„Шум зад кулисите“ в Сатирата: Театърът като катастрофа, която трябва да бъде спасена

„Шум зад кулисите“ носи една тайна – че едновременно разкрива и запазва магията. Пиесата показва театъра като място на хаос, ревност, паника и провали, но и като пространство, в което хората продължават да излизат на сцената, въпреки всичко. Това разказват пред БТА от екипа на представлението в Сатиричния театър. 

„Има смисъл. И аз се надявам този смисъл да стигне до зрителите“, казва режисьорът Андрей Аврамов за своята постановка. Зад шума и зад кулисите стои едно признание в любов към театъра – към неговата несигурност, уязвимост и живо човешко присъствие: „Надявам се, този смисъл да стигне до зрителя, който ще види какво се случва в театъра, зад кулисите, а то невинаги е смешно. Понякога е изпъстрено с неприятни или дори трагични сцени. Това би му дало възможност не само да надникне зад кулисите, а да се озове на мястото на актьорите. Нашият спектакъл е със съпричастие и симпатия към труда на актьорите, а не с осъждане, защото наистина не им е леко“.

Пиесата на Майкъл Фрейн, превърнала се в класика още с появата си в началото на 80-те години, е едновременно фарс и точен портрет на театралния свят. Тя показва една трупа в процес на разпадане – актьори, които забравят реплики, любовни конфликти, сценични катастрофи, провалени влизания и непрекъснато „спасяване на положението“. Зад неудържимия смях обаче стои и нещо друго – крехкостта на живото изкуство, което се случва тук и сега, пред очите на зрителите, разказват от Сатирата.

В „Шум зад кулисите“ ролите се изпълняват от Маргарита Хлебарова, Мартин Желанков, Рада Кайрякова, Иван Панев, Силвия Лулчева, Петър Калчев, Мартин Каров, Божидар Мицев и Никол Георгиева. Преводът е на Боян Николаев, сценографията – на Теодора Лазарова, костюмите – на Илина Грозева, музиката – на Любомир Денев. Драматург е Михаил Тазев, а помощник-режисьори – Ива Станчева и Боряна Атанасова.

ЗАВРЪЩАНЕ С ВЕЧНА КОМЕДИЯ 

За Андрей Аврамов тази среща с текста е своеобразно завръщане. „Това са близо 30 години, откакто за първи път направих тази пиеса. Междувременно, самият Фрейн е правил промени по текста, а спектакълът продължава да се играе по цял свят, което е свидетелство за устойчивостта на пиесата. Смятам, че тази комедия е вечна“.

Устойчивостта на „Шум зад кулисите“ идва от нещо повече от добре построения фарс. Пиесата стъпва върху една стара театрална традиция – театърът да гледа самия себе си. От Шекспировите трупи в „Хамлет“ до Пирандело и метатеатралните игри на XX век, сцената често се превръща в огледало на собствените си механизми. При Фрейн обаче това огледало е комично счупено – актьорите непрекъснато губят контрол, а театралната и житейската реалност започват опасно да се смесват.

„Проблемът е, когато тези реалности се смесят – дали можеш отчетливо да различиш кога е житейска, кога е театрална реалност“, казва Аврамов. Именно това според него е и голямото предизвикателство към актьорите.

ДРУГО ВРЕМЕ, СЪЩАТА РЕАЛНОСТ

Макар действието да носи белезите на друго време, режисьорът смята, че същността на театъра остава непроменена: „Ние не крием, че това е едно друго време, което е устойчиво и днес“, защото ситуациите зад сцената и днес са същите – паника, импровизация, човешки слабости и постоянна битка да удържиш представлението живо.

„Когато се случи нещо неочаквано зад сцената и то рефлектира пред очите на зрителите, това е, от една страна, комично, от друга страна – трагично“, казва режисьорът: „Ние се готвим за едно, а то се оказва друго. Изведнъж актьорите като че ли се явяват пред публиката голи. Те не казват репетирания текст, не се движат по репетирания мизансцен и трябва да спасяват положението.“

А тази пиеса е непрекъснато спасяване на положението, посочва Аврамов. Във фарсовата традиция катастрофата никога не е окончателна – тя просто поражда нов хаос. Смехът идва от опита на героите отчаяно да удържат реда, докато всичко около тях се разпада.

БОЛЕЗНЕНАТА РЕАЛНОСТ

В ролята на режисьора е Мартин Каров, за когото текстът има особена близост с реалния живот на театъра. „Ние пресъздаваме една трупа, която поставя представление – нещо, което до болка знаем“, казва той.

Според него публиката ще види не само смешната страна на професията, но и нейната уязвимост: „Актьорите, режисьорите, въобще всички, които се занимават с театър, също са подвластни на нормалните проблеми, които всеки човек има. И много често тези проблеми влизат в работата ни на сцената, дори и по време на представление.“

Работата по спектакъла е донесла на Каров и важен личен урок: „Научих, може би, че трябва да бъда по-търпелив“. Търпението е дума, която сякаш стои в основата и на разбирането за театъра в тази постановка. Защото зад лекотата на сценичния хаос стои огромен труд – нещо, което зрителите рядко виждат, коментират артистите.

„Ние работим и репетираме, докато нещото, което правим, стане възможно най-лесно. А това отнема адски много време, адски много търпение помежду ни, адски много емоционални изблици. В същото време, това отнема адски много време, адски много търпение по между ни, адски много емоционални изблици, много каляване на нервите“, допълва Мартин Каров.

РЕВНОСТ, ЛЮБОВ, СКРИТИ БИТКИ МЕЖДУ КОЛЕГИ...

Маргарита Хлебарова също говори за сложността на актьорската задача в „Шум зад кулисите“. В спектакъла актьорите играят персонажи, които на свой ред играят роли – двойна конструкция, в която непрекъснато трябва да се превключва между различни нива на поведение.

„Разработваш образа на героинята, проследяваш нейната линия – за какво се бори, какво иска да каже. И после трябва да видиш и линията на самата актриса“, казва Хлебарова. Според нея това е процес без край: „С всеки един спектакъл ще бъде нова провокация“.

Именно тази човешка страна на театъра най-силно я привлича в текста на Фрейн – ревността, любовта, скритите битки между колеги. „Ситуации, в които леко искаш да отмъстиш на някого, може би тайно, а може би явно. Абе, борба си е“, казва тя с усмивка.

Но зад иронията остава и признанието за особената магия на сцената. На въпроса дали зрителите биха обичали театъра повече, ако видят истинските репетиции, Хлебарова отговаря почти конспиративно: „Няма нужда. Нека да има загадка“.

Автор – Даниел Димитров
Оператор – Емил Александров
Монтаж – Валя Ковачева

/АБ/