site.btaДокторът на философските науки Калин Янакиев: Българската интелигенция трябва да бъде популярна сред украинските българи

Българската интелигенция, която в голямата си част е демократично настроена, трябва да бъде популярна сред украинските българи. И обратно, цялата украинска култура и цялата украинска интелигенция трябва да могат да достигнат до нас, каза философът, богослов и културолог проф. дфн. Калин Янакиев по време на панелната дискусия „Запазване на културното наследство и паметта на българите в Украйна“, част от програмата на Международния фестивал на етнографското кино „ОКО“.

Разговорът се състоя в рамките на шестото издание на Международния фестивал на етнографското кино „ОКО“, открито на 3 октомври в София.

Проф. Янакиев подчерта, че бесарабските българи в Украйна съхраняват своята народностна памет, традиции и обичаи по естествен, непринуден начин, от поколение на поколение. „Не е необходимо някой институционално да им казва как да го правят. Те го правят сами, с ентусиазъм и вяра“, каза той.

По думите му по време на войната тези традиции се пазят още по-усърдно. „Бихме могли да кажем, че днес и бесарабските българи, заедно с всички украинци, са национално осъзнати. Но думата „национализъм“ има различен смисъл у нас и там. В България често се използва като прикритие за враждебност - национализъм против нещо. В Украйна, напротив, това е национализъм за - за защита на живота, културата и идентичността“, обясни проф. Янакиев.

Той предупреди, че ако българското общество говори само за „фолклор и хора“, без да обяснява смисъла на тези традиции в контекста на отбраната на идентичността, няма да има истинско разбиране. „Фолклорът в Украйна днес е средство за съпротива и оцеляване, а не за политическа употреба, както често се случва у нас“, допълни той.

„Не можем да искаме всякакъв мир. Защото знаем много добре, че там, където стъпи руски крак, този мир означава не само физически геноцид, но и културен. През съветско време вече са го правили, а сега, ако им се позволи, ще го направят с още по-голям ентусиазъм и жестокост. Ще унищожат всичко, за да не остане следа“, добави философът.

Както БТА писа, Международният фестивал „ОКО“ беше открит на 5 септември на брега на река Днипро в Киев. Програмата включваше български обредни действия на Кукерската група „Бесарабия“ от Болград и песни и танци на Народния ансамбъл „Извор“ от българското село Городне, Одеска област.

Състоя се и откриването на стенописа „Филмова лента на живота“ на сестрите Фелдман, посветен на шестгодишната история на фестивала, прожекция на филма „Мъртва китка“, авторски проект на директорката на фестивала Тетяна Станева, и представяне на изложби с творби на Иван Шишиев, Ukraїner, Силвия Атипова и Леся Бабляк.

В рамките на киевската част на фестивала се състояха дискусии на следните теми: „От какво започва загубата на регион: болките и надеждите на Одеска област“, „Народни маскаради на различни народи по света: как народният театър съхранява културата“, „Войната, която дразни. Какви филми за войната могат да привлекат вниманието на чужденците?“, „Инклузивност във филмите и сериалите като елемент на просветата“, „Традиции и женска дискриминация“, както и среща с украинската актриса Анастасия Цимбалару, родом от Болград.

От 12 до 14 септември фестивалът представи културната си програма в Болград. В рамките на Международния фестивал в украинската Бесарабия се проведоха дискусии „Културна дипломация срещу манипулациите“, „Маската – код на идентичността: как народният театър съхранява културата“ и „Общ дом – ЕС. Как (не) работи добросъседството в Бесарабия“, майсторски клас на House of Europe, презентация на резултатите от фолклорната експедиция в Буджак и среща с Анастасия Цимбалару.