В петък вечерта театър „Сан Карло“ в Неапол представи за първи път единствената опера на Енио Мориконе – „Партенопа“, три десетилетия след нейното написване, предаде Асошиейтед прес.
Операта е вдъхновена от митичната сирена Партенопа, която се удавила, след като не успяла да омагьоса Одисей. Според легендата тялото ѝ било изхвърлено на брега и от него възникнало селище, което през хилядолетията се разраснало в крайбрежния град Неапол.
Когато Мориконе пише „Партенопа“ през 1995 г., той вече е световноизвестен с музиката си към спагети уестърна „Добрият, лошият и грозният“, както и със запомнящите се саундтраци към епични филми като „Недосегаемите“ и „Имало едно време в Америка“.
През 2007 г. композиторът получи почетен „Оскар“ за цялостно творчество, но негови произведения така и не прозвучаха в свещените зали на оперните театри – считани в родната му Италия за елитарния връх на музикалното изкуство. За негово голямо разочарование „Партенопа“ събираше прах в продължение на десетилетия, а Мориконе почина, без да я види поставена на сцена.
„В крайна сметка той прие факта, че няма да дебютира в света на операта, като знак на съдбата“, каза в интервю Алесандро де Роса – близък сътрудник и съавтор на автобиографията на Мориконе. „Сигурен съм, че ако беше жив днес, щеше да приеме предизвикателството с ентусиазъм и неуморно да работи с оркестъра и режисьора – като малко дете“, допълни той.
Режисьорката Ванеса Бийкрофт и диригентът Рикардо Фрица е трябвало да открият своя път в тази визионерска творба без бележките и насоките на композитора.
„Би било прекрасно да можем да говорим с Мориконе за неговите музикални избори… но трябваше да ги разчетем от това, което ни е оставил, и да ги интерпретираме по най-добрия възможен начин“, каза Фрица.
Сред необичайните решения е липсата на цигулки в оркестъра – вместо тях Мориконе използва флейти, арфи и рогове, инструменти, свързани с гръцката митология, обясни диригентът.
Театър „Сан Карло“ бе изпълнен с очакване още в четвъртък вечерта, когато неаполитанците присъстваха на отворена репетиция. Безплатните билети бяха разграбени само за няколко часа.
„Чакахме толкова дълго – затова сме тук днес“, каза Алфонсо Инерозо, докато влизаше в театъра.
Митичната Партенопа е дълбоко вплетена в културната идентичност на Неапол. Според традицията нейният глас олицетворява вечния дух на града, а първоначалното гръцко селище носело нейното име. Тя е изобразена на паметници като Фонтана дела Сирена – фонтан, превърнал се в един от символите на града. Децата из целия Неаполитански залив, в сянката на Везувий, израстват с легендата за Партенопа, предавана от поколение на поколение.
Подобно на операта на Мориконе, и самият Неапол дълго време живя в сянка и пренебрежение, но днес преживява възраждане. ЮНЕСКО призна неаполитанските пицари за нематериално културно наследство на човечеството; градът редовно присъства в международните класации за задължителни туристически дестинации; романите на Елена Феранте се превърнаха в световни бестселъри и сериал на HBO; а през 2023 г. футболният клуб „Наполи“ спечели титлата в най-висшата лига на Италия за първи път от ерата на Марадона – и повтори успеха си през май тази година.
През 2025 г. Неапол отбелязва и своята 2500-годишнина, а операта на Мориконе се превърна в кулминация на честванията. В неговата интерпретация Партенопа е жена, която след смъртта на съпруга си и раздялата с най-добрата си приятелка отказва утехата да се превърне в далечно съзвездие. Вместо това тя моли боговете да ѝ позволят да разпери криле над залива, където ще се роди безсмъртен град.
Продукцията изследва връзката между древната легенда и идентичността на съвременния Неапол. Две сопрани едновременно въплъщават образа на Партенопа, подчертавайки двойствената ѝ природа – между тяло и мит.
Мориконе първоначално композира едноактната опера безвъзмездно, за да съпътства либретото на Гуидо Барбиери и Сандро Капелето за малък фестивал в Позитано, на крайбрежието на Амалфи. Фестивалът обаче фалирал и „Партенопа“ била отложена.
Следвали няколко неуспешни опита за възраждане на проекта, включително между 1998 и 2000 г. с театър „Масимо“ в Палермо, който пропаднал поради липса на режисьор.
„В онези години Мориконе страдаше от това, че не беше приеман като композитор на онова, което сам наричаше „абсолютна музика“, тъй като бе отъждествяван най-вече с филмовите си партитури“, каза Барбиери. Капелето допълни, че при разговор през 2017 г., три години преди смъртта си, Мориконе вече изглеждал „спокоен“ по отношение на кариерата си.
През вековете Партенопа е вдъхновявала редица творби – от опери на Георг Фридрих Хендел и Антонио Вивалди през XVIII век до филм от 2024 г. на носителя на „Оскар“ Паоло Сорентино. Произведението на Мориконе най-накрая оживява, за да заеме своето място сред тях.
„Беше огромно удоволствие да слушам музиката на Мориконе – истинския главен герой на тази опера“, каза 26-годишният студент по кино Джовани Капуано след репетицията и обобщи: „Духът му се завърна и ни очарова.“
/ХК/
Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.
Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите
Моля потвърдете купуването на избраната новина
