site.bta Сдружение “Потомци на бежанци и преселници от територията на РС Македония и приятели”: По повод становище на посланика на Израел в България

Срещу антибългаризма и антисемитизма в нашето общество

(отговор на изявлението на посланика на Държавата Израел в Република България Н. Пр. Йоси Леви Сфари, публикувано на 21 май 2025 г.)

На 21 май 2025 г. посланик Сфари във Фейсбук изразява „дълбока загриженост относно последните изявления на доц. д-р Спас Ташев в интервю, публикувано в Novini.bg“.

С уважение към институцията, която представлява посланик Сфари, и с ясно съзнание за отговорността на всяко публично изказване в съвременното българско демократично общество, уточнявам, че това е моя лична позиция на моята стена във Фейсбук от 18 май, в която разглеждам поведението на ръководството на еврейската организация в България „Шалом“ по повод излъчен по националната телевизия филм, представящ цар Борис III като спасител на българските евреи в годините на Втората световна война. Тази моя лична позиция е взета от Фейсбук и публикувана на 20 май в Novini.bg.

Бих желал да обърна внимание следните твърдения в направеното от посланик Сфари изявление:

I. По легитимността на представителството на ОЕБ „Шалом“

Посланик Сфари допуска неточност, когато автоматично приравнява позицията на ОЕБ „Шалом“ с „позицията на еврейската общност в България“. Такава тотализация е не само некоректна, но и пренебрегва гласовете на онези български евреи, които не са упълномощавали ръководството на тази организация да ги представлява или възприемат неговите действия като политизирани.

Историята и паметта не трябва да бъдат заложници на институционален монопол.

II. По правото на историческа интерпретация

Посланик Сфари настоява, че еврейската общност има право да изразява позиция относно историята на Холокоста. Съгласен съм напълно. Моята научна и гражданска позиция се основава не на идеологически клишета, а на факти, документи и академични изследвания, включително на български и международни учени. 

Още през 1945 г. софийският равин Даниел Цион пише като очевидец, че получава „уверенията на царя, че изселване на българските евреи вън от пределите на страната няма да има, и че синагогите, училищата и благотворителните дружества няма да бъдат закрити.“

За първи път през 1952 г. видният ционист и депутат в Кнесета Бенямин Ардити в издадената в Тел Авив книга „Ролята на цар Борис III при изселването на евреите от България“ публикува редица документи и факти, от които прави извода, че царят е спасител.

По време на съдебния процес в Ерусалим през 1961 г. срещу Адолф Айхман заместник главният прокурор на Държавата Израел Яков Бар-Ор съобщава, че случвалото се в България е било „претекст, използван от властите, за да се избегне натиск от страна на германците“. По този повод Яков Бар-Ор заявява, че „(Цар) Борис е бил герой. Той напълно е блокирал Айхман и защитил българските евреи… Цар Борис твърдо е бил против депортацията на евреите с българско гражданство.“ Решенията по делото срещу Айхман не са преразглеждани и изводите за ролята на цар Борис III не са отменени!

Безспорен факт е, че в комунистическа България се очерняше името на цар Борис III. От лошите по онова време отношения между НР България и Държавата Израел се възползва и СФР Югославия, която като преследваше своите антибългарски цели, успя да прокара свои позиции и лица, които да ги отстояват.

В България едва след 1990 г., след бавното и все още незавършило разкриване на историческите факти, тази позиция се променя.

В официална декларация на 41-ото Народно събрание по повод 70-годишнината от спасяването на българските евреи и почитане паметта на жертвите на Холокоста, приета на 8 март 2013 г. и публикувана в Държавен вестник, брой 27 от 15 март 2013 г., се заявява, че „Цар Борис III се съобразява с обществения натиск и отказва депортирането на повече от 48 хил. евреи – български граждани, към лагерите на смъртта“. България е парламентарна република и към настоящия момент това е единствената официална позиция.

През 2023 г., по инициатива на Института за исторически изследвания към Българската академия на науките, голям брой български учени изработват становище относно политиката на България по еврейския въпрос в годините на Втората световна война. В него се казва: „В тази сложна обстановка от изключително значение е ролята на монарха цар Борис III. Като човек, контролиращ основните центрове на властта, несъмнено неговото решение е определящо за крайния изход на събитията. Освен разпореждането му да се спре депортацията, близо месец по-късно след лична среща с Хитлер царят доста ясно ще заявява на германския външен министър Рибентроп, че с изключение само на болшевишко-комунистическите елементи няма да разреши депортация на българските евреи.“

В свое слово на 10 март 2023 г. по повод 80-годишнината от спасяването на българските евреи, държавният глава Румен Радев отбеляза „решителните действия на Цар Борис III, българската държава и българския народ, които водят до спасяването на всички български евреи по време на Втората световна война.“

III. По темата за подбуждане към антисемитизъм

Посланик Сфари интерпретира мой критичен анализ на действията на ръководството на организацията „Шалом“ като „обвиняване на еврейската общност в провокиране на антисемитизъм“. Това е неправилно тълкуване.

Моите думи не съдържат, нито пряко, нито косвено, упрек към еврейската общност като цяло. Обект на анализа ми е конкретна организация – ОЕБ „Шалом“, нейното ръководство и неговите публични действия. В демократичното общество е напълно допустимо и дори необходимо да се разграничават неправителствени организации от общности, особено когато първите си присвояват изключително право да говорят от името на вторите.

В дискусиите при различни научни форуми, посветени на спасяването на българските евреи, неведнъж е изразявана позиция от представители най-вече на академичната общност, че отричането на спасението и приравняването му към „случайно оцеляване“ се приема от някои среди в България като антибългаризъм, близък до този в бивша Югославия и днешна Северна Македония, което като отговор провокира антисемитизъм.

Констатирането на наличието на такъв проблем не е антисемитизъм!

При обсъждането на 12 май 2023 г. на проекта на Национален план за действие за борба с антисемитизма, в присъствието на заместник-ръководителя на Посолството на държавата Израел в България г-жа Наама Леви, подобна тема бе дискутирана за пореден път. Никой от присъстващите в залата не възрази, а г-жа Катарина фон Шнурбайн, координатор на Европейската комисия за борба с антисемитизма, чрез видеоконферентна връзка предостави конкретни бележки и предложения, като отбеляза и ролята на цар Борис III при спасяването на българските евреи по време на Втората световна война.

Заключение

Като учен ще продължа да защитавам правото на България и българското общество да се гордее с един от най-светлите моменти в своята история – недопускането на депортацията на своите сънародници от еврейски произход. Ще продължа да отстоявам необходимостта от балансиран и научно обоснован прочит на миналото, основан на факти, а не на внушения. Като гражданин, който повече от 10 години е съпредседател на Клуба на приятелите българи и евреи, винаги съм работил за развитие на отношенията между България и Израел, за което съм получавал различни грамоти, в т.ч. и благодарствено писмо от заместник-министъра на външните работи на Израел Цахи Анегби.

В този контекст приветствам заявеното от посланик Сфари желание за „исторически диалог“ между България и Държавата Израел – базиран на взаимно уважение и споделен ангажимент към историческата истина. Убеден съм, че един от най-подходящите формати за такъв диалог би била международна научна конференция, организирана съвместно от академични институции от двете държави. В духа на откритост и научна честност, такава инициатива би допринесла за преодоляване на противопоставянията и за изграждане на устойчива историческа памет.

С уважение,

Доц. Спас Ташев, доктор на историческите науки

Съпредседател на Клуба на приятелите българи и евреи