site.btaЧовек няма да бъде възнаграден, ако пропусне да се наслаждава на момента, смята писателят Иван Илиев

Човек не бива да мисли, че ще бъде възнаграден, ако пропусне да се наслаждава на настоящите мигове. Има само едно време и то е в момента. Това бяха част от думите, които авторът Иван Илиев пише в края на своята автобиографична книга "Неизмислената история на един български германец" (изд. "Сиела"), в която разказва своя живот в трето лице през герой на име Иво. Пред събралата се публика в двора на Художествената галерия в Созопол писателят прочете и допълни откъси от своя път от невръстно момче в Перник, през курорта "Русалка", софийската кръчма "Варна", българския ресторант "Търново" в Германската демократична република, основаването на малък семеен хотел в Германия до завръщането в България и създаването на курортен комплекс в Созопол. Представянето на книгата бе част от програмата на 39-ото издание на Празници на изкуствата "Аполония".   

В началото на представянето, модераторът на разговора Маргарита Димитрова от екипа на "Аполония" прочете думите на писателя и главен редактор на издателство "Сиела" Захари Карабашлиев, включени в книгата. В тях Карабашлиев описва колко познати звучат за него много от историите на автора като "ваканциите на село, свечеряването през лятото, спорта, китарата, китарата, групата, казармата и непокорството пред по-старшите, младостта във Варна, работата в курортите, напускането на родината, животът в чужбина, стремежът към успеха и най-вече любовта към дъщерите". В послеписа си редакторът на издателството определя книгата като "биография на един успешен мъж, който е запазил буйното момче в себе си, но тя спокойно може да бъде и пътна карта за всяко будно момче, което можеше да се превърне в успешен мъж". По думите му книгата може да се чете като "роман за израстването", но и като "учебник по предприемачество" и най-вече като "любовно писмо до свободата във всички нейни измерения".  

В последвалия разговор Иван Илиев обясни, че причина да напише книгата са били най-вече двете му дъщери и изолацията покрай Ковид. Периодът на изолация му помага да седне и да я напише като на един дъх, тъй като спомените за миналото му сами са започнали да изплуват в процеса на писане. "Когато човек започне да пише за миналото си, започва да си спомня какво е преживял, през какво е преминал, какви решения е взимал и се стига до момента на размисъл", заяви авторът.

Илиев обясни, че е избрал да разкаже своята лична история не от първо лице, а през герой на име Иво, защото смята, че по този начин не звучи самохвално. Той разказа част от своите лични спомени от детството и летата на село в дивия Трънски край с дядо му Захари, когато бяга бос по поляните, лови риби в реката с голи ръце, ухапва го змия и като едно тогава 10-годишното момче преживява страха от виещата вечер в гората глутница вълци.

След това премина към периода на юношеските си години. Тогава се захваща да свири на китара, а пререканието с един от неговите даскали, който се опитал да му отнеме инструмента, му донася и изключване от техникума и служба в мината в Перник. Това не го спира и след това свири ритъм китара в пернишката група "Пъстрите", а след това в "Златни пясъци" основава и друга рок група. "Пеехме повече упадъчна западна музика, заради което отмениха и записа ни в Радио "София". Да пееш неща като Отис Рединг и Оскар Бентън не беше добре", коментира Илиев.

Писателят прочете и няколко откъса от различни важни периоди в своя живот. Сред тях бяха как доброто владеене на френски език го отвежда като студент-практикант във изградения по френски модел комплекс "Русалка", северно от нос Калиакра, където прекарва прекрасно лято, наситено с емоции. 

Разказът на Иван Илиев продължи с работата му като управител на ресторант "Варна" в София, който преди това носи името "Берлин". Заради добрата му работа като управител, през 1987 г. е повикан в Министерство на търговията, където му обясняват, че по партийно поръчение трябва да отиде да поеме работата по българския ресторант "Търново" в Берлин от страната на Германската демократична република (ГДР). Там, освен че научава немски език, му се случват още куп интересни неща, допълни той. Едно от тях е, че започва работа в "Интерхотел Щад Берлин", но тъй като ГДР разрешава на гражданите да имат малък частен бизнес, той решава да си купи ресторант на една от централните улици в столицата. "Идеята му е да създаде три свързани помежду си търговски зали, които визуално да отговарят на три епохи - Антична, Средновековна и Съвременна", гласи описанието на инвестиционните намерения на неговия герой Ива, които авторът прочете в откъс от книгата. 

Накрая писателят Иван Илиев разказа и за причините да реши да се завърне в България, когато след падането на Берлинската стена забелязва, че много от самите германци от ГДР започва да емигрират, а него започва все повече да го влече към родината. "Винаги те дърпа обратно към корените. След промените реших, че трябва да продам ресторанта, докато е време", допълни писателят.

По думите му, със Созопол го свързват много от младежките му спомени. След завръщането си в България първоначално му намерение да е да купи малка семейна къща в морския град, която да посещава през летата. Вместо това обаче издига къща на няколко етажа, която с времето се разраства в голям курортен комплекс, който продължава да посреща български и чуждестранни гости и до днес, допълни той.