Йордан Йовков - писател

На 21 ноември (9 ноември ст. ст. ) 1880 г. е роден Йордан Йовков, писател (1880-1937).
В продължение на 11 години е учител в Добруджа. Участва в Балканската война (1912-1913), в Междусъюзническата война (1913) и в Първата световна война (1914-1918) като офицер и военен кореспондент на в. "Военни известия". Редовен сътрудник по печата в българската легация в Букурещ, Румъния (1920-1927). Работил е и в Министерството на външните работи (1927-1937). Йордан Йовков започва творческия си път като поет. До 1911 г. публикува над 30 стихотворения в списанията „Пробуда“, „Художник“, „Ново време“, „Ново общество“ и „Бисери“. Той е определян като майстор на късия разказ. Първият му разказ "Овчарова жалба" е публикуван през 1910 г. в сп. "Просвета". От 1913 г. негови очерци и разкази на военна тематика са публикувани в периодичния печат („Звено“, „Съвременна мисъл“, „Народ и армия“, „Демократически преглед“, „Отечество“, „Военни известия“) и са издадени в два тома „Разкази“ (1917, 1918). Автор е на повестта "Земляци", на сборниците с разкази "Последна радост" (1926; с второ издание "Песента на колелетата" през 1933), "Старопланински легенди" (1932), "Вечери в Антимовския хан" (1928), "Женско сърце" (1935), "Ако можеха да говорят" (1936), на романите "Чифликът край границата", "Приключенията на Гороломов" (1938), на повестта "Жътварят" (1920), на драмите "Албена" (1930), "Боряна" (1932) и др. Творбите му са преведени на близо 40 езика. През 1970 г. Община Добрич учредява национална литературна награда на негово име, която се връчва на всеки пет години на български автори за значителни художествени постижения в духа на посланията на Йордан Йовков и принос в националната литература.

На снимката: Портрет на писателя Йордан Йовков. Пресфото-БТА, снимка-репродукция: Зоя Пенкова/архив (ПБ)