site.btaОбщинските съветници имат ключова роля при изработването на общите устройствени планове, заяви д-р арх. Драгомир Йосифов

Общинските съветници са тези, които имат пряко участие в създаването, одобряването и изменението на общите устройствени планове (ОУП), а това ги поставя в центъра на стратегическото планиране на развитието на населените места. Това заяви д-р архитект Драгомир Йосифов по време на семинар в Несебър, където говори по темата за компетенциите на общинските съвети по създаване, одобряване и изменение на устройствените планове.

Всяка община процедира по свой собствен начин – с различно тълкуване на закона, което често води до противоречия и спорни казуси, посочи Йосифов. По думите му липсата на единен подход в прилагането на законодателството в сферата на устройството на територията създава затруднения не само за администрацията, но и за самите съветници.

Арх. Йосифов изрази разочарование от слабия обществен интерес към обсъжданията на устройствени планове, особено в по-малките населени места.

На последното обществено обсъждане на окончателен проект на ОУП в общината, където съм главен архитект, не присъства нито един гражданин, дори и съветници, заяви той и подчерта, че независимо от мащаба на общината, устройственият план е най-важният стратегически документ, който определя икономическите перспективи на дадена територия.

Интересът към ОУП обикновено се проявява едва когато се стигне до конкретни инвестиционни намерения – например изграждане на фотоволтаични паркове или разширяване на кариери, добави Йосифов.

В изказването си той акцентира и върху необходимостта от по-добра информираност и активност сред общинските съветници при вземане на решения, свързани с териториалното устройство. Като пример посочи спорни тълкувания от страна на различни институции за статута на зони като бивши стопански дворове (СОП), при които липсата на промяна в ОУП често води до различни интерпретации.

"Считам, че правомощията на съветниците в тази сфера не са случайни. Именно защото те са част от общността, тяхната позиция трябва да бъде информирана и активна“, подчерта д-р арх. Йосифов и допълни, че практиката трябва да върви ръка за ръка с теорията, за да се постигне устойчиво развитие на населените места.

Едно от нещата, на които искам да заостря вниманието е това, че общинските съвети трябва много сериозно да гледат на общите устройствени планове. Процедурата по създаването на тези планове трябва да е законосъобразна. Съветът гласува план, след като се увери, че той е преминал всички законови съгласувателни процедури. Незаконно приет план може да бъде върнат от областната администрация или обжалван в съда. Според мен е несериозно най-големият управляващ орган на общината да прави такива решения без проверка, заяви архитектът.

Йосифов изтъкна, че подробните устройствени планове, плановете за регулация, работните устройствени планове и парцеларните планове са инструменти на администрацията, но всеки един от тях минава с решение на общинския съвет. Той акцентира върху прилагането на чл. 16 и чл. 59 от ЗУТ, които уреждат застрояването в неурбанизирани територии и показват колко сложна е практиката при прилагането на законите. Общият устройствен план дава стратегическа представа за развитието на територията, определя предназначенията чрез зониране, но не задава конкретни детайли за реализацията.

Според Йосифов стратегическите документи се изготвят за срок от 20 години и не бива да се променят под влиянието на единични интереси. Частични изменения, мотивирани от лични интереси или емоции, могат да компрометират цялостната визия на плана. Той посочи, че често частни фирми, дори без опит, изготвят планове, а общинските съветници ги приемат без достатъчна проверка, което е риск за общността.

Общинският съвет е органът, който с решенията си приема плановете, дори ако самите съветници не са специализирани. Йосифов подчерта, че тяхната роля е да се интересуват и да се грижат за територията, в която живеят. Частични изменения заради индивидуални интереси, включително опити да се промени цяла зона за жилищно строителство на база лична преценка, са недопустими.

Той даде пример с местност Салтанат във Варна, където половината площи са частна собственост. Опити за строителство на спортни игрища и къщи са били блокирани, защото Общинският съвет е преценил, че зелените площи не могат да се променят.