site.btaЕдно от най-големите предизвикателства пред Института по океанология във Варна е привличането на млади учени

Едно от най-големите предизвикателства пред Института по океанология във Варна е привличането на млади учени
Едно от най-големите предизвикателства пред Института по океанология във Варна е привличането на млади учени
Директорът на Института по океанология във Варна доц. д-р Николай Вълчев. Снимка: Данаил Войков, БТА

Привличането на млади учени е едно от най-големите предизвикателства пред Института по океанология „Проф. Фритьоф Нансен“ към БАН във Варна, който утре отбелязва 50 години от създаването си. Това каза директорът му доц. д-р Николай Вълчев. Той допълни, че в института работят между 120 и 130 души, но научният състав все повече намалява през последните години. 

Това безспорно е свързано с несправедливото заплащане на научния труд в България, каза доц. Вълчев. По думите му проблемът с обезкървяването на научната общност, намаляването на интереса на младите хора поради ниското заплащане за занимаване изобщо с наука, е коментиран не един път. Вълчев подчерта, че Институтът по океанология е напълно отворен за млади учени, като ръководството е готово да ги подкрепя и финансово, докато те стъпят на краката си. Привличане на млади учени, на които да предаваме своя опит, които да поемат щафетата от нас в бъдеще остава предизвикателство, каза още той.

Ученият коментира, че другите предизвикателствата пред института са по отношение на екологичното състояние на Черно море, на климатичните промени, на повишаването на температурата и нивото на нашето море и други. Това са проблеми, които трябва да бъдат разглеждани много дълбоко научно и да се намира връзката между тях и екологичното състояние на екосистемата.

Състояние на Черно море е стабилно, но, разбира се, то страда от всички проблеми, свързани най-вече с климатичните промени, които трябва да се наблюдават и да се търсят начини и способи да се въвеждат и изпълняват политики, които биха могли да доведат до намаляване на замърсяването, на натиска по отношение на риболова, на траленето, на крайбрежната урбанизация и т.н., смята специалистът. По думите му има редица проблеми, които даже ние, българите можем да решим, ако сме по-съзнателни и дадем своя принос за намаляване на замърсяването.

Много е трудно да бъдат обобщени 50 години, но истината е, че Институтът по океанология е една от малкото интердисциплинарни организации, която се занимава с морски изследвания в България, каза в отговор на въпрос доц. Вълчев. Той обясни, че ръководената от него научна организация обединява дисциплини като физика, химия, биология, екология, геология, оценка на рибните ресурси, изобщо един богат и голям спектър от научни проблематики, които в последното време с промените на климата придобиват все по-голямо значение. 

Запитан за бъдещето той каза, че се надява да предстоят много нови предизвикателства и проекти, както и сътрудничество с много институти и държавни институции. По този начин гордостта на Варна и цялото ни Черноморие – Институтът по океанология, ще продължи да съществува и дава своя дан за напредъка на морската наука и за доброто състояние на Черно море.

Работещите в Института по океанология все още се надяват да имат нова сграда
Работещите в института все още се надяват организацията да има нова сграда, тъй като от създаването си до момента тя се води временна. Надяваме се да срещнем разбирането на институциите и в тази насока, няма как да привличаме млади учени при положение, че не им предлагаме подходяща среда, в която те да могат да се развиват, посочи директорът. Научната среда е нещо много важно и се надяваме да има възможност да се финансира нова сграда на института, както и нов кораб, който ще бъде плавателен съд на черноморката общност, посочи още Вълчев.

В момента предстои спешно излизане от класов ремонт на Научно-изследователския кораб (НИК) на института „Академик“, каза още Вълчев. Той допълни, че ремонтът е наистина много щателен, преминал е успешно и се надява корабът да бъде използваем поне още пет или 10 години.

Мини подводницата PC-8B на плавателния съд също е в добро състояние, каза ученият и уточни, че и на нея ѝ предстои класов ремонт, т.е. тя трябва да се сертифицира, за да бъде използвана. По думите му обаче през последните години намалява интересът към този тип директни изследвания, защото по-скоро на мода са дистанционните измервания.

Директорът каза още, че безспорно е възможно сътрудничество и с Военноморското училище "Н.Й.Вапцаров" и кораба му „Св.Св.Кирил и Методий“, но задачите, които изпълняват напоследък учените от Института по океанология не са толкова в дълбоководната зона, а в крайбрежната и шелфова зона. Там използването на кораб с такива размери не е достатъчно ефективно, но безспорно ще си сътрудничим с Морското училище по отношение на морски изследвания, каза още Вълчев. 

Той допълни, че ръководеното от него научно звено е обезпечено на много добро ниво с апаратура, защото институтът работи по проекти от националната пътна карта за научна инфраструктура. Закупули сме доста интересни и нови оборудвания, както за химическата, така и за литодинамичната и генетичната лаборатории, каза доц. Вълчев и обобщи, че научното звено посреща всички предизвикателства по отношение на тези видове изследвания.

/МК/

news.modal.header

news.modal.text

Към 23:25 на 22.02.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация