При компромис никой не е доволен, каза Пламен Димитров за проектобюджета за 2026 г.

Това е възможният бюджет, който по ред причини – политически, коалиционни, конюнктурни, финансови, фискални - изглежда възможния компромис. При компромис никой не е доволен, каза на пресконференция президентът на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) Пламен Димитров във връзка с проектобюджета. Становището на синдиката относно бюджета е 30 страници.

Чухме, че премиерът не е доволен от бюджета, което е интересно, заяви синдикалният лидер.

Дълбоко разочаровани сме от поведението на работодателските организации, които поставиха под сериозен риск тристранния диалог със своето поведение, заяви още Димитров. Коментарът му е във връзка повторния отказ на национално представените работодателски организации да участват в заседания на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Президентът на КНСБ каза, че работодателите са участвали в двете срещи на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт и единствено не са участвали във финалната права на разискванията.

По-рано днес правителството одобри проекта на Закон за държавния бюджет за 2026 г. и Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2026-2028 г.

Увеличението на данък „дивидент“ и ръстът на максималния осигурителен доход се подкрепят от КНСБ.

По думите му при направата на бюджета е избран среден път, като вдигането на 2% на осигурителната вноска „натоварва щадящо“ и бизнеса, и хора. С това се финансира ръстът на пенсиите, каза Димитров. Няма основание обаче да се твърди, че пенсиите и заплатите са причина за дисбаланс, смята той. С най-голяма тежест са капиталовите разходи, каза Димитров. Ще можем да увеличим пенсиите със 7,6%, за да стане и от 1 юли догодина средната пенсия 541 евро, разясни той.

Максималната пенсия не е променена, считаме, че продължаващото потискане на максималната пенсия дестимулира хората, които се осигуряват на високи доходи, коментира Ася Гонева, която е и председател на Надзорния съвет на НОИ. Тя каза, че КНСБ приема като позитивна стъпка ръстът на обезщетенията на майчинството през втората година. Едно от предложенията на синдиката е догодина да се обсъди възможността втората година майчинството да зависи от осигурителния доход.

В бюджета има политика по доходите, заяви главният икономист на КНСБ Любослав Костов. По думите му разчетите показват, че догодина ръстът на заплатите трябва да бъде средно около 7-8%. Той напомни за искането на КНСБ за 10% ръст на заплатите в обществения сектор. По думите на икономиста проблем се оказва нехомогенното разпределение на парите.

Механизмът за определяне на минималната работна заплата (МРЗ) не вреди на пазара на труда, включва хора на пазара на труда и съответно допринася за икономически растеж през потреблението, коментира той относно дебата за определянето на МРЗ съгласно Кодекса на труда.

Пламен Димитров съобщи, че в проектобюджета липсват обещаните средства за увеличение на заплатите в градския транспорт в София.

Попитан за ръста на разходите за персонал за обществения сектор, Пламен Димитров обясни, че независимо, че пише 5%, в културата се предвижда по-висок процент около 12-13%. В това число и в националните обществени медии с поне 10% е заложено, не е 5%, каза той пред журналисти. По думите му в земеделието и в горските стопанства също има предвидено увеличение на възнагражденията. Има няколко сектора обаче – Министерството на труда и социалната политика, НАП и НОИ, които останаха с 5%, каза Димитров. В държавните структури трябва да бъдат увеличени заплатите. Това са 15-20 милиона евро, които могат да направят тези 5% - 10% и тогава да имаме средни 10% навсякъде, уточни президентът на КНСБ.

Репортер - Борислава Бибиновска
Оператор - Иво Михайлов
Монтаж - Емил Граничаров
/ТП/