site.btaИлко Минев, Бразилия: 25 години бях единственият българин, живеещ по Амазонка

Илко Минев, Бразилия: 25 години бях единственият българин, живеещ по Амазонка
Илко Минев, Бразилия: 25 години бях единственият българин, живеещ по Амазонка

Писателят Илко Минев живее в Бразилия от 1972 година. Две години по-рано напуска България и се установява в Белгия, след като животът му у нас става труден заради тогавашния политически режим. В Бразилия първоначално той работи като продавач, по-късно започва свой собствен бизнес, а днес негови книги заемат водещи места в литературна класация за най-продавани заглавия в Бразилия. Както БТА писа, преди дни книга на Минев зае едно от челните места в класация в Бразилия, публикувана в Publishnews.com.br. Книгата му „Преди да замлъкна“ разкрива частица от епопеята за спасяването на 50-те хиляди български евреи от газовите камери по време на нацисткото владичество в Европа. Ето какво разка авторът за себе си пред рубриката БГ Свят на БТА:

Откога живеете в Бразилия и как стана така, че пожелахте да напуснете родината?

Напуснах България през 1970 година и получих политическо убежище в Белгия през първите две години. Истината е, че не аз пожелах да напусна България, а поради моето приятелство с Жерминал Чивиков, известен дисидент на тогавашния режим, изведнъж се появиха съмнения и за моята лоялност. Бях разпитван няколко пъти от Държавна сигурност и стана ясно, че или щях да се превърна в гражданин втора категория, или можех да бъда арестуван и съден. Превърнаха ме в дисидент. Аз и без друго не бях съгласен с някои практики, но никога не съм бил активен или деен неприятел. Само може би един или друг виц и нищо повече.

Как започна животът Ви в Бразилия, с какво се занимавахте в началото?

В Бразилия имах една леля и братовчеди, които ме поканиха и ми помогнаха да намеря скромна в началото работа - като продавач на едро на сметачни машини. След няколко месеца фирмата, за която работех ме покани в тяхната фабрика, в свободната от данъци зона в град Манаус. Две години след това започнах мой собствен бизнес за внос на електронни уредби, предимно от Япония. В края на 1974 година се ожених и влязох в съдружие с тъста ми. Той навремето имаше фирма, която продаваше хладилници, климатични инсталации и мебели. Фирмата през първите години имаше някъде към 200 служители. Когато се пенсионирах през 2012 година, бяха 3500, днес са над 4 000. В продължение на почти 20 години бях съдружник и директор и във фирма за битов газ.

Кога писането на книги стана част от Вашия живот?

Когато преди 10 или 11 години се пенсионирах се върнах към моята първа любов - книгите и литературата. Бях учил пълни 3 години немска филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски". От моето семейство знаех някои неща за гоненията и спасението на българските евреи и знаех, че имам материал, за да напиша поне една книга. Пиша на португалски, понеже сравнително рядко говоря български и, както и вие можете да установите, моят български е малко ръждясал. За португалския имам помощ от много хора и специално от съпругата ми. Всички мои книги са издадени и на български, аз участвах активно в превода.  Три от моите четири книги са издадени и на английски, две на испански.

Когато започнете нова книга, знаете ли как ще се развие сюжетът в нея или историята се променя, докато работите?

Когато започвам нова книга, аз имам един вид бизнес план. Главната тема и общата история са ми напълно известни. По време на писането героите растат или намаляват, аз се влюбвам в някои от тях, а другите остават по-назад. Започнах да пиша "Дъщерята на реките", като в началото идеализирах един мъж като главен герой. Само че завърших романа с една жена доста по-привлекателна от него.

Наскоро класация в Бразилия подреди вашето произведение „Преди да замлъкна“ на едно от челните места в литературна класация, какво означава това за Вас, колко труд и емоции стоят зад това отличие?

Моята последна книга "По следите на Алемоа" стоя 34 седмици сред десетте най-търсени книги в Бразилия. Моята първа книга "Преди да замлъкна" за три седмици стигна до първите 10, в момента е на трето място и обещава добри резултати. "В сянката на изгубения свят" също има успех - в продължение на 8 или 9 седмици беше между най-продаваните. Покрай тези успехи започнах да съм много по-известен и сега се търсят и моите първи книги. Кой знае, "Дъщерята на реките" също може да изненада. Това класиране помага много и събужда интереса на читателите.  

В книгата става дума за спасяването на българските евреи, как решихте да изберете тази тема?

Спасяването на българските евреи за мен е една много важна тема, на която до скоро не се обръщаше внимание. Аз самият съм евреин и моят чичо Салватор Хазан загина в един от трудовите лагери. Очевидно е, че този въпрос ме вълнува много. За мен е ясно, че въпреки това, от една страна имаме един много светъл факт от нашето минало, който все още светът почти не познава, а от друга страна тъмни петна в нашата история. Важното е да разберем фактите и да се гордеем от хуманния жест на нашата родина, която спаси живота на почти 50 000 евреи. Нито една друга страна - нито Дания, нито Холандия - успява да спаси толкова хора. От друга страна не можем да си затворим очите за факта, че България е отчасти отговорна за отправянето към концентрационни лагери на 11 000 гръцки и македонски евреи, наши братя, чиито едиствен грях беше, че нямаха българско гражданство. Спори се много за ролята на цар Борис III в този епизод и не е лесно човек да го съди сега, 83 години по-късно. Ако той беше направил малко по-малко, както сториха другите европейски страни, всичките 50 000 български евреи щяха да загинат и аз нямаше да съм тук. Наистина, ако той беше сторил повече, може би една част от нашите 11 000 братя и сестри биха могли да се спасят.  

Отварят ли се повече врати пред авторите в Бразилия, когато трудът им бъде оценен и попадне сред първите места в такава класация?

Класацията всяка седмица, а и в края на годината, подрежда книгите по успех на продажбите. Само мога да препоръчам тази класация. Може да е много интересно за някой български вестник или списание. Току-що получих премия за писател, автор на втория най-търсен роман в Бразилия през 2022 година.

Можем ли да открием България във Вашето творчество, черпите ли вдъхновение от родината и липсва ли Ви тя?

Моята първа книга "Преди да замлъкна" представя България от онези времена до края на миналия век. В другите книги също се говори много за България и за българи, за техни потомци в Бразилия. Връщам се почти всяка година в България, децата и внуците ми предпочетоха да станат български граждани, вместо португалски, на което те също имат право. Аз излязох от България, но България не излезе от мен.

Има ли българи във Вашето обкръжение?

В продължение на 25 години бях единственият българин, живеещ по Амазонка. Сега вече има двадесетина, най-вече музиканти в местната филхармония. Държим връзка, но трябва да си призная, че би трябвало да се срещаме по-често.

Представял ли сте си как щеше да се развие животът Ви, ако не бяхте напуснал България?

Провидението беше и продължава да е много щедро към мен. Моите 76 години минаха много бързо, живея в пищната природа на най-голямата тропикална джунгла, имах успех в бизнеса, в продължение на почти 30 години бях почетен консул на Холандия, моят живот никога не е бил много лесен, но имах успех в почти всичките си начинания. Една голяма част от тези успехи се дължат на факта, че един ден, преди 54 години, ме направиха дисидент.

/ЮХ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 21:26 на 28.03.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация