Европейският законодателен акт за свободата на медиите въвежда защита в две направления – политическа независимост и защита от политически и корпоративен натиск и защита от финансова независимост и подчинение въз основа на приход. Това каза Никола Миладинов, пресаташе на Представителството на Европейската комисия в България, по време на дискусия на тема: „Европейски законодателен акт за свободата на медиите“ в Дома на Европа днес. Събитието е организирано от Бюрото на Европейския парламент в България заедно със списание „Ентърпрайз“.
По думите му причината Европейският съюз (ЕС) да иска да регулира медийния сектор е, за да защити правото на журналистите и медийните собственици да бъдат редакционно независими.
По отношение на външната намеса в редакционните решения на медиите чрез политически натиск, законът предлага защита на редакционната независимост, като се записва изрично, че правителство или други държавни органи нямат право да се намесват в редакционните решения, обясни Миладинов. Със законодателния акт ще се подобри и защита на източниците на информацията, ще се въведе и забрана на шпионски софтуер, обясни той. По думите му за подслушване ще се допускат изключения само при много тежки случаи на престъпления, които са описани в специално законодателство.
Като следваща стъпка за медийна свобода Миладинов отбеляза стрес тестове за медиен плурализъм. По думите му това е мярка срещу корпоративния натиск, като законът въвежда допълнително ниво на контрол в допълнение на съществуващите правила за конкуренция на пазара. Държавните регулатори във всяка една от държавите членки ще трябва да разглеждат случаите на медийна концентрация не само от търговска гледна точна, а и да анализират сливанията, коментира Миладинов.
Относно финансовата независимост Миладинов коментира, че законът цели независимост на частните и обществените медии. Сред мерките, които биха довели до това, той посочи прозрачната държавна реклама. Въвеждат се общи изисквания за разпределяне на разходите за държавна реклама, за публикуване на информация за бенефициентите и субсидиите на държавната реклама, каза той и добави, че държавите членки ще трябва да осигуряват достъп до необходимата информация в електронен формат, в съответствие на правилата за търговската тайна.
За финансирането на обществените медии Миладинов заяви, че то трябва да бъде адекватно и стабилно, за да се гарантира редакционната независимост. Законодателният акт препоръчва да е за период от няколко години, за да се избегне възможността за неправомерно влияние чрез ежегодното договаряне на бюджета.
Миладинов обясни, че чрез регламент за създаване на обща рамка за медийните услуги за вътрешния пазар регулаторите на държавите членки на ЕС ще бъдат принудени да се договарят по-тясно помежду си, като това ще улесни трансграничното сътрудничество между медиите и те ще имат наличие на нови инвестиции и рекламодатели.
Евродепутатът от групата на социалдемократите Елена Йончева заяви, че в Европейския парламент, както и в Съвета на ЕС, работят по документа. Надявам се най-късно до края на следващата година да бъде постигнато съгласие по разпоредбите на акта и на регламента, за да влезе в сила в най-скоро време, отбеляза тя.
Новият акт обръща внимание както на пряката, така и на непряката намеса в редакционната независимост, коментира Йончева. Според нея друг положителен елемент е въвеждането на дефиниция за държавна реклама и правила за разпределение на такава реклама, обръщането на внимание на обществените медии като гарант за предоставянето на качествена и обективна информация по абсолютно безпристрастен начин.
Тя отбеляза още, че Комисията предлага регламент, като това означава, че бъдещото законодателство ще бъде пряко приложимо в България. Всички права, които произтичат от този регламент, могат да бъдат защитавани от заинтересованите лица директно в Съда в Люксембург. Йончева подчерта, че първата стъпка е направена и посоката е ясна – европейски правила, стандарти ще има.
Проф. Нели Огнянова - председател на Комисията за журналистическа етика към Националния съвет за журналистическа етика, припомни, че от 2014 г. се провежда мониторинг върху медийния плурализъм, като в края на доклада всяка държава отбелязва какво може да се подобри в национален и наднационален план. Има съответствие в това, което България винаги е задавала във финала на своите доклади като проблеми, на които очакваме решение и съдържанието на законодателния акт за свободата на медиите, изтъкна проф. Огнянова. Тя обърна специално внимание на действието на акта с въведените вече актове на наднационално равнище.
Европейският съвет за медийни услуги няма да бъде европейско „Министерство на истината“, нито европейски зандан за контрол над медийния сектор. Съветът заменя и ще е правоприемник на групата за европейските регулатори за аудиовизуални медийни услуги (ЕРГА), в която участва и българският Съвет за електронни медии (СЕМ), обясни Никола Миладинов.
По думите му този орган ще бъде напълно независим и равно отдалечен от всякакви правителства, институции или пазарни играчи. Той обясни, че всяка държава ще излъчва свои членове на съвета и всяка държава ще има по един глас.
Съветът ще избира председател измежду своите членове с 2/3 от членовете с право на глас. Мандатът на председателя ще е 2 години. ЕК също ще има свои постоянен представител в Съвета, който обаче няма да има право на глас. Съветът взема решенията си с мнозинство от 2/3 от членовете му с право на глас, като ще има само експертна и консултативна функция, обясни Миладинов.
/ИС/
news.modal.text
