site.bta Нова рубрика – „По стъпките на българските градинари“, обяви сайтът за здраве и култура на българите в Австрия

Сайтът за здраве и култура на българите в Австрия Sanus et Salvus обяви нова рубрика – „По стъпките на българските градинари“. В първите статии екипът на изданието среща своята аудитория с Мариянка Тотева, наследник на едни от първите български градинари, дошли в австрийския град Клагенфурт.

Пред сайта тя разказа за своя род, а Светлана Желева и Десислав Паяков предоставиха текста си и за БТА.

Първите градинари от рода

„Моят дядо Добри Бъчваров е дошъл в Клагенфурт някъде през далечната 1920-1922 година. Коренът на фамилията е от с.Драганово, Великотърновско. Българските градинари в Клагенфурт бяхме от това село, познавахме се и като се събирахме, а това го правехме често, си говорехме и много празнувахме заедно. Баба ми Марийка, наричахме я всички баба Мери, също е последвала дядо в Клагенфурт. Тя почина през 1988 година“, разказва Мариянка Тотева и добавя: „Отначало те идват, работят тук и после за кратко се прибират в България. Баба Мери ражда в с. Драганово дъщеря си – през 1924 година, и татко ми – през 1926 година“.

Мариянка Тотева споделя пред изданието и за трагичен инцидент в семейството: „Има един много тъжен епизод, който белязва живота на моята фамилия в Клагенфурт. Става въпрос за времето на окупацията през 1946 година. Баба и дядо по бащина линия имаха парцел и малка къща във Виктринг (днес 13-и квартал на Клагенфурт), която те наричаха помежду си „бараката“. Тук на 26 октомври 1946 г. дядо е застрелян от руснаци. Баща ми, по това време 20-годишен, отива за прожекцията от 18 ч. да гледа филм във Виктринг, където е имало киносалон. През това време руснаци влизат в двора и убиват първо дядо, стрелят и по баба ми, която не е убита, а само тежко ранена, за разлика от прислужничката им, 20-годишно момиче, което също е било убито. Пари са търсили, но нищо не са намерили“.

Бабата – по думите на Тотева, е застигната от куршумите на 20-25 метра от къщата. С последни сили започва да вика за помощ. Някой я чува и така я спасяват.

Случаят се разчува, руснаците, извършили деянието са вкарани в затвора, а преди около 20 години Тотева чува, че са излезли на свобода. 

„Баща ми като се връща от киното, изпада в шок, кръв навсякъде около къщата и го хваща страх, от който до края на живота си не можеше да се отърве. Не съм питала нито дядо как са го погребали, нито как татко е научил, че баба е в болница и как е стигнал дотам, но баба Мери оживява и се връща в къщи от болницата чак през февруари. Дотогава там тя я лекуват“, разказва Мариянка Тотева.

Ежедневието на семейството

„С конска каруца са се придвижвали тогава – на пазар, ходили са чак до Филах. Сега това нещо не можем да си го представим изобщо! Тръгвали са в 1 часа посред нощ, за да стигнат сутринта, разстоянието е 35 км, придвижвали са се така още до Санкт Файт ан дер Глан. 

Конят ни е имал нещо като малка стаичка на гърба на къщичката, където живееха баба и дядо, и когато конят е започвал да удря с крак, да рине в оборчето посред нощ, татко ми не е можел да спи от страх: „Дойдоха пак, дойдоха пак“, стряскал се той. Баба Мери, майка му, се опитвала да го успокои.
А той повтарял всеки ден „Не мога да спя, не мога да спя, страх ме“. 

В края на март, няколко месеца след трагедията, се качват на влака и се прибират в България. Но и там татко повтарял, че го е страх. И баба Мери му казала, че трябва да му намери жена, за да не е сам“… 

Така и станало през 1948 година, а през 1949 година в България се ражда самата Тотева.

„Дойдох чак през 1964 година в Клагенфурт. Брат ми е роден през 1952 година“, разказва тя. …

Родителите ѝ разкарват зеленчук по хотелите на Вьортерзее и тя тръгва с тях.

След това разкарват земеделска продукция по хотелите на езерото, на пазара, където измежду хората Тотева започва да свиква с новия език.

През 1966 г. тя се връща сама в България, през 1967 г. отново тръгва за градинарския сезон, и в края пак се връща. В България среща и съпруга си.

„Моят мъж Никола започна да помага в градината на татко в началото, после работи като машинен шлосер в един завод на тъкане на платове в Клагенфурт. Аз изкарах шофьорска книжка, купих си кола, с нея се прибирахме в България, бяхме добре. След време се отделихме от татко, и си направихме нова къща и наша градина. Аз в продължение на 10 години работих в завода на Адидас, след което реших да напусна. Баща ми издаде документ за това, че мога да открия своя градина, както и разрешително да търгувам стоката на пазара. И така започнахме и ние напълно самостоятелно“, спомня си  Мариянка Тотева.

„Годината е вече 1980. Намерихме си парцел под наем, 10 дка. Взехме си и една каравана (Wohnwagen), в нея си почивахме през деня. Постепенно си купихме и камион, и започнахме да зареждаме с продукция хотелите по Вьортерзее. Имахме 2-3 големи хотели, които ни бяха клиенти и те ни спасиха като градинари. Малките хотелчета не купуваха много стока, тогава туризмът не бе така развит, както е сега“, добавя още тя.

След три години семейството се отказва от работа с хотелите и се насочва да продава на пазара в Клагенфурт.

През 2006 г. Тотева се пенсионира, с работата се заема синът ѝ, който обаче през 2009 г. продава бизнеса.

„Дядо произвеждаше само различни видове салати и праз. Аз отглеждах само зеленчуци: по-късно и артишок, рукола, брюкселско зеле. Австрийците в началото ни питаха туй какво е на вкус, как се приготвя...Сега отглеждам зеленчуци само за себе си в своята градина“, разказва българката.

Цялата ѝ история може да видите в двете части на интервюто в Sanus et Salvus – тук и тук.