site.btaФестивалът на средновековните традиции, бит и култура „Калето – Мездра“ беше открит с ритуал, посветен на богинята Флора

Фестивалът на средновековните традиции, бит и култура „Калето – Мездра“ беше открит с ритуал, посветен на богинята Флора
Фестивалът на средновековните традиции, бит и култура „Калето – Мездра“ беше открит с ритуал, посветен на богинята Флора
Снимка: Кореспондент на БТА във Враца Мая Ценова

Посетители от цялата страна, вкл. и от съседна Румъния, присъстваха на откриването на Фестивала на средновековните традиции, бит и култура „Калето – Мездра“, чието десето издание се провежда днес и утре. Гостите слушаха старинна музика, запознаха се тайните при стрелбата с лък, видяха как са изглеждали старите юрти на населението по тези земи, дрехите, които са носели, демонстрираха знания около историята на първото и второто българско царство, наблюдаваха бой между средновековни войни и научиха по какво се различават различните видове медовина, която са пиели преди векове.

Сред първите традиции, които бяха демонстрирани бе ритуалът, посветен на богинята Флора, почитана от римляните. Празникът започвал от 28 май и завършвал на 3 май, и отговарял на днешния празник „Цветница“, разказаха от Сдружение „Ситалк“ от Пловдив. По думите им това вероятно е единственият римски празник, по времето на който било забранено да се пролива каквато и да е кръв - и на животни, и на хора. Гладиаторите дори трябвало да се удрят така, че да не падне и капка кръв. По време на празника имало много храна, напитки и забавления, както и занаятчии, които предлагали своето производство. По време на ритуала в жертва на богинята се принасяли различни растения, хляб, зехтин и тамян, и се пускали на свобода птици и животни, дори елени и сърни. Колкото по-богат бил римлянинът, толкова по-голямо животно откупувал, за да се пусне на свобода, разказаха участниците във възстановката. По думите им почитта към богинята преминала и в днешни дни, и затова целият растителен свят носи името „флора“.

За БТА докторът по археология Калина Атанасова, която от 20 години се занимава с исторически възстановки, сподели, че идва на фестивала от самото му създаване.  По думите й в България има много такива места, но „Калето“ е особено чаровно. „Хората научават тук живата история. Организаторите са поканили колегата Жасмин Стоянов, който е специализиран в средновековните фестивали. Той избира хора, които могат да покажат различни аспекти от нашата история и от историята на тази крепост. Тук съм виждала как публиката задава въпроси, как децата се вълнуват, отиват си с повече знания и смятам, че това е много прекрасно и трябва да продължава“, посочи д-р Атанасова.

„Много е хубаво, би трябвало всяка позната крепост в България, която е открита, да бъде реконструирана, до колкото може. Да бъде достъпна, особено за малките, защото е хубаво от рано да знаят кои народи са обитавали тези земи, колко време, какво са постигнали тук и какво са оставили след себе си“, коментира за БТА Велизар Николаев от с. Свидня, общ. Своге, дошъл на фестивала с цялото си семейство.

Ако може цялата крепост и сградите в нея да се възстановят напълно, така ще се видят в цялото им величие и ще привличат повече туристи, защото тук много история, заяви и Преслав Георгиев от Враца, също дошъл на разгледа „Калето“ по време на фестивала.

БТА припомня, че крепостта край Мездра е възстановена по проект „Добре дошли в Средновековието“ (Welcome to the Middle Ages), реализиран от Община Мездра и Община Добрословени, Румъния, по Програмата за трансгранично сътрудничество Interreg V-A Румъния - България 2014-2020 г. Намиращото се на мястото селище е съществувало от римско време до края на Второто българско царство.

/ТС/

В допълнение

Избиране на снимки

Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.

Изтегляне на снимки

Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите

news.modal.header

news.modal.text

Към 07:22 на 15.06.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация