Тодор Влайков - писател, публицист, общественик и политик
Тодор Влайков - писател, публицист, общественик и политик
На 13 февруари 1865 г. е роден Тодор Влайков, писател, публицист и политик (1865-1943).
Работил е като главен учител в Пирдоп (1888–1891), след това във Велико Търново (1891-1892), като училищен инспектор в Софийското учебно окръжие (1892-1894), учител по руски и български език в Софийската мъжка гимназия (1894-1896). Основател на първата българска кооперация в с. Мирково, Софийска област - Мирковско взаимодавно спестовно земеделческо дружество „Орало” (1890), Българското народообразователно дружество (1893). Един от основателите на Българския учителски съюз (1895) и негов председател (1898). Разкази започва да пише като ученик в 6-и клас през 1884 г. Първият му разказ „Седянка” е отпечатан през 1885 г. в сп. „Наука”. Най-популярната му творба - повестта „Дядовата Славчова унука”, написва през 1886 г. в Москва, когато е на 25 години. Той е автор и на повестите „Разказ за леля Гена” (1890), „Стрина Венковица и снаха й” (1925). Популярни са и разказите му „Ратай” (1892) и „Чичо Стайко” (1892). Той създава първите читанки в България след Освобождението на България от османско иго през 1876 г. Автор е на първата читанка за първо отделение през 1891 г., на читанки за второ, трето и четвърто отделение, написани през 1892-1894 г. Всичките читанки са одобрени и препоръчани от Министерството на просвещението и са разпространявани за училищата. Дълги години Тодор Влайков е редовен сътрудник на сп. „Мисъл”. От 1902 г. до 1928 г. той е главен редактор на сп. „Демократически преглед”. Освен обществена Тодор Влайков развива и активна политическа дейност. Той е сред основателите на Радикалдемократическата партия (1905) и е член на ръководството на партията до 1924 г. Участва в управлението на Демократическия сговор (1924). Депутат в 11-ото (1901) и 18-ото Обикновено народно събрание (1919-1920). През 1931г. се оттегля от политическа дейност. От 1900 г. е действителен член на Българското книжовно дружество. В периода 1925-1931 г. подготвя пълно издание на събраните си съчинения. През 1926 г. по инициатива, с дарение и лично участие на Мария Влайкова, съпруга на Тодор Влайков, е открита сграда, предназначена да помещава Народното кино. Веднага след това новопостроената сграда на ул. „Цар Иван Асен ІІ” е дарена на Министерството на народното просвещение, а след смъртта ѝ на 31 декември 1926 г. киното е наречено на нейно име - „Влайкова”. От 1992 г. община Пирдоп организира ежегодно през май празници „Влайкови дни”, а от 2007 г. учредява национална литературна награда „Тодор Влайков”, която се връчва по време на празниците „Влайкови дни”. Почетен гражданин на Пирдоп (21 ноември 2002, посмъртно).
На снимката: Тодор Влайков, още наричан с псевдонима си Веселин.
Пресфото-БТА, репродукция: Симеон Ненов/архив (ЕВ)
Абонирайте се
Влезте във Вашата БТА
Работил е като главен учител в Пирдоп (1888–1891), след това във Велико Търново (1891-1892), като училищен инспектор в Софийското учебно окръжие (1892-1894), учител по руски и български език в Софийската мъжка гимназия (1894-1896). Основател на първата българска кооперация в с. Мирково, Софийска област - Мирковско взаимодавно спестовно земеделческо дружество „Орало” (1890), Българското народообразователно дружество (1893). Един от основателите на Българския учителски съюз (1895) и негов председател (1898). Разкази започва да пише като ученик в 6-и клас през 1884 г. Първият му разказ „Седянка” е отпечатан през 1885 г. в сп. „Наука”. Най-популярната му творба - повестта „Дядовата Славчова унука”, написва през 1886 г. в Москва, когато е на 25 години. Той е автор и на повестите „Разказ за леля Гена” (1890), „Стрина Венковица и снаха й” (1925). Популярни са и разказите му „Ратай” (1892) и „Чичо Стайко” (1892). Той създава първите читанки в България след Освобождението на България от османско иго през 1876 г. Автор е на първата читанка за първо отделение през 1891 г., на читанки за второ, трето и четвърто отделение, написани през 1892-1894 г. Всичките читанки са одобрени и препоръчани от Министерството на просвещението и са разпространявани за училищата. Дълги години Тодор Влайков е редовен сътрудник на сп. „Мисъл”. От 1902 г. до 1928 г. той е главен редактор на сп. „Демократически преглед”. Освен обществена Тодор Влайков развива и активна политическа дейност. Той е сред основателите на Радикалдемократическата партия (1905) и е член на ръководството на партията до 1924 г. Участва в управлението на Демократическия сговор (1924). Депутат в 11-ото (1901) и 18-ото Обикновено народно събрание (1919-1920). През 1931г. се оттегля от политическа дейност. От 1900 г. е действителен член на Българското книжовно дружество. В периода 1925-1931 г. подготвя пълно издание на събраните си съчинения. През 1926 г. по инициатива, с дарение и лично участие на Мария Влайкова, съпруга на Тодор Влайков, е открита сграда, предназначена да помещава Народното кино. Веднага след това новопостроената сграда на ул. „Цар Иван Асен ІІ” е дарена на Министерството на народното просвещение, а след смъртта ѝ на 31 декември 1926 г. киното е наречено на нейно име - „Влайкова”. От 1992 г. община Пирдоп организира ежегодно през май празници „Влайкови дни”, а от 2007 г. учредява национална литературна награда „Тодор Влайков”, която се връчва по време на празниците „Влайкови дни”. Почетен гражданин на Пирдоп (21 ноември 2002, посмъртно).
На снимката: Тодор Влайков, още наричан с псевдонима си Веселин.
Пресфото-БТА, репродукция: Симеон Ненов/архив (ЕВ)
Избиране на снимки
Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.
Изтегляне на снимка
Моля потвърдете изтеглянето на снимката/ите