site.btaПаметна плоча в знак на благодарност към шуменци за спасяването на българските евреи бе поставена в града

Паметна плоча в знак на благодарност към шуменци за спасяването на българските евреи бе поставена в града
Паметна плоча в знак на благодарност към шуменци за спасяването на българските евреи бе поставена в града
Паметна плоча в знак на благодарност към шуменци за спасяването на българските евреи бе поставена в града. Снимки: Станимир Савов/ БТА.

Паметна плоча в знак на благодарност към шуменци за спасението на евреите през Втората световна война бе официално открита в местната градска градина, на централната алея в парка, по инициатива на Регионалната организация на евреите (РОЕ) „Шалом“ в областния град. На церемонията присъстваха областният управител проф. Христо Христов, представители на местната власт, на различни етнически общности в града, сред които на еврейската, арменската и турската, спомоществователи, помогнали да се изработи паметната плоча и десетки граждани. 

Сред присъстващите бе историкът и председател на организацията „Шалом“ Бета Хараланова. „Ние помним, помним за това, че сме живи. Благодаря за вашето присъствие, с което вие показвате тази съпричастност към събитията, станали на 10 март 1943 година“, каза пред присъстващите Хараланова. Сред тях бе и Нико Маеров, който отбеляза, че е бил ученик през 1943 г. и разказа за тогавашните събития в Шумен. 

„Аз помня добре денят 10 март, помня блокадата на еврейската махала, помня полицейският кордон по улиците, помня грубият глас на полицая, който ме върна когато тръгнах за училище и следобед, когато блокадата беше вдигната, с тревога разбрахме, че между 52-мата арестувани е и моят вуйчо, известен моден шивач. Естествено, голяма беше радостта, когато късно вечерта арестуваните започнаха да се връщат. Доста след 9 септември 1944 г. разбрахме кой е разпоредил блокадата и е определил цифрите за арестуване. Тогава разбрахме и кой е успял да отмени тази позорна присъда“, каза Маеров.  

Със съжаление той отбеляза, че три години на неговата дреха е имало пришита "жълта значка, за да се вижда отдалеч, че аз не съм като другите, че аз съм евреин“. Той каза още, че не иска да говори за неволите, за ограниченията, за лишенията, които евреите са претърпели във връзка с тогавашния закон за защита на нацията. „Ще спомена обаче, че в моя клас бяхме три еврейчета и не мога да не кажа с вълнение, с благодарност, за нашия учител Васил Острев, който мълчаливо ми казваше – не бойте се деца, аз съм с вас, аз ще ви защитя. А като него имаше десетки други шуменци. За тяхното дело, в знак на нашата благодарност, е издигнат този паметен знак. Нека той да напомня през годините, през вековете – за тяхното дело и за нашата благодарност“, заяви Маеров.  

След неговото слово бяха поднесени множество венци и цветя пред паметната плоча. 

Почетният знак е с неправилна правоъгълна форма, с тегло около 350 килограма, с размери 110 на 90 сантиметра и височина около 160 сантиметра. Той е изработен от скулптура Бехчет Данаджъ, който присъства на церемонията, от червеникаво-кафеникав гранит. На него е поставена пластика с традиционния еврейски седемсвещник - менора, а на три реда е изписано: „Ние помним 10.03.1943! С благодарност към шуменци! РОЕ Шалом“. 

Както БТА информира, Регионалната организация на евреите „Шалом“ в Шумен ще постави в Градската градина почетен знак за благодарност към шуменската общественост, участвала в спасението на евреите през Втората световна война. Поводът е 80-годишнината от спасяването на българските евреи. Това съобщи на пресконференция в Националния пресклуб на БТА в Шумен през февруари историкът и председател на организацията Бета Хараланова. 

По думите й след Освобождението, през 1878 година, в Шумен са живели около 750 евреи, а тяхната общност в града днес наброява по-малко от 30 души. През Втората световна война в града са преселени около 2000 евреи от София, повечето от които са се завърнали в столицата след края на войната, а друга голяма част са избрали да живеят след 1949 г. в Израел. Следващият голям миграционен процес на евреи от Шумен към Израел се наблюдава след 1989 година, особено сред младите хора. Повечето от тях по-късно през годините се преселват в по-големи градове на България, като София и Варна, по икономически причини, каза за БТА още Хараланова. 

Българската телеграфна агенция (БТА) в партньорство с Центъра за еврейско-българско сътрудничество „Алеф" си поставя задачата с поредица от материали да припомни събитията от миналото и участниците в тях, и да представи значението на спасението и спасителите. България е спасила близо 50 хиляди живота. Според официалните данни на интернет страницата на Изследователския център на Световния център за възпоменание на Холокоста Яд Вашем, в таблицата срещу името на България е записано, че в страната е имало 50 хиляди евреи преди Втората световна война и нула жертви. Единствената държава в таблицата със записани нула жертви е България.

/РЗ/

В допълнение

Избиране на снимки

Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.

Изтегляне на снимки

Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите

news.modal.header

news.modal.text

Към 03:31 на 17.05.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация