site.bta „Великият Гетсби“ – история за пропадането на едно цяло поколение и за това как всеки ден самоизобретяваме себе си

Светлината от погледа е най-важна в образа на Гетсби. Начинът, по който той се взира в хората, преди да си тръгне. Той ги приковава и печели завинаги. Те стават негови. Това е, което сме търсили, казва пред БТА режисьорката Елица Йовчева, броени дни преди премиерата на „Великият Гетсби“ в Младежкия театър.

„Всичко, което гледаме на сцената, става през погледа на Ник Карауей. Пътуваме в неговите спомени, видения и всичко, което го е развълнувало в срещата му с Великия Гетсби, и това е режисьорското решение за този спектакъл. Опитваме се да вникнем в чисто човешкия аспект на всеки един от героите. Тъй като аз съм завършила и психология, дълбаем доста навътре. Опитваме да извадим амбивалентността на човешката природа, плюсовете и минусите. И не да заклеймяваме едни персонажи за сметка на други, а да ги видим в тяхната човешка пълнота и цялост, каквито сме и ние самите“, разказва Йовчева. 

По думите ѝ музиката е изключително важен компонент в спектакъла: „Тя прави много ярка препратка към нашата съвременност. Това е един от похватите, които ползваме, за да привлечем и младата публика. Джазът присъства в много голяма степен, но той силно кореспондира с нашата съвременност“. 

„Ние всеки ден самоизобретяваме себе си през начина, по който се заявяваме в социалните мрежи, с дрехите, които слагаме, с хората, с които общуваме. Това го повтарям постоянно напоследък, осмисляйки и давайки си сметка колко важна е темата на спектакъла. Това не е история за един човек, който е фикция и е съществувал. Това е пропадането на едно цяло поколение и аз не спирам да се питам не се ли случва това и с нас в момента, като един сравнително млад човек, все още. И много ме боли, затова и го търсим, за да го прокараме като нишка в целия спектакъл“, казва Елица Йовчева. 

Нейна е и драматизацията на писания пред 100 години роман на Франсис Скот Фицджералд. Преводът е на Павел Боянов. 

Във „Великият Гетсби“ участват Ангелина Славова, Венцеслав Димитров, Виктория Георгиева, Десислава Стефанова, Екатерина Велева, Йоанна Зиновиева, Кънчо Кънев, Мая Бабурска, Михаил Бонев, Моника Иванова, Ния Кръстева, Ралица Николова, Рушен Видинлиев (Руши), Светослав Добрев, Стефан Додуров, Теодор Ненов, Ярослава Павлова.  Костюмите са на Александра Йотковска, хореографията – на Стефания Георгиева, видеодизай – Петко Танчев, първи асистент-режисьор – Патрисия Господинова. Сценографията е на проф. Светослав Кокалов, а музиката – на Владимир Ампов-Графа.

Режисьорката Елица Йовчева, броени дни преди премиерата на „Великият Гетсби“, в разговор с Даниел Димитров – за драматургичния фокус в спектакъла, за героите – като символи или реални личности, за литературния език на романа, за музикалните изкушения, за баланса между епохата на 20-те години и съвременния поглед към нея, за „сърцето“ на героя и светлината от погледа.

Един ли е драматургичният фокус в спектакъла?

- Постарали сме се да има единна драматургична рамка. Всичко, което гледаме на сцената, става през погледа на Ник Карауей. Пътуваме в неговите спомени, видения и всичко, което го е развълнувало в срещата му с Великия Гетсби, и това е режисьорското решение за този спектакъл. 

А героите са по-скоро символи или реални личности?

- Опитваме се да вникнем в чисто човешкия аспект на всеки един от тях. Тъй като аз съм завършила и психология, дълбаем доста навътре. Опитваме да извадим амбивалентността на човешката природа, плюсовете и минусите. И не да заклеймяваме едни персонажи за сметка на други, а да ги видим в тяхната човешка пълнота и цялост, каквито сме и ние самите. 

Как се справяте с литературния език на романа?

- Предизвикателство е. Борим се всеки ден да вкарваме действия, действени задачи. Търсим, предлагаме си едни на други... На моменти се получава много добре, на други – не, така че предстои още малко да доизчистим. Това е едно от големите предизвикателства тук. 

Има ли музикални изкушения в това представление? Какво място заемат музиката и енергията на джаза във Вашата сценична версия?

- Благодаря Ви за този въпрос. Слава Богу, че го задавате. Музиката е изключително важен компонент от този спектакъл, защото тя прави много ярка препратка към нашата съвременност. Това е един от похватите, които ползваме, за да привлечем и младата публика. Джазът присъства в много голяма степен, но той силно кореспондира с нашата съвременност. Има големи изненади и изкушения, както ги наричате. Благодарение на това, че с Графа решихме да излезем от рамките на познатото и това, което ще бъде очаквано...

Музиката е изцяло авторска, тя интерпретира епохата с много силен полъх към нашата съвременност. Има и две парчета вътре, които той е написал, които ще чуем, но те не са самоцелно изпети, а са драматургично защитени от ситуацията, тоест, пеенето е възможно на тези места. Това са емблематични за спектакъла парчета, които ще могат да бъдат чути съвсем скоро и в Spotify, и те вероятно ще бъдат онова, с което публиката ще си излезе от представлението. Имаме такъв мотив, търсен е нарочно. Имаме изпълнение на Моника Иванова с група, както и на Виктория Георгиева.

Има ли образци, по които сте се водили, но не образци на подражание, а чисто естетически, режисьорски, актьорски, сценографски... 

- Да, от една страна сме повлияни неизбежно от всички филми, които са направени по „Великият Гетсби“ – те са пет. Има и много интерпретации, които можем да видим в интернет. Това, което съм се опитвала да направя, е да гледам на Гетсби като на фигура, върху която има множество наслоявания, палимпсест, и да извадим само онова, което според нас е релевантно на нашата съвременност – с полъх към епохата, заради тази носталгия... Всички ни тегли натам, разбира се, и искаме да живеем поне за малко в това време. 

Това означава ли, че има търсен баланс между епохата на 20-те години и съвременния поглед към нея?

- Да, без да бъде самоцелно съвременен. Но действията се развиват в епоха. Опитвали сме се да се придържаме към тона на автора, а не да осъвременяваме по някакъв битов, уличен начин през езика или нещо такова. Имаме препратки, а не становища. 

Вярвате ли, че американската мечта, както е показана в романа, има свой аналог в днешното общество?

- Да, напоследък много мисля за това как ние всеки ден самоизобретяваме себе си през начина, по който се заявяваме в социалните мрежи, с дрехите, които слагаме, с хората, с които общуваме. Това го повтарям постоянно напоследък, осмисляйки и давайки си сметка колко важна е темата на спектакъла. Това не е история за един човек, който е фикция и е съществувал. Това е пропадането на едно цяло поколение и аз не спирам да се питам не се ли случва това и с нас в момента, като един сравнително млад човек, все още. И много ме боли, затова и го търсим, за да го прокараме като нишка в целия спектакъл. 

Има ли конкретна сцена или момент в спектакъла, който според Вас е „сърцето“ на героя?

- Да, това е монологът, който ще чуем на Великия Гетсби. 

Какво в тялото и поведението на Гетсби се оказа най-важно за Вас – походката, усмивката, начинът, по който мълчи...

- Светлината от погледа. Това е малко по-абстрактно от това, което ме питате. Но начинът, по който той се взира в хората, преди да си тръгне... Той ги приковава и печели завинаги. Те стават негови. Това е, което сме търсили. 

Какво според Вас ще отнесе зрителят от срещата с Вашия Гетсби – възхищение, тъга, съчувствие...

- Желание да гледа неща, направени с добър вкус, все повече и повече. Като това, което ние ще предложим. Също и усещането за упование и утеха на изкуството. 

Някой от екипа успя ли да гледа Джейми Мускато на „Уест енд“ в Лондон?

- От този екип конкретно, мисля, че не стигнаха... Заради мен (Смее се – бел. а.). Защото репетираха с мен. 

Автор – Даниел Димитров
Оператор – Борислав Бориславов
Монтаж – Валя Ковачева