Общо 37 български ученици заминават днес – 30 юни, за турския егейски град Измир за участие в "Космическия лагер Турция" (Space Camp Тürkiye). Децата са част от първата група от общо четири групи ученици от България, които тази година ще могат да участват в лагера в Измир, съобщиха в интервю за БТА от Центъра за творческо обучение, партньор в България на Космическия лагер в Турция.
Това лято 201 българчета ще имат уникалната възможност да се присъединят към обучението в Space Camp Тürkiye, наред с други деца от различни континенти. Около половината от българчетата заминават за лагера със стипендии – пълни или частични, споделят още организаторите.
Миналия месец в интервю за БТА Емре Адай, пиар на Космическия лагер в турския егейски град, също съобщи, че около 200 българчета се очаква да участват в лагера в Измир това лято.
Освен изключително интересния опит, който придобиват учениците, те успяват да разширят мирогледа си, като създават приятелства с връстници от различни части на планетата. Освен това българските деца са на второ място след турците по брой спечелени медали в рамките на Космическия лагер, споделят още пред БТА от Центъра за творческо обучение.
Space Camp Turkiye e един от двата космически центъра за обучение в света, създадени по модел на НАСА, като в Европа, Азия и Близкия Изток Space Camp Turkiye e единственият, функциониращ учебно-тренировъчен лагер, намиращ се в гр. Измир, Турция.
Следва интервю с управителя на Центъра за творческо обучение Александър Ангелов и Диляна Георгиева, програмен мениджър на Space Camp в Центъра за творческо обучение:
Какво може да ни разкажете за създаването на Центъра за творческо обучение София и кой стои зад идеята за създаване на центъра? Откога развивате сътрудничество с Космическия лагер Турция (Space Camp Türkiye)?
Александър Ангелов:
Идеята за създаване на центъра е от 2007-2008 г. Няколко души стоят зад тази идея, включително представители на софтуерната компания „Сирма“, а също така и моята майка Иглика Ангелова. Тези хора се обединяват около идеята да се направи център, който да подпомага българските учители, а с това да се реализират повече практически занятия.
Аз тогава като много млад специалист започнах да движа организацията и станах ръководител. Един от първите проекти на новосъздадената организация беше да направи програма за тийнейджъри, която да има поглед върху природните науки и да се провежда в България.
Тогава (през 2008 г.) за първи път дойде и Ръза Толга Йълдъръм, който тогава бе специалист в Спейс кемп, а сега вече е директор на Спейс кемп, за да обучава български преподаватели по тяхната методика. Така че сътрудничеството с Космическия лагер Турция в Измир е от 2008 г.
Оттогава Центърът за творческо обучение доста се разви и започна да работи с по-нови технологии. И фокусът на компанията от младежки програми вече е подпомагане на министерство на образованието и на училища и университети да правят иновации и дигитални технологии, но през цялото време успяхме да задържим програмата за Спейс кемп като програма за младежи. Всъщност тя работи вече 16 години без прекъсване.
Известно е че българските деца участват в конкурс, в който пишат есе, за да може да се присъединят за участие в Космическия лагер в Измир. Какво повече можете да ни разкажете по този въпрос?
Диляна Георгиева:
Става въпрос за писмена или видео творба, умишлено избягваме вече от последния сезон думата есе, защото тя е до някаква степен ограничаваща във формата. Децата имат някакво знание от училище какво е есе. Стремим се темите по начина, по който ги формулираме, да имат както научен аспект, така да има и поле за творчество. Пример в последния сезон – децата трябваше да създадат брошура за космическо пътешествие, като тази задача предполага от една страна да покажат знания по темата, включително твърди научни знания, но от друга страна позволява и форма за творчество. Децата имат възможност да го направят и под формата на видео, ако това е по-комфортно за тях. Те могат да избират и дали да бъде на български или на английски език.
Децата имат възможност за получаване на пълни и частични стипендии за лагера. Как се разпределят стипендиите и какво повече можете да ни споделите по въпроса?
Диляна Георгиева:
Стипендии има благодарение на общите усилия между Спейс кемп Türkiye, които също осигуряват определен брой стипендии, а ние като Център за творческо обучение се стараем всяка година да полагаме все повече усилия в това да привличаме спонсори и общини партньори. Като казвам спонсори - имаме фондации, тоест организации, които имат в своята мисия цели, в частност задачата да подпомагат деца или други каузи, свързани с образование.
Също така имаме случаи, в които имаме и компании от технологичния сектор, които виждат в това много добра възможност да подкрепят деца. Тоест профилът на нашите спонсори е много широк, което е чудесно. Всяка година се опитваме да бъдат все повече и имаме добри партньорства с много общини, което се случва от самото началото.
Александър Ангелов:
В момента около половината от всички участници - те и семействата им не плащат, за да отидат в Спейс кемп. Приемаме, че има 200 участници, за 100 от тях са намерени спонсори, което означава, че спонсорствата достигат до 200 000 лв на година и смятаме, че това е една от най-големите дарителски програми за младежи в България.
Тази програма се прави с директни контакти и се събират към 200 000 лв от спонсори годишно. Също така 100 процента от спонсорствата отиват директно за децата.
Диляна Георгиева е човекът, който координира цялата програма, тя се справя блестящо, и е изключително важно да можеш да убедиш например кмета на един малък град и да му кажеш, че ако бъдат отделени средства за две стипендии младежите от целия град ще разберат, че образованието е важно за кмета. И това е много солиден аргумент. Добрич, Силистра, Кюстендил, Панагюрище, Пловдив, Варна, Русе, Средец са сред общините, които са дарявали за своите младежи.
А с колко общини си партнирате в момента?
Александър Ангелов:
В момента си партнираме с около 10 общини и още 7-8 други организации.
Колко български ученици участваха в конкурса за участие в Космическия лагер тази година? Колко българчета ще участват в лагера това лято? Каква е квотата за България?
Диляна Георгиева:
Тази година е малко по-специфична, но 201 деца по списък ще пътуват за Измир. На 30 юни – неделя, за лагера заминават 37 деца. Около 500 деца участваха в конкурса.
Александър Ангелов:
Тази година е по-специална, защото е сборна от миналата и тази. Има деца участници от миналата година, които не заминаха тогава заради унищожителните земетресения през февруари м.г.
Диляна Георгиева:
Една от големите добавени стойности на лагера, освен преживяването в чисто научен аспект, е че децата виждат мултикултурна среда, като се срещат с деца от други държави. Знам, че в първата група ще има деца от Гърция, от Чехия. В следващите има участници от Италия, от Полша.
Това им дава възможност освен да подобрят чисто езиковите умения, което е очевидното, и да се запознаят със съвсем друга култура и националности. Това ги обогатява като хора, не само като знание, и е много отвъд физиката и астрономията.
Необходимо ли е високо ниво на владеене на английски език от участниците в лагера? Доколкото знам работните езици в лагера са английски и турски език.
Александър Ангелов:
Бил съм в лагера много пъти с различни деца и младежи. Около 20 пъти съм бил там.
Представете си как учите език в училище. Отваряте учебника, там са нарисувани някакви предмети и учителят ни казва какви са думите. В Спейс кемп езикът се учи на три нива. Разбира се, трябва да има някакво ниво на владеене на английски. Всъщност децата научават много добре английски, докато са там. Децата в лагера имат „Дневник на мисията“ („Mission journal”). Oтварят журнала и това, което виждате на картинката, e написано като термин, но те го виждат и като совалката пред тях и могат да разберат, че това, което виждат е това, което могат да пипнат и с ръцете си там. Същото нещо им казва и техният ръководител, тоест един път го прочитат, втори път го чуват и трети път могат да видят пред себе си реално как изглежда това нещо.
На децата им е нужно да могат да се разберат помежду си на английски, не е необходимо да знаят термините, когато отидат там. Там (в Спейс кемп) те научават около 500 термина.
А има ли деца, които участват повече от веднъж в лагера? Има ли такава възможност?
Александър Ангелов:
Възможности има, но това се случва много рядко. Обикновено те участват повече от веднъж през няколко години. Например, ако едно дете е на 11 години и заминава тази година, след това, когато е на 15, ще може да замине отново. Но не сме имали случаи един и същ ученик да замине в две последователни години.
Целта е детето да порасне, знаете тийнейджърите се променят много бързо и при две-три години разлика преживяването в лагера за детето може да бъде напълно различно.
Учениците успяват да вземат максимума от програмата, ако са в тази възрастова група от 11 до 15 години, под 11-годишна възраст – рядко, тъй като са много малки.
Какво е най-мотивиращото за децата, които участват в лагера?
Александър Ангелов:
Според мен най-мотивиращ за децата е фактът, че това, което виждат по филмите, изведнъж се появява пред очите и те участват в него, защото мечтаните професии стигат в обсега ни евентуално чак 10-15 години след като сме мечтали за тях като деца. В Спейс кемпа ти си мечтаеш за полет в космоса и изведнъж на 12 години можеш да се качиш в совалка и да я управляваш. Така децата разбират, че ако искат наистина искат нещо, могат да го постигнат и това според мен буквално променя мирогледа на децата на много ранна възраст.
Това е според мен най-впечатляващото. Вижда се, когато децата влязат в съоръженията, как им светят очите, те просто не могат да разберат от начало къде са попаднали и защо са там.
Диляна Георгиева:
Всъщност преживяването е без аналог, защото децата имат буквално две такива възможности в света - в Измир и в Щатите, които са много далеч. Така че ние имаме и много късмет в това да сме на разстояние от едно автобусно пътуване.
Няма къде другаде на децата да им се случи подобно преживяване, дори да бъдат на друг тип лагери с космическа насоченост. Няма друг тип подобни съоръжения. Другото важно нещо са експертите. Експертите в Измир са хора с дългогодишен опит.
Какви са вашите основни цели?
Александър Ангелов:
Трябва да отбележа, че българското образование е много теоретично. В момента във всяко българско училище (около 2300) ще се правят STEM центрове.
Tова са половин милиард лева, които са отпуснати по Фонда за възстановяване и устойчивост. 2000 от тези 2300 училища нямат конкретна идея какво трябва се прави със STEM центровете.
Ако ние успеем да дадем повече светлина върху тази програма, ще се опитаме през есента да заведем 40-50 директори на училища в Спейс кемпа в Измир, защото те ще могат да видят там много неща, които да пренесат обратно в България. В Спейс кемп се учи една седмица, но за това време участниците успяват много добре да свържат всичко, което са учили в учебниците.
Смятаме, че тази програма, по-конкретно тази и следващата година, има специална мисия и тя е да покаже на българското средно образование как може да се учи чрез практика.
И в момента обмисляме как това точно може да стане. Единият вариант е наистина да заведем там български директори. Другият вариант е да направим видео връзка. Колкото повече се говори за тази програма, толкова повече ще бъдат подпомогнати българските училища да правят по-добри неща.
Какво можете да разкажете за програмите в Спейс кемпа?
Александър Ангелов:
Има няколко различни програми, а България участва в Шестдневния международен летен лагер. Ние участваме само в тази програма, която е разделена на три части - теоретична подготовка, сплотяване на екипа и работа с тренажори.
Диляна Георгиева:
Освен това в лагера има целогодишни занимания, но това което ние смятаме, че има най-много добавена стойност, е това децата да отидат там и да се потопят за една седмица в обучението.
Заедно със Спейс кемп имаме и партньорски програми за училища, които се реализират по време на учебната година. От Спейс кемп са разработили задачи, които предоставят абсолютно безвъзмездно на училища, които желаят да се включат в тези програми.
Те ги включват като част от програмата си по време на учебната година и имат регулярни видео връзки и срещи с техните експерти. Тоест това може да се прави и се прави в няколко училища в България. Надяваме се все повече с новата учебна година в рамките на учебните им часове тук да се прилага в повече училища. Това е една по-различна възможност. Това, което се случва обичайно, е, че всъщност учениците и класовете, които работят по тези програми, след това лятото посещават лагера.
Увеличава ли се напоследък броя на желаещите да участват в лагера?
Диляна Георгиева:
Всяка година имаме все повече кандидати и се договаряме с лагера за все по-голяма квота. Стараем се да има все повече участници в лагера, да има повече групи, за да даваме повече възможности на българските ученици.
Александър Ангелов:
През 2009-2010 г. заминаваха по 20-30 участници от България. 2017 г. бе първата година, в която имахме над 100 участници. Сега вече имаме десетократно увеличение на участниците.
Също така тази програма е по някакъв начин и училище за екипа ни, защото ние се опитваме да пращаме всички млади колеги в Центъра за творческо обучение да пътуват за лагера в Измир като съпровождащи групите.
Какво още може да кажете за конкурса за участие в Космическия лагер?
Диляна Георгиева:
Конкурсът, за който споменахме, си има жури. Сред участниците в журито има хора, които имат научен опит, има хора и с журналистически опит. В журито съответно трябва да има както хора, които да имат отношение към знанието, включително към твърдата физика, която обичайно спъва някои от децата, така трябва да има и хора с отношение към нестандартния подход, към творчеството, към изразяването на нестандартна идея или на стандартна идея по нестандартен начин.
Творбите се оценяват от двама членове на журито независимо, по точки и критерии, а след това се прави средна оценка. Когато има много голяма разлика в оценките на двама оценители (редки са тези случаи) се отива на арбитраж. Стремим се да бъдем максимално честни и отговорни към децата. Това е по линия на осигуряването на стипендии. Около половината от участниците в лагера могат да заминат със стипендии, като това, както споменахме, е общо усилие на Лагера, на нас и на спонсорите, партньорите.
Стремим се начинът, по който се справяме с тази задача, да бъде максимално честен и прозрачен.
Ако една община осигури една стипендия, ние удвояваме. Партнираме си с различни общини, както и с фондациите „Лъчезар Цоцорков“, „Лекови“. През годините и АЕЦ „Козлодуй“ е бил наш спонсор. Средствата за едно дете, което ще пътува, всъщност дават шанс на две деца, което е нашият ангажимент към нашите партньорски отношения.
Нещо, което е много важно - последният път, когато господин Йълдъръм (директорът на Космическия лагер в Измир - бел. авт.) беше в България, той сподели, че след участниците от Турция, България е на второ място по брой на медалисти през годините. Почти няма година, в която да нямаме деца, които са отличени. В Спейс Кемп има както индивидуални, така и отборни награди.
В Спейс Кемпа оценяват това как учениците се сработват като екип, как общуват заедно. Разпределят се различни роли.
Социалният аспект на програмата за мен е много важен, освен това оттам излизат деца, които много се вдъхновяват и стават страхотни инженери. Да спомена и името на Татяна Иванова (българска студентка, готвена от НАСА за астронавт – бел. авт.), която учи „Космическо инженерство“ със специализация „Ракетни горива“ в Embry–Riddle Aeronautical University в САЩ, както и Самуил Николов, който учи в същия университет. И двамата са стипендианти на програмата и всъщност първият им досег и тласък към това да поемат към космическа кариера, е през Спейс кемпа в Измир. Те са нашата гордост, но имаме и редица други тийнейджъри с постижения.
Но да отбележа, че Спейс Кемп е за всеки, не само за децата, които са добри по физика и по математика.
Увеличава ли се интересът на децата към космонавтиката?
Диляна Георгиева:
Категорично да, защото за децата става по-реално и достижимо, когато те могат с очите си да видят, да пипнат, да усетят как би се чувствало тялото им при 1/6 гравитация, сякаш са на Луната. Няма дете, което да не е изкушено от Космоса. Чели сме фантастика, но това си минава като една фаза в детството, която е в сферата на мечтите и след това някак я забравяме. А всъщност това преживяване (в Космическия лагер) прави тази мечта реалистична.
Така децата имат възможност да се потопят за една седмица в различен свят. Неслучайно участваме в Galactic Summer Camp.
Какво може да ни споделите за общността „Възпитаници на Space Camp в България“?
Диляна Георгиева:
Трябва да отбележа, че ние се допитваме до завършилите програмата при избора на темите за следващата година, те дават предложения.
Също така няма случай на дете, с което да съм говорила, което не ми е потвърдило, че поддържа връзка и контакти и чрез социалните мрежи с участниците от своята група, не само с българските деца. Това разтваря нови хоризонти.
Какво още може да ни кажете за новите методи, които бихте искали да бъдат въведени в системата на образование в България?
Диляна Георгиева:
Ами всъщност това, което ние се опитваме да направим със Спейс кемп, с "LEGO за образованието, с останалите неща, които правим, е всъщност "да счупим рамката" на това един преподавател само да стои и предава знание, а останалите участници в процеса – учениците, да бъдат само приемник на информацията. Истинската цел на ученето трябва да бъде да можеш да използваш умението в живота.
А какво можете да ни споделите за програмата Lego Education?
Най-общо философията му е да провокира въображението. Чрез него се позволява да създадеш физически образ на абстракция, което много помага да го разбереш, когато се учи нещо, което е голямо като обем и децата не могат да си го представят. Те не могат да си го представят, но то може да се построи. Те могат да експериментират, могат да пробват, за да видят дали ще сработи. А по-големите вече могат и да програмират, като могат да си създадат роботче, да го програмират и да го накарат то да изпълнява определена цел, мисия, задача.
Така децата могат да правят връзки между различните предмети и могат да видят абстракция, което според мен е една от най-силните страни на Лего и това е доказано всъщност с редица изследвания. Има изследвания, които доказват, че независимо от възрастта Лего стимулира въображението. Когато работиш с ръцете, се активират и други дялове от мозъка и всъщност ти помага да намериш нестандартно решение.
