Тържествено събитие по повод отбелязването на 160 години от рождението на проф. Иван Шишманов се състоя в Софийски университет (СУ) „Св. Климент Охридски“. В него участваха ректорът на СУ проф. Анастас Герджиков, генералният директор на БТА Кирил Вълчев, д-р Николай Дойнов, председател на Съюз на народните читалища и хорът на Националната гимназия за древни езици и култури „Св. Константин-Кирил Философ“.
„За мен е голямо удоволствие да ви приветствам в Софийския университет, в тържествената аула, където се случват най-важните събития – връчване на дипломи, почетен доктор и други събития, с които се надявам да сме достойни последователи на Шишманов. Той е голяма фигура за българския културен живот, преподавател, писател. Шишманов е фигура, която често е подценявана и забравяна. Затова изказвам специална благодарност на г-н Дойнов, който прави много, за да бъде поправена тази несправедливост. Първо с идеята за издигане на паметник на Шишманов и второ – с големите чествания, които се организират тази година по повод 160-ата годишнина“, каза проф. Герджиков при откриването на събитието.
За завета на проф. Иван Шишманов говори и Кирил Вълчев. „Не открихме името на проф. Иван Шишманов в бюлетините на БТА от годините, когато е бил жив, защото първите новини на телеграфната агенция на България, основана през 1898 г. - 20 години след Освобождението, са били само от чужбина. Но името му присъства трайно в съобщения на БТА за отбелязвания на годишнини от рождението му като днешното за 160-та годишнина.
В това можем да видим пореден знак, че българите почитаме бележитите измежду нас повече след като са починали … Но можем да видим и знак, че българите винаги сме търсили примери за подражание – “камъни на пиедестала, на който ще се издигне България”, както обяснявал на съпругата си мисията им самият Шишманов“, каза по време на тържественото отбелязване на годишнината генералният директор на БТА.
По думите му, един от най-важните примери, дадени от проф. Шишманов на съвременното българско общество е „именно в знанието кого да следваш като образец“. Кирил Вълчев припомни за познанството между Шишманов и Иван Вазов, както и за организираната от професора среща между автора на „Под игото“ и тогава младите писатели от кръга „Мисъл“ в името на приемствеността.
„Понеже днешният ден, на който през 1862 г. в Свищов се е родил Шишманов и отново на същия ден починал през 1928 г. в столицата на Норвегия Осло, е белязан от политически вълнения заради вота на недоверие срещу сегашното правителство, си струва да потърсим пример от Шишманов именно като политически водач.
А този пример е, че големи вдъхновяващи водачи не са онези, които неистово искат властта, а тези, които ги молят да водят и те осъзнават тежестта на такава съдба и трудно и осмислено я приемат и после във властта отстояват мисия, а не търсят келепир. Шишманов е именно такъв водач – на два пъти той отказал да бъде министър преди да приеме да стане министър на народното просвещение през 1903 г. след молби лично от княз Фердинанд. И си тръгнал от поста по свое желание през 1907 г. несъгласен със затварянето от същия княз Фердинанд на Софийския университет, в чиято аула го почитаме днес, след като студентите го освиркали при откриването на сградата на Народния театър, дело именно на министър Шишманов“, допълни още Кирил Вълчев.
„Нека си спомняме, че Иван Шишманов живее във всички нас. От този ден до края на годината ще инициираме нови събития, защото Иван Шишманов е знаме и ние трябва да го развеем“, каза и д-р Николай Дойнов, по чиято инициатива по-рано тази година е учреден Националния комитет „160 години проф. Иван Шишманов”. В него участие взимат и проф. Анастас Герджиков и Кирил Вълчев. Сред каузите на комитета е изграждането на бюст-паметник на проф. Иван Шишманов.
Иван Шишманов е роден в Свищов на 22 юни 1862 г. Учи в Педагогическото училище във Виена (1876 – 1882), следва философия и литература в Йена (1884) и Женева (1885 – 86). През 1888 г. защитава докторат по философия в Лайпциг при проф. Вилхелм Вунд. Същата година той става и един от основателите на Висшето училище в София. Проф. Шишманов е участвал в създаването още на Художествената академия, Народния театър, Музикалното училище в София и др. Той е министър на народното просвещение в периода между 1903 и 1907 г. Основател е и пръв председател на българската секция на Паневропейския съюз. Умира в Осло на 23 юни 1928 г., на 66-годишна възраст.
/ГЧ/
news.modal.text
