми е най-любимото.

Албена Павлова: Да. Екипът е това, което най-много ме забавлява, радва, вдъхновява и ми дава усещане, че не отивам на работа, а да прекарам едни щастливи часове. Аз дълбоко вярвам и винаги съм вярвала, че най-голямото случване в театъра е екипът. Не е драматургията, не е конкретната роля. Аз го наричам среща. Да срещна хора, с които ми е интересно, и които ме обогатяват, карат ме да се чувствам цялостна, провокират ме да се видя по различен начин. Екипът е огромно достояние, когато се получи, и огромна награда. И публиката винаги оценява това.

Какво от играта на другия Ви вдъхновява или провокира на сцената?

Албена Павлова: Боже мили! Мартин Карлов събужда в мен такава чиста обич, каквато, примерно, майката изпитва към детето си. Аз изпитвам такова възхищение, на първо място, пред човека Мартин Карлов и след това пред колегата Мартин Карлов. Рядко съм срещала в театъра човек с такава всеотдайност, с такава мекота, толерантност, нюансирано и деликатно присъствие. Зад всичкото това стои един нежен талант – тих и смирен, който приема партньорството безусловно и партнира все едно играе за себе си. А то в театъра винаги е така. Никога не си сам. Винаги играеш за другия и той играе за теб. И тогава се получава най-красивото. Много обичам да го гледам и той винаги ме изпълва с радост. Винаги! Много повече от колега е Мартин Карлов.

Мартин Каров: Албена е космос. Тя е толкова енергична. Тя е актрисата, която не съм виждал никога да маркира. Тя играе на сто, дори когато искаме да си минем текста по-леко, да си припомним някоя пиеса. Тя е като ураган и това е изключително вдъхновяващо. И е много приятно да се работи с нея, и да си около нея.

Автор – Даниел Димитров
Оператор – Борислав Бориславов
Монтаж – Валя Ковачева