Кампании за консервиране на "Потопената църква" организират потомци на жители на село Запалня

Кампании за консервиране на Потопената църква организират потомци на хора от изчезналото във водите на язовир "Жребчево" село Запалня. Целта е църквата да се консервира и запази за поколенията, след като се е превърнала в култово място за посещения, включително и поклоннически. Ще бъдат консервирани и запечатани зидовете на Потопената църква. Инициаторите искат още над останките от църквата да бъде поставена малка камбана. Църквата "Свети Иван Рилски" е единственият останал жив спомен от историята на село Запалня, което е потопено във водите на язовир "Жребчево" в началото на шейсетте години на миналия век. Това каза в интервю за БТА заместник-кметът по икономическо развитие на община Сливен Стоян Марков. Той е потомък на жители на потопеното село Запалня и по майчина, и по бащина линия. Селото е било потопено през годината, в която е роден - 1965 г. Началото си селото води от XIV век, разказа Марков. Интересна е историята на неговото име. Над някогашното подбалканско селце, в полите на т.нар. Розова долина, тегне прокоба още от основаването му. При неочаквано прииждане на река Тунджа, то било често потопявано от водата, а голяма част от жителите му загивали. Оцелелите след "потопите" основали ново село и го нарекли Апазлу /в превод от турски - мъка, страдание/, а в последствие се побългарило в Запалня. Селото било известно с най-добрите насаждения от маслодайна роза в страната и имало повече от 120 гюлови казана.След потапянето му, на дъното на язовира останали къщите, читалището, селската кръчма и красивите розови градини на Запалня. Повечето хора от потопеното село са се заселили в град Твърдица, където основали т.нар. Запалски квартал, също и в Казанлък, Сборище и село Оризари. Единственото останало от потопеното село е църквата, превърнала се в истинска атракция за туристи и любим обект на фотографи и журналисти.Рано напролет храмът е почти изцяло под водата, а през лятото, когато водите на язовира се прибират, той изплува. Храмът е построен през 1891 година от тревненски майстори и е осветен през 1892 от митрополита на Сливенска епархия Гервасий. Когато е станало ясно, че селото ще бъде потопено, хората са изнесли иконите и църковната утвар и са ги пренесли в църквата в град Гурково. Храмът е една важна частица от потопеното в язовира село, която отказва да се подчини на природата и да изчезне. Той е останал да ни покаже, че вярата и духът винаги умират последни. Видео - Велина Василева. Монтаж - Валя Ковачева.