site.btaОБНОВЕНА Президентът Румен Радев наложи вето на промените в Закона за ДАНС, според които парламентът ще избира председателя на агенцията

Президентът Румен Радев върна за ново обсъждане в Народното събрание промените в Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС), с които правомощието по назначаване или освобождаване на председателя на ДАНС се възлага на парламента, съобщиха от прессекретариата на държавния глава.

Председателят на ДАНС да се избира от Народното събрание по предложение на Министерския съвет, реши на първо и второ четене в едно заседание парламентът на 2 октомври. Преди законодателните промени, гласувани от депутатите, той се назначаваше с указ на държавния глава.

Държавната агенция „Национална сигурност” (ДАНС) представлява ключов елемент от системата за национална сигурност, чрез която държавата гарантира не само своя суверенитет и териториална цялост, но също и свободата и достойнството на гражданите, пише в мотивите за ветото си президентът. Многобройните рискове и заплахи пред сигурността могат да бъдат ефективно неутрализирани, само ако компетентните държавни органи действат в условията на демократичен контрол, но при спазване на принципа за политическа неутралност. Това означава, че процедурите за подбор на кадри за националната сигурност и особено определянето на ръководителите на ключовите държавни органи, трябва да гарантират обективна оценка на опита и качествата на кандидатите и трябва да бъдат в максимална степен изолирани от промените в политическата конюнктура, се казва в текста.

"По действащото българско законодателство основните гаранции в този смисъл почиват на две положения: споделената компетентност между държавния глава и правителството при назначаването или освобождаването на най-висшите служители в системата за защита на националната сигурност и ясната политическа отговорност за тези решения", се посочва още в мотивите. Законът за изменение на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“, приет на 2 октомври т.г., неоснователно компрометира тези гаранции и ще доведе до недопустимо политизиране на процеса по назначаване или освобождаване на председател на ДАНС, изтъква Румен Радев, цитиран в съобщението.

Нашият исторически опит от съвсем близкото минало недвусмислено навежда на заключението, че прехвърлянето на компетентността по определяне на председателя на ДАНС върху Народното събрание е промяна с краткотраен ефект и съмнителна ефективност, посочва той.

"Още с приемането на Закона за ДАНС през 2007 г. е установено положението, че председателят се назначава при споделена компетентност между държавния глава и правителството", се казва в мотивите. "През 2013 г. със Закон за изменение и допълнение на Закона за ДАНС (Обн., ДВ, бр. 52 от 14 юни 2013 г.) правомощието по избиране на председателя на ДАНС е възложено на Народното събрание. Още в деня на влизане в сила на промяната Народното събрание провежда процедура по избор на нов председател. Министър-председателят Пламен Орешарски предлага само един кандидат, който е избран незабавно от Народното събрание, без да има време за провеждането на каквато и да било процедура за проверка и установяване дали неговите квалификация, опит и качества съответстват на необходимото за заемане на поста. Така, на 14 юни 2013 г. за председател на ДАНС е избран Делян Пеевски. Този акт на Народното събрание е последван от невиждани в най-новата ни история граждански протести, които в крайна сметка доведоха до оставката на правителството на Пламен Орешарски. Изправено пред взрив от гражданско възмущение, още на 19 юни 2013 г. Народното събрание отмени решението си за избор на Делян Пеевски за председател на ДАНС – двете решения са публикувани в един и същ брой на Държавен вестник (бр. 54 от 21 юни 2013 г.), а службата остана с временно управляващ председател, посочен с решение на Министерския съвет", припомня държавният глава.

Той допълва, че година и половина по-късно, в началото на 2015 г., Народното събрание е възстановило реда за назначаване и освобождаване на председател на ДАНС, който е действал преди измененията през 2007 година. Промяната е направена по предложение на група депутати от ГЕРБ, които в мотивите си изтъкват, че основна цел е „възстановяване на балансиращата роля на президента на републиката да назначава с указ както главния секретар на МВР, така и председателя на ДАНС", пише в прессъобщението. 

Според Румен Радев приетите промени не дават никакви гаранции, че парламентът няма да действа и за в бъдеще по същия начин. 

Хипотезата на избиране от Народното събрание на лица на висши длъжности по предложение на министър-председателя е предвидена в чл. 84, т. 6 от Конституцията на Република България по отношение на определяне персоналния състав на Министерския съвет, се подчертава също в мотивите за ветото.

Всеки отказ на Народното събрание да подкрепи предложение на министър-председателя ще означава на практика бламиране на правителството, изтъква още държавният глава.  С въпросните изменения законодателят разширява рамката на политическите компромиси извън критериите на самото назначение или освобождаване от длъжност. От гледна точка на конституционното управление обаче, подобно положение е нетърпимо, подчертава президентът.

Според него Народното събрание се е самонатоварило с отговорността да определя титулярите на редица висши държавни длъжности, извън тези, които са му вменени като конституционна отговорност, но при това системно действа в нарушение на Конституцията и на законите, които самото то приема, отбелязва Радев. Примерите за това са многобройни, смята президентът. Народното събрание бездейства с години по отношение на запълването състава на конституционно установени органи като Конституционния съд, Висшия съдебен съвет и Инспектората към него, аргументира се Румен Радев. Според него скорошната практика на Конституционния съд недвусмислено показва, че решения на Народното събрание са вземани в нарушение на Конституцията както по отношение на избор на председател на Комисията за енергийно и водно регулиране (конституционно дело № 4 от 2022 г.), така и по отношение на освобождаването на председател на Сметната палата (конституционно дело № 5 от 2023 г.). 

"Изобщо, опитът показва, че избирането от Народното събрание далеч не представлява гаранция за стабилност и предвидимост в държавната служба, както твърдят вносителите на законопроекта, въз основа на който е приет обсъжданият тук ЗИ ЗДАНС", посочва държавният глава. Той е убеден, че при избирането и освобождаването на председателя на ДАНС от Народното събрание съществува реален риск всяка промяна в политическата конюнктура да води до смяна на ръководителя на службата  в нарушение на принципа за мандатност.

"Действащото право не може да съдържа две алтернативни процедури за назначаване на председателя на ДАНС. Това е предпоставка за неяснота в правоприлагането и за сериозни междуинституционални конфликти, които без съмнение биха оказали влияние и върху работната среда в самата агенция", се казва в информацията.

Във връзка с увеличаването на броя на заместник-председателите на ДАНС от двама на трима, Радев смята, че липсват мотиви, които да обосноват необходимостта от промяната. 

Пълния текст на мотивите на президента може да прочетете тук