site.btaПредставители на браншови организации поискаха проектът на Закон за веригата на доставки на земеделски продукти и храни да бъде оттеглен

Представители на браншови организации се обединиха по време на дискусия, че проектът на Закон за веригата на доставки на земеделски продукти и храни не съответства на правото на Европейския съюз и ще доведе до сериозни негативни правни и икономически последици за България, не е работещ и приложим вариант за подобряване веригата на доставки на храни и следва да бъде оттеглен.

В дискусионен форум на тема "Продоволствената сигурност на страната под заплаха", организиран от Българската стопанска камара (БСК) и членуващи в нея 15 браншови организации по повод законопроекта, участваха представители на Камарата, Сдружение "Храни и напитки България", Националния съвет по храните, Асоциацията на месопреработвателите в България, Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите, Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци, Асоциацията на индустриалното свиневъдство в България, Съюза на птицевъдите в България, Сдружението за модерна търговия. В дискусията се включи и Петър Ганев, старши експерт в Института за пазарна икономика, както и народни представители. На форума нямаше представители на изпълнителната власт и регулаторите, въпреки че бяха поканени.

Участниците в срещата изразиха и недоволството си от Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за въвеждане на еврото в Република България, внесен от Министерския съвет. 

Председателят на Управителния съвет на БСК Добри Митрев напомни, че проектозаконът за веригата на доставки на земеделски продукти и храни беше предложен за обществено обсъждане на 13 юни и допълни, че предстои неговото приемане. Ние сме силно обезпокоени от този проект на този закон, независимо от много хубавите цели, към които се присъединяваме - да се постигне баланс между участниците във веригите на доставки, да направи пазара по-добър за всички, по-правилно да се разпредели добавената стойност, за съжаление, тези амбиции по никакъв начин не се покриват с текстовете в този законопроект, заяви Митрев. Той посочи, че камарата ще продължи да настоява за спазването на основните принципи в свободното пазарно стопанство, защото това е в интерес не само на икономическите оператори, но и на обществото, както и на държавата. Председателят на БСК изтъкна, че продоволствената сигурност е част от националната ни сигурност. Застрашавайки нея, ние застрашаваме националната си сигурност, заяви Митрев.

Яна Стратиева, изпълнителен директор на Сдружение "Храни и напитки България", каза, че се е създало изкуственото усещане, че целта на този закон е да намали цените. Той нито има такава цел, нито може да я постигне. Неговата цел е да се преразпредели печалбата по веригата на доставки, каза Стратиева и подкрепи твърдението с текстове от оценката на въздействие на проектозакона, сред които бе това, че "потребителите могат да се сблъскат с по-високи цени от тези при базисния сценарий, някои продукти може да изчезнат, ако не са печеливши при този таван, ако се наложи задължително местно снабдяване, търговците на дребно могат да се изправят пред недостиг и нужда от по-високи разходи, което отново ще ощети потребителите". Тя изтъкна, че проектозаконът създава рискове за всички по хранителната верига и чрез него се заменя пазарната икономика с това държавата да решава на кой по веригата на доставки, колко му се полага, без обяснение защо определя различни проценти на печалба на всички по веригата на доставки. Според Стратиева с проектозакона ще бъдат ощетени както земеделците, така и преработвателите, и в крайна сметка ще рефлектира върху потребителя, защото цените няма как да намалеят с приложението на този проект на нормативен акт. За да се поддържат цените ниски, трябва да се стимулира производството, заяви тя.

По повод Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за въвеждане на еврото в Република България, внесен от Министерския съвет, Яна Стратиева заяви, че няма организация, която да може реагира в такъв срок - от вчера за днес, но, изразявайки личното си мнение, призова държавата да не руши работата на бизнеса и да не го превръща в спекулант. "Ние не сме спекуланти, ние работим, за да осигурим продоволствената сигурност и сме го правили успешно през последните няколко кризи. Молим да не се създава изкуствена криза, защото досега никой не е успял да спре на нула инфлацията, както вие се опитвате. Ако имаше такъв, сигурно щеше да е взел Нобелова награда", заяви Стратиева. 

Атанас Урджанов, зам.-председател на Националния съвет по храните и председател на УС на Асоциацията на месопреработвателите в България, посочи, че в сектора на месопреработването и в частност по отношение на свинското месо, суровината не достига и компаниите са зависими от европейските цени. Той се спря и върху термина в проектозакона "фиксирана надценка", като посочи, че производствената себестойност на всеки продукт в сектора много трудно се открива. Освен това, по думите му, в търговската надценка не са включени логистиката, заплатите, енергийни разходи. Този проектозакон е вреден, ние можем да бъдем наказани от ЕК заради намеса в търговията, допълни Урджанов.

Мариана Кукушева, председател на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите, заяви, че където има таван на цените, умира конкуренцията. Тя изтъкна, че хлябът е най-логистично натоварената храна. Той се транспортира всеки ден, само че цената на дизела в България се покачва. Искрено вярвам, че контролните органи ще си свършат работата и ще намерят причината, и ще оповестят публично какво се случва и защо в България цената на дизела расте ежеседмично, заяви Кукушева. Тя отново изтъкна необходимостта от диференцирана ставка на ДДС и отбеляза изключителното влияние върху себестойността на хлебните изделия на цената на труда и лисата на кадри. В периода с нулево ДДС браншът успя да плати 1,5 млрд. лева данъци за 3 календарни години, каза Кукушева и посочи, че в България има бизнеси, които не се облагат с ДДС - хазарт, търговия с биткойни, които според нея също "помпат" инфлацията.

Стойко Кировски, председател на Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци, каза, че състоянието на консервната промишленост в България е изключително тежко. От 900 000 тона годишно производство преди 35 години, в момента производството се е свило до 150 000 тона, съобщи Кировски и посочи сред основните проблеми липсата на суровина, като информира, че спадът на българското производство на плодове и зеленчуци е около 10 пъти в сравнение с периода преди 35 години. Тази година реколтата от плодове е изключително лоша спрямо миналата година, а цените на плодовете през 2025 г. са повече от два пъти по-високи спрямо предходната, което пък се отразява върху себестойността на консервната продукция, посочи Кировски.

Цветан Илиев, председател на УС на Асоциацията на индустриалното свиневъдство в България, заяви, че законопроектът за веригата на доставки се опитва основно да създаде работа на бъдещата Държавна планова комисия и посочи, че трябва да бъде оттеглен. Той съобщи, че в България се консумира около 500 000 тона свинско и пилешко месо, а говеждо и агнешко месо - не повече от 20 000 - 25 000 тона, като посочи, че в страната не се произвежда достатъчно свинско месо и две трети от потреблението се осигурява от внос от европейски страни. Илиев посочи, че ценообразуващият фактор в търговията, производството и преработката на свински продукти е вносът. По думите му няма пазар на която и да е стока, който да се съобрази с това каква е съответната себестойност и върху нея да се насложи 10-процентна надценка.

Ивайло Гълъбов, председател на Съюза на птицевъдите в България, акцентира върху избора на страната ни да живее в условията на свободен пазар. Свободният пазар няма как да бъде управляван с регулации. Той си има механизми, по които действа в целия свят, допълни той. По думите му влиянието върху цените става в такъв тип пазар чрез по-добра конкуренция. Той изтъкна необходимостта от въвеждането на диференицирана ставка на ДДС за чувствителни сектори, каквито са храните и посочи множеството регулации в страната, които стимулират разрастването на администрацията.

Николай Вълканов, изпълнителен директор на Сдружението за модерна търговия, коментира, че "има усещането, че напоследък въвеждането на еврото в България се ползва за параван, който да служи за създаването на такива условия от страна на държавата за изкарване на бизнеси от икономиката, за преразпределение на бизнес", а "държавата нехае за потребителя". По отношение на проектозакона за веригата за доставка, Вълканов посочи, че с него ще се "убие конкуренцията между големите търговци, ще се уеднакви асортиментът, донякъде и търговските отстъпки, ще промени и потребителския избор и ще го изправи пред риск да не може да намери определените стокови групи в магазинната мрежа или да ги открие на още по-високи цени там, където ги има". 

В коментар за Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за въвеждане на еврото в Република България, внесен от Министерския съвет, Вълканов заяви, че в последния момент се предлагат промени, с които на Комисията за защита на потребителите се възлагат свърхправомощия, които, по думите му, са еквиваленти на тези в момента на Комисията за защита на конкуренцията, но тя може да се възползва от тях само след съдебно решение. КЗП може да влезе във всеки един обект, да му блокира работата с предложените законови срокове, в които трябва да бъде предоставена информация на Комисията и глоби до 200 000 лева за неспазването им, изтъкна той.

Петър Ганев, старши експерт в Института за пазарна икономика, посочи, че е изненадващо от икономическа гледна точка решение да се променя Законът за еврото, защото нищо не го налага. Сега изведнъж, в последния момент, се взема решение, каза Ганев и допълни, че икономиката ни вече оперира в рамките на този закон. Основната задача на един бюрократ е да си направи бюрото по-голямо, тоест да има повече власт и това е единствената логика за този закон и за другия закон също (за веригата на доставка - бел. реп.), заяви Ганев. По думите му тези закони се опитват да дадат повече власт на държавата, на контролните органи, която може да бъде използвана по различни начини. "Няма никакво съмнение, че всички тези действия са опит за концентрация на власт в конкретни органи, конкретни лица, конкретни политически лица", посочи икономистът. 

Ивайло Шотев от ПГ на ПП-ДБ заяви, че всяка пряка намеса на държавата в икономиката води до изкривяване на пазара и посочи, че в Румъния и Чехия са били използвани подходите за фиксирани цени и надценки, но не чрез законодателни инициативи, защото това ще бъде отменено от Европейската комисия, а чрез решение на Министерския съвет. Истински вярвам, че начинът за достигане на ниски цени е чрез конкуренция, чрез прозрачност, допълни депутатът.

Айлин Пехливанова от ПГ на ПП-ДБ, която е член на парламентарната Комисия по земеделие и храни, коментира проектозакона за веригите в контекста на опита й във фермерския бизнес преди да стане народен представител и представи гледната точка на малките производители, които, по думите й, имат затруднения с реализация на продукцията си в крайните магазини заради високите надценки и проблемите с промоциите. Тя също изрази несъгласие със законопроекта за веригите на доставка, като в частност се спря върху темата за себестойността. Според нея законопроект за веригите на доставка няма да помогне за достигане на по-справедливи цени за потребителите. Единствено има малка надежда може би има за малките и средните фермери, допълни тя.