Театър „София“ отличи пет пиеси в осмото издание на конкурса за съвременна българска пиеса

Театър „София“ отличи пет пиеси в осмия явен конкурс за написване на съвременна българска пиеса. Това обяви директорът на театъра и председател на журито – Ириней Константинов. Резултатите от конкурса бяха обявени на пресконференция в БТА, която е медиен партньор на театъра.

Спазваме една традиция тук да обявим резултатите от конкурса за написване на съвременна българска пиеса, каза генералният директор на БТА Кирил Вълчев. Това, че този конкурс се провежда вече за осми път, а някои от пиесите, които са го печелили, имат дълго присъствие на сцената, е добър пример за приемственост и традиции в България, допълни той.

„Любов и други аварии“ от Любомира Видева и Александра Славова е на първо място и ще бъде поставена от Ованес Торосян. Премиерата е предвидена за февруари 2026 г. и с нея ще бъде открита камерната сцена в дълго ремонтираната сграда на театър „София“, каза Ириней Константинов. 

Другите отличени пиеси са „Римска нощ“ от Недялко Делчев, „Викът на смешния човек“ от Светослав Николов, „Безплатен ден в Помпей“ от Милена Върбанова, и „Стъкленото дете“ от Йоана Димитрова.

В събитието участваха още Оля Стоянова – драматург, член на журито на конкурса, Зорница Каменова – театровед, член на журито на конкурса, и Ованес Торосян – режисьор, член на журито на конкурса. Отличените пиеси са избрани измежду 81 кандидати.

„С любопитство и нетърпение отварях всяка нова пиеса. Установих, че ние, българите, имаме голямо желание да пишем и да оставяме нещо след себе си. Това, разбира се, невинаги е успешно. Голяма част от авторите, които минаха през очите ни и ума ни, освен желание, нямаха никаква представа какво е това театрална драматургия. Между всички тези невъзможности да се случи добрият текст, имаше няколко автори с добър език и усещане за литература“, коментира Ириней Константинов. Той цитира думите на режисьорката Надя Панчева, също член на журито: „Това, което ми направи впечатление, е масовата липса на драматургична форма. Повечето творби бяха всичко друго, но не и пиеси. Конкурсите за нова българска драма са изключително важни, защото именно чрез тях може да се възстанови живият разговор за театъра като изкуство на настоящето“.

„Голяма част от имената на авторите ми бяха непознати, сред тях имаше млади поети, имена на журналисти, на утвърдени писатели, автори на къси разкази. Но, общо взето, може да се каже, че няма криза в този жанр. По-скоро, проблемът е, че част от тези текстове приличаха на есета и кино сценарии. За мен е важно, че има желание, и този осми конкурс е отворена врата“, коментира Оля Стоянова.

Зорница Каменова цитира думите на Иван Вазов, че няма български театър без българска драма: „Тоест, ние в момента следваме мисията на този мъдър общественик с ето такива малки стъпчици“. Допълни, че за нея в структурно отношение е било важно как са развити езикът, композицията и персонажите: „Това, което различава драматургичните творби от другите творби, е че една драматургична творба съдържа в себе си хипотезата за сценична реализация“.

„За мен е изключително важно нещата, с които се захващам, да имат актуалност. Прочитайки „Любов и други аварии“, аз нямах какво да добавя, което се случва много рядко. В тази пиеса авторите са избрали адекватни средства – интересни, провокативни. Най-важното е, че творците, които ще материализират тези букви, ще бъдат провокирани. Изключително важно е да работиш с текст, който те изважда от зоната на комфорт и ти хвърля задачи, които трябва да решиш – актьорски, сценографски, режисьорски. Смятам, че българската драматургия трябва да върви в тази посока – на провокацията, на актуалността и на търсенето на онази форма, която би могла да надгради определена школа“, каза Ованес Торосян.

„Ние сме доста шокирани от наградата, защото това е нашият първи драматургичен текст. И двете пишем, но никога в този формат. Щастливи сме, че нашето приятелство и нашият сходен личен живот създадоха текст. Надяваме се това да е първата стъпка към един много хубав път“, каза Любомира Видева. Александра Славова обясни, че „Любов и други аварии“ това е една съвременна любовна история: „Разказва за първото влюбване, но не в някой друг, а в себе си, в живота и във вселената, и тъй като се случва в един по-осъзнат етап от живота на героя, е много по-преднамерено и дълбоко“.

Авторът на „Викът на смешния човек“, Светослав Николов, каза, че това е пиеса с фантастичен сюжет на базата на няколко негови разказа: „Става дума за един свят, който живее по други правила, и в който като че ли всичко е наред, докато не се появи нашият човек, който е лицензиран землянин и космически туроператор“.

„Заради този формат аз се предизвиках и открих много нещо за себе си. Не знаех, че обичам да пиша, не знаех, че мога, защото не съм го правила досега“, каза Йоана Димитрова, автор на „Стъкленото дете“. Разказа, че в пиесата става дума за момиче, което губи зрението си и как това се отразява на семейството му.

Оператор – Красимир Михайлов

Монтаж – Емил Граничаров

/ИХ/