Географското положение може да бъде и благословия, и проклятие, а в случая на Кипър е и двете, заяви посланикът на Република Кипър в София Хараламбос Кафкаридис на кръгла маса в София, на която експерти и дипломати обсъдиха геостратегическите процеси в Източното Средиземноморие и усилията за постигане на регионално сътрудничество.
Форумът беше организиран от посолството на Кипър и от Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Кръглата маса беше открита от декана на Историческия факултет проф. Мира Маркова, която припомни, че от 1 януари Република Кипър поема ротационното председателство на Съвета на ЕС, което дава възможности за укрепване на ролята на региона в приоритетите на Евросъюза.
Във встъпителните си думи модераторът проф. Румяна Христиди от Софийския университет очерта геополитическите промени в Близкия изток след нападението на палестинската групировка Хамас срещу Израел през октомври 2023 г. Тя изтъкна отслабването на влиянието на Иран в региона и същевременно – засилването на ролята от една страна на Израел, а от друга – на Турция. Засилената роля на Анкара, според проф. Христиди, е след факторите, довели до сближаването на Република Кипър с Израел, а също така и с Египет.
Посланикът на Кипър Хараламбос Кафкаридис описа особеностите на политическата ситуация в Кипър - разделението на острова и окупацията на северната му част от Турция през 1974 г., присъствието на британски суверенни бази, както и специфичната ситуация, в която от една страна цялата територия на Кипър стана част от Европейския съюз през 2004 г., а от друга – общностното право не се прилага в северната част, която се контролира от Турция и от непризнатата Севернокипърска турска република.
Посланикът се спря на предимствата, които дава географското положение на Кипър за развитието му като бизнес хъб. Той подчерта, че близките отношения на страната му както с Израел, така и с арабските страни, позволяват тя да бъде поле за икономическо сътрудничество дори между араби и израелци. Кафкаридис изтъкна и находищата на природен газ, открити в изключителната икономическа зона на Кипър, които откриват перспективи за диверсифициране на доставките за Европа, включително по Вертикалния газов коридор. Той се спря и на хуманитарната роля, която Кипър изигра по време на войната в ивицата Газа - отново благодарение на традиционно добрите си връзки в региона и на сътрудничеството си със САЩ и Обединените арабски емирства.
Посланикът направи паралел между кипърския въпрос и ситуацията в Украйна, доколкото и в двата случая се поставя под съмнение националният суверенитет. Той описа и позицията на правителството на Кипър за разрешаване на кипърския въпрос чрез двузонална двуобщностна федерация, като се спря и на изборите в Северен Кипър през тази есен. Според Кафкаридис изборът на новия лидер на кипърските турци Туфан Ерхюрман, който е смятан за по-отворен към усилията за намиране на решение в сравнение с предшественика си Ерсин Татар, отваря нови възможности за възобновяване на преговорите под егидата на ООН.
Председателят на Софийския форум за сигурност и бивш зам.-министър на отбраната Йордан Божилов постави процесите в Източното Средиземноморие в контекста на по-широките геостратегически процеси както след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна, така и след началото на втория мандат на американския президент Доналд Тръмп.
Божилов се спря на обявената тези дни нова стратегия за национална сигурност на САЩ, която определи като „студен душ“ за Европа, която ще трябва да замести САЩ в много аспекти на отбраната си. Според Божилов настоящата политика на САЩ преформулира международните отношения на основата на националните интереси и ги отдалечава от установения след Втората световна война ред. Той посочи също така, че Вашингтон не желае да говори с ЕС като с организация, а предпочита контактите с отделните държави, което – в комбинация с подкрепата за евроскептични сили – поставя ЕС под натиск отвън и отвътре.
От друга страна, каза той, фокусът на САЩ се измества от Близкия изток, а Вашингтон очаква тежестта в региона да бъде поета в по-голяма степен от регионалните играчи. Това означава, че те ще имат повече свобода да провеждат собствена политика, стига да се ангажират с ограничаване на влиянието на Русия, Китай и Иран и да поддържат отворени международните маршрути на търговията.
Д-р Петър Стоилов от Университетския център за регионални изследвания и анализи се спря на отношенията на Кипър и Израел, като описа сближаването на двете страни след присъединяването на Кипър към ЕС и след разрива в отношенията на Израел с Турция през първото десетилетие на 21-ви век. Д-р Стоилов очерта перспективите за добива на природен газ от офшорни находища край страната, както и на преноса на енергия чрез проектите за изграждане на Източносредиземноморския газопровод и на Евроазиатския електрически интерконектор. Той изтъкна и ролята на Кипър като неутрална платформа за посредничество между противопоставящите се страни в Близкия изток благодарение на традиционните връзки на Никозия с факторите в региона.
На кръглата маса присъстваха посланици и дипломати от страни от Европейския съюз, както и от Швейцария, Армения, Молдова, Сърбия, Черна гора, представители на фондация „Конрад Аденауер“, изследователи от Софийския университет, студенти.
/ТНП/
Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.
Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите
Моля потвърдете купуването на избраната новина
