Изложба, посветена на образа на розата, показва погледа на поколения български и чуждестранни художници върху символа на Казанлъшката долина

Изложбата „Образът на розата – към една не/възможна история на изкуството“ в Художествената галерия в Казанлък е своеобразна среща на погледа на родни и на чуждестранни художници върху символа на Долината. Това каза за БТА директорът на галерията и уредник на експозицията д-р Пламен Петров. Той посочи, че това е един любопитен разказ за възможността да се представи историята на изкуството през изображенията на един единствен обект. 

В експозицията, която включва творби от фонда на казанлъшката галерия, са показани както работи на едни от най-ярките местни художници като Дечко Узунов, Ненко Балкански и Иван Милев, така и творби на чуждестранни автори, които са вдъхновени от съприкосновението си с Долината на розата, посочи д-р Петров и допълни, че художници от различни държави са посещавали региона в рамките на ежегодните пленери, организирани през 70-те и 80-те години на миналия век. „Именно тази среща между чуждия поглед към нашето и нашия собствен поглед към розата ми се струва страшно любопитна“, каза той. Изкуствоведът посочи, че в изложбата естетиката е неразривно свързана с прагматиката на розопроизводството, а културният пласт е изграден върху дестилацията на един аромат, превърнал се в световен еталон. По думите му експозицията търси пресечната точка между индустриалния подем на региона и способността на изкуството да улови ефирната природа на това „течно злато“. 

Според него важен момент в изложбата е, че тя не просто показва някои от най-емблематичните в колекцията картини, в които присъства символът на България и на Казанлъшката долина. Тя прави опит да систематизира този материал чрез обособяването на няколко различни групи, започвайки от най-ранните образи на розата, които могат да се видят в колекцията – тези в иконите. „Разказът минава и през темите за натюрморта, пейзажа и портрета, както и така наречената условно тематична композиция“, обясни изкуствоведът.

В представените религиозни образи розата не е просто метафора, а осезаемо присъствие, обясни д-р Петров и допълни, че показаните икони напомнят, че преди да се превърне в национална емблема или обект на битописа, розата в нашето изкуство е била преди всичко духовна мярка.

В селекцията натюрморти, показани в изложбата, розата престава да бъде просто „красиво цвете“ и се превръща в поле за пластически експерименти, където се сблъскват академизмът, импресионистичната ефирност и експресивният жест, посочи още той. Представени са платна на Петко Клисуров, Ненко Балкански, Константин Щъркелов, Дечко Узунов и други, а жанрът на натюрморта в българското изкуство предоставя най-директния път за изследване на формалните и идейните трансформации на образа на розата, отбеляза изкуствоведът. 

"Пейзажът в колекцията на Художествена галерия – Казанлък представя розата не като изолиран обект, а като определящ елемент на жизненото пространство, а в този раздел на изложбата цветето е интегрирано в архитектурната и природна среда, превръщайки се в духа на мястото за региона", каза още д-р Петров. Чрез показаните творби се проследява развитието на художествения език – от декоративния сецесион до монументалния модернизъм на втората половина на ХХ век, като особено ценни за експозицията са ранните творби на Иван Милев. Тук могат да бъдат разгледани платна и на чужди автори, а пейзажната секция затваря цикъла на визуалния разказ.  

Изложбата представя и група портрети, в които образът на розата претърпява своето развитие от етнографски атрибут до своеобразна митологизирана емблема и символ на дуновност, посочи д-р Пламен Петров и добави, че в българската портретна живопис розата функционира като свързващо звено между личното пространство на модела и неговата социална или културна принадлежност. В тази секция на експозицията е включен и един от най-разпознаваемите портрети в колекцията на галерията след „Ахинора“ от Иван Милев, а именно портрета на розоберачката от Иван Енчев – Видю, който е и основоположник на художествената сбирка в Казанлък, допълни директорът. 

В раздела с тематични композиции образът на розата напуска пространството на натюрморта и се превръща в организационен център на различни сюжети - от трудовия ритъм на розобера и празничната обредност, посочи д-р Петров. В този раздел казанлъчани могат да видят и творбата "Царици" на Теню Пиндарев.

Сред акцентите в изложбата са и включените екслибриси, някои от които не са показвани никога пред публика, посочи още д-р Пламен Петров. Той отбеляза, че във фонда на Художествена галерия – Казанлък има над 700 екслибриса на автори от Белгия, Словения, Португалия, Украйна, Германия, Русия, Чехия, Франция, Латвия, Унгария, а тази секция разкрива как образът на розата се адаптира към този специфичен мащаб, като миниатюрите демонстрират и богатството на графичните техники. 

Директорът посочи, че експозицията "Образът на розата" е част от културния календар, с който тази година институцията отбелязва 125-ата годишнина от полагането на основите на художествената си сбирка. Настоящата изложба е и част от програмата ни тази година, с която целим да социализираме максимално голяма част от фонда, каза той. 

Репортер и оператор - Ралица Стефанова
Монтаж - Петър Кърпаров
/ТП/