Ние губим най-много от нашия ценен ресурс - водата, именно заради лошата инфраструктура. Това каза днес деканът на хидротехническия факултет на Университета по архитектура, строителство и геодезия доц. д-р инж. Петър Филков, който участва в дискусията за мерки и решения за забавяне на климатичните промени: "Как да спасим водата?" Тя е част от годишната среща на местните власти, организирана от НСОРБ.
Той коментира, че академичните среди няма да изненадат никого когато кажат, че състоянието на ВиК отрасъла не е добро. „Загубите няма да ги коментираме, те са съпоставими със тези, които се реализират от Напоителни системи за напояване – около 60 процента, при положение, че имаме коренно различен начин за разпределяне на водата - едното става по тръби, другото става по канали“, посочи специалистът.
Според него инвестициите трябва да бъдат насочени в тази част от мрежата, която е в най-лошо състояние и има най-големи реализирани загуби.
Доц. Филков насочи вниманието и към човешките ресурси в сектора. Моето мнение е, че нещата там също са доста зле и така вървят от доста години, посочи специалистът. Той обясни, че след кризата 2008-2009 година приемът в университета е паднал драстично в специалностите, включително и водните. Това, по думите му, е довело до малък брой студенти, а преподавателите, които са били в университета, постепенно са започнали се пенсионират, а нови няма. По този начин самият факултет се сви и като потенциал, и като капацитет да върши допълнителни дейности, обясни доцентът. По думите му сегашният състав на факултета е доста редуциран. Фокусът е върху младите инженери, но има ограничения от гледна точка на научни изследвания, защото капацитетът им, както и на други места, се оказва малък.
За качеството на проектите във водния сектор доц. Филков припомни, че преди около година е имало кръгла маса на тема за безводието и ВиК. Тогава бяха поканени огромен кръг специалисти, имаше представители и от Народното събрание, изразиха се доста мнения, а специалистите наблегнаха на факта за качеството и на проектите, обясни той.
Той добави за качеството на проектите, че е много важно кой прави проекта. Освен това е важно, когато той се приема да има някакъв вид експертен съвет. За по-крупните държавни проекти е добре да има национален експертен съвет, тъй като старите и опитни проектанти, които са участвали в строежите на голяма част от нашите системи, все още са тук и те биха могли да посочат някакви грешки, които са оставени в практика, но които не са излишно записани като нормативни изисквания в официалните данни, обясни той.
Според него това е стар изпитан метод на непрекъсната проверка, т.е. когато нещо се прави, то да се прави, но да има и контрол върху него, тъй като много често било от бързина проектантите допускат грешките.
Понякога лошо направеният проект всъщност не означава, че ще се получи крайният резултат, какъвто е бил замислен.
Според него нормативната база също трябва да се осъвремени в някои аспекти, тъй като не следва съвременните тенденции, които са не само в Европа и по света. Той посочи, че по време на кръглата маса са набелязани проблеми, а голяма част от обсъждани неща са излезли като заключения и от парламентарната комисия за безводието, която бе сформирана.
Той коментира, че е необходима и промяна включително и по отношение на събираемостта, защото от асоциацията на ВиК операторите са повдигнали въпроса, че имат законови пречки за събиране на дългове от длъжници. Минава определен период давност, който им пречи да си съберат дължимите суми, обясни той.
