site.btaМайстор занаятчия от Ловеч рисува български шевици върху великденски яйца

BOBSTH 06:45:01 18-04-2020
DI2123BO.003 06:45
Великден - традиции

Майстор занаятчия от Ловеч
рисува български шевици
върху великденски яйца


Ловеч, 18 април /Даниела Балабанова, БТА/
Стефка Тинкова - майстор-занаятчия, е изпъстрила своето ателие на покрития мост в Ловеч с великденски яйца, върху които български шевици напомнят за корените ни. Работилницата на Тинкова е от малкото, които не са затворили по време на извънредното положение. Напротив, продължавам да творя, очаквайки туристи от близо и далеч, които ще отнесат българските символи в домовете си, разказа самата тя за БТА.
По думите й боядисването на великденски яйца винаги е предизвиквало голям интерес в нея, като първите й спомени са още от детството с нейната майка, която също е била майстор на занаятите, и това е личало във всяко нейно действие. "Правеше мартенички за всички деца в махалата, съседките я питаха как да заплетат някоя плетка и т.н. Това, което го имаше в нея, го предаде на мен и сестра ми. Тя ме е научила как се боядисват зелени яйца с коприва, жълти с люспи от лук, червени с корени от брош, синьо-виолетови стават с боровинки", спомня си Тинкова. Другото, което е научила от своята майка, е боядисването с различни материи и красиви листенца. "Първите ми спомени от боядисването на яйца са, когато майка ми ме изпрати в градината да й набера назъбени листенца - с по-ярко изразени форми. След това видях, че върху сварените яйца тя внимателно разтла листенцата, след това ги уви в парцалче на дупчици. Потопихме яйцата в боята. Като ги извадихме видях, че се е отпечатало листенцето, а където са били дупчиците на парчето плат, са се образували точици. Вълшебство в детските очи", разказа майсторът занаятчия, която е научила от своята майка и други хитринки при боядисването на яйца.
По-късно Тинкова е започнала да се занимава с наученото професионално. Първото нещо, което е направила, са били детски яйца на клечка, рисувала е върху черупки. Това обаче не се е оказало добър вариант за подарък на малко дете, тъй като се чупят бързо. Така, по желание на клиентите, е започнала да рисува върху дървени яйца. Постепенно интересът й ставал все по-голям и се е обърнала към традициите в изписването на яйца. "Чух, че във Велинградско и надолу, край Родопите, хората от векове пазят тайната на писаните яйца с восък", посочи Тинкова. Така започнала да рисува с восък, но това се прави върху истинско яйце и затова го заменила с боички. Открила автентични модели от Велинград, които се пазят в семействата, като всяко си има свой модел и се предава от поколение на поколение. По думите на Тинкова яйца се рисуват и в много други страни - Румъния, Молдова, Украйна, Чехия, Полша и др.

Писаните яйца са характерни
за Велинградско и Ихтиманско

Елена Георгиева от Регионалния исторически музей в Ловеч разказа за БТА, че писаните яйца наистина са характерни за Велинградско и Ихтиманско и върху тях са нарисувани растителни и животински елементи. Наблюдава се известна разлика в рисуваните яйца от двата региона - велинградските са червени с бял рисунък, а ихтиманските - бели с цветни елементи.
В Ловешко яйцата традиционно са едноцветни.
Типичното за Северна България е боядисването с растителни багрила. За да се постигне червен цвят на яйцата се използва брош /билка, използвана в народната медицита при лечение на бъбреците/, за червено до кафяво - обелки от червен лук, получава се различен нюанс в зависимост от количеството обелки и времето на престой на яйцето, за зелено - коприва или спанак, за жълто - липа, в съвремието може да се използва и стрита куркума, за синьо - боровинки. Растителните бои дават по-бледи цветове, затова за предпочитане с тях да се боядисват бели яйца. За да се получи по-наситен цвят, в съда може да се сложи пласт от растението, след това - сурови яйца и отгоре отново пласт от растението. После се залива със студена вода, прибавя се малко сол и така се варят яйцата. Боядисват се нечетен брой яйца, посочи главният уредник Елена Георгиева.
Какво обаче символизира яйцето?

Тинкова разказа, че при гетите яйцето е било символ на възраждащия се живот, в зороастризма се говори за яйцето като олицетворение на космоса. В някои източници се споменава, че славяните 5-6 век по нашите земи са започнали да боядисват яйца, а по-късно християнството възприема този символ, като има различни легенди за червеното яйце.
Традиционните представи приемат яйцето като символ на слънцето, на оплодителната му сила и на непрекъснато възраждащата се природа, каза Георгиева.
Стефка Тинкова вече 18 години рисува дървени яйца. С всяка година моделите й стават все по-сложни и по-сложни, като вече включва и български шевици. Идеи черпи от различна литература и албуми, за ловешките шевици са и помогнали от Регионалния исторически музей.
Всъщност шевици рисува върху всякакви сувенири, картини, дори върху рамки за огледала, скринове и др. Според нея не трябва да ги оставяме само върху българските носии. Всяка шевица има послание и всеки знак има определен смисъл. "Предизвиква човека, като я погледне и види символа да се запита какво означава", казва Тинкова.
По шивиците, които са носили нашите деди, е можело да се разчете социалния статус на човека, който носи дрехата, добавя занаятчията.
Върху великденските яйца на майсторката виждаме, разнообразни шевици, елбетица - равнораменен кръст, който осигурява защита във всички посоки на света, звезда с осем лъча, флорални елементи, дървото на живота, петли, както и ловешкия символ - люляка. От детските яйца ни гледат зайчета, пилета, калинки, а някои дори са надписани специално с името на детето, което ще бъде зарадвано с тях.
Всичко се рисува без шаблон, започва се от върха и се тръгва надолу, като всеки детайл трябва равномерно и симетрично да се събере в долната част на яйцето, обяснява Тинкова.
Тези пъстри, красиви и майсторски изрисувани яйца красят ателието на Стефка Тинкова и за първа година не са изкупени още на Цветница, заради извънредното положение и липсата на клиенти. Майсторката обаче не се отчайва, а напротив очаква по-добрите времена и се подготвя за тях, защото нейните творения се купуват целогодишно, радвайки българските и чуждестранни туристи.
Според българската традиционна култура , освен яйцата с български шевици и боядисаните от нас, на трапезата за Великден трябва да сложим и обреден хляб, напомня Елена Георгиева. Козунаците са по-късна традиция, навлязла в България от Западна Европа. Обредните великденски хлябове, заради своята форма и украса, се наричат още кукла, плетеница, яйчелник. При месенето им трябва да се използва нов квас, а жената, която ги меси да се измие и да облече нови дрехи. В тези обредни хлябове могат да бъдат вплетени нечетен брой шарени яйца. Този хляб не се реже, а се разчупва според членовете на семейството, разказа още главният уредник.

/АМ/
/ДИ/