Когато се пристъпва към такава важна промяна като задължително въвеждане на предмет религия, трябва много внимателно да се помислят за ефектите от въвеждането му за равния старт, каза проф. Татяна Коцева, член на Обществения съвет към Комисията по демографска политика, децата и семейството в Народното събрание ,на заседанието на комисията. На него бяха обсъдени три законопроекта за изменение на Закона за училищното образование.
Тя посочи, че със съжаление чува, че са внесени над 2000 страници коментари към проектите, в голяма част от които въвеждането на обучение по религия е един от основните проблеми и се вижда, че има така голямо разделение в обществото по отношение на тази тема. Те са свързани с нуждата от множество преподаватели, кои да бъдат и доколко този предмет ще бъде възможност да формира ценности у учениците и младите хора, след като има доста други предмети от хуманитарния профил, като литература, история и т.н., които формират ценности, каза проф. Татяна Коцева от Института за изследване на населението и човека – БАН.
Аз бих искала към тези аргументи да посоча още един аргумент като социолог по образование, който е свързан с ролята на училището да преодолява в някаква степен или да намалява различията, които носят децата, идвайки от различни социални, с различен социален произход семейства, и т.н. капитал на семейството, от който те идват, каза проф. Коцева. Редица изследвания показват, че българското училище не само не нивелира или не смекчава тези различи основани на семейния произход и на семейния капитал, а още повече ги задълбочава, каза тя. И допълни, че българското училище няма такава сила и влияние.
Според нея въвеждането на този предмет като задължителен ще въведе едно допълнително разделение на децата и на учениците, вече по религиозен признак, особено за смесените райони, там, където ще бъдат разделени децата в зависимост от това какво искат да учат - дали ислям или християнство. Виждаме, че има толкова други деноминации и как ще бъдат категоризирани, ранжирани те, изтъкна проф. Коцева.
Тя цитира данни от международното изследване ПИЗА, които показват, че в България ниските резултати по различните предмети, които се подлагат на тест, най-вече се обясняват със семейния произход на тези ученици, с ниския социално-икономически статус. Това още веднъж потвърждава минималната роля на училището, на българското училище, когато става дума за равният старт, каза тя.
Затова, когато се пристъпва към такава важна промяна като въвеждане на този предмет, трябва много внимателно да се помислят за ефектите от въвеждането му, заключи проф. Коцева.
/АКМ
/ХК/
Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.
Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите
Моля потвърдете купуването на избраната новина
