site.btaОБНОВЕНА Президентът Румен Радев трябва да упражни влиянието си върху служебния кабинет, който да внесе бюджет за 2023 г., според Пламен Димитров

Президентът Румен Радев трябва да упражни влиянието си върху служебния кабинет, който да внесе бюджет за 2023 г., според Пламен Димитров
Президентът Румен Радев трябва да упражни влиянието си върху служебния кабинет, който да внесе бюджет за 2023 г., според Пламен Димитров
Снимка: Архив

Президентът Румен Радев трябва да упражни влиянието си върху служебния кабинет, който да внесе бюджет за 2023 г. Това каза на пресконференция на тема „Липса на адекватно финансиране за издръжката на обществения сектор за 2022 - 2023 г.“ президентът на Конфедерация на независимите синдикати в България (КНСБ) Пламен Димитров.

Той припомни, че по време на срещата си с президента на 11 ноември, Радев е поел ангажимент за съвместна среща с участието на служебния министър-председател Гълъб Донев, служебния финансов министър Росица Велкова-Желева и с представители на КНСБ, на която да бъде обсъден проектобюджет за следващата година.

Това трябва да се случи незабавно, за да има преди Коледа обсъден поне на първо четене проектобюджет за 2023 г. Повечето българи очакват такъв бюджет, повечето политически групи искат нов бюджет, така че смятам, че има реални предпоставки това да се случи и президентът е този, който трябва да отиграе финалния ход, добави още Димитров.

Президентът на КНСБ каза, че 150 млн. лева не достигат в настоящия бюджет за издръжка на системите на образованието, здравеопазването и администрацията.  

Той добави, че КНСБ предлага три промени в законопроекта за удължаване действието на Закона за държавния бюджет. Първата касае повишаване на минималната работна заплата. По данни на министър Велкова 700 млн. лева би струвало увеличението на възнагражденията до 850 лева от 1 януари 2023 г., които трябва да бъдат предвидени в разходната част на удължаващия се бюджет, коментира още Димитров.

Второто предложение, което се надявам депутатите да припознаят, е в общия закон за удължаване на бюджета да бъде допусната възможността за увеличение на заплатите, добави той. По думите му в настоящия закон има ограничение, според което основните месечни заплати в публично финансираните дейности към 31.12.2022 г. не могат да бъдат увеличавани или намалявани. Той поиска в закона да бъде записано още, че Министерският съвет може да увеличава доходите до размер, който да компенсира натрупаната инфлация от началото на 2022 г. досега. Последното предложение, което сме направили е свързано с изменение в Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО). Димитров обясни, че КНСБ настоява минималният осигурителен доход да бъде равен на новата минимална заплата 850 лв. и то за всички, а максималният да бъде равен на 2,5 средни работни заплати.

От своя страна председателят на Синдиката на българските учители Янка Такева заяви, че остава готовността им за мащабни протестни действия, ако исканията им не бъдат изпълнени. По думите й липсват средства за издържа на над 4500 образователни институции в средното образование. Такева посочи, че са необходими допълнителни 50 млн. лева за обезпечаване битовата издръжка на образователните институции, както и за осигуряване транспорта на учениците и учителите.

 

/МК/

news.modal.header

news.modal.text

Към 19:22 на 28.01.2023 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация