Скоро може да достигнем под вода до пластове от неолита, каза за БТА д-р Калин Димитров от Центъра за подводна археология в Созопол

За Центъра за подводна археология (ЦПА) в Созопол изследването на невидимото културно наследство, скрито под вода, не спира. В момента то обхваща няколко мащабни проучвания по българското Черноморие – от потъналите части на античния Несебър до потъналите праисторически селища и останки от корабокрушения в акваториите на Созопол и Китен. Ден след като Центърът получи официално нов статут с категория 2 - институт на ЮНЕСКО, което го поставя сред водещите световни институции в областта на подводното културно наследство, БТА разговаря в Созопол с д-р Калин Димитров, заместник-директор на Националния археологически институт с музей при БАН и морски археолог в ЦПА.

В момента в Центъра работят около 10–12 специалисти, като има възможност да се наемат и допълнителни хора. "С началото на функционирането на Института за подводно културно наследство, както ще се казва ЮНЕСКО центърът, вероятно ще трябва да намерим и още хора и отсега започваме постепенно да ги събираме“, обяснява Димитров. 

Докато от пристанището в морския град водолази от екипа продължават своята работа, а в базата на Центъра над къмпинг „Златна рибка“ учените анализират кадри и данни от последните експедиции, археологът разказва повече за пътя до международното признание от ЮНЕСКО, за настоящите проучвания и бъдещите планове на екипа, а междувременно показва и един от редките артефакти, открити през миналата година - торпедо от XVI –XVII век, чиято консервация се извършва по специален метод във вода и по думите му ще отнеме общо няколко години. 

Подводни градове, изгубени селища и кораби сред морското дъно

„Центърът има няколко постоянни теми на работа “, казва Калин Димитров. Едно от най-мащабните начинания е подводното проучване в акваторията на Несебър, което се провежда ежегодно от 2017 г. насам. „Несебър е обект от световното културно наследство, но голяма част - може би около една трета или дори повече от античния град днес се намира под вода. Документираме крепостните стени и останките от сгради от древния град, останали под водата вероятно в резултат от свличане на брега или покачване на морското ниво“, обяснява той.

Археолозите изследват зоната от южната страна на несебърския полуостров, където крепостните стени се намират на малка дълбочина и могат да бъдат видени дори от любители водолази. „Това е изключително подходяща дестинация за подводен културен туризъм“, допълва Димитров.

Втората голяма линия на работа са потъналите праисторически по българския бряг – край Варненските езера, в пристанището на Созопол, по което Центърът работи и в момента, преди няколко години такова е изследвано и в залива пред устието на река Ропотамо. През 80-те и началото на 90-те години подобно селище е изследвано и в Южния Китенски залив. „Това е една голяма тема, свързана със следите от обитаване на брега през IV–III хилядолетие пр. Хр. Имаме данни, че под вода вече достигаме и ще успеем да хванем и още по-древни пластове – от неолита, VII–VI хилядолетие пр. Хр.“, разказва директорът.

Третата посока на дейност е свързана с регистрирането на неизвестни досега обекти и останки. Те са свързани основно с различни корабокрушения. Само през тази година екипът е документирал потънал гребно-ветроходен кораб, т.е. с гребни колека и парна машина, от средата на XIX век в акваторията на Созопол. Продължава работа и по друго корабокрушение, което все още не е датирано, тъй като е дълбоко затънало в седиментите. В Юбния Китенски залив вече трета години се работи и по друго корабокрушение, което се осъществява съвместно с известни изследователи от Австралия и САЩ. 

Иновации под водата

По думите му местният център има постижения, които изпреварват тези на колегите им в други държави. Като пример дава нивото на проучванията на праисторическите селища. "На международни конференции колегите се учудват как успяваме. Правим го много бавно и внимателно, но и площта е малка. Подобни селища се проучват в швейцарските и алпийските езера например, където водата е сладка. Там в някои случаи е доста по-лесно. В Германия например имат цял институт със 70 души персонал, занимаващи се само със селищата в езерото Констанс (бел.а. - Боденското езеро) на немска територия. В нашите мащаби обаче мисля, че се справяме съвсем добре", коментира той.

Сред ключовите им нововъведения е правенето на подробни фотограметрии. "Това са серия от снимки, които правим с GoPro камери, които се презастъпват и така се прави тримерен модел на това, което се разкопава. Тази технология ни позволи да документираме бързо и прецизно – нещо, което доскоро беше сериозен проблем в подводната археология, особено при ниска видимост като тази в Черно море“, уточнява Димитров и допълва, че заснемането се прави отблизо с широкоъгълни камери. 

„Трудностите те карат да бъдеш изобретателен. Когато липсват средства, откриваш решения. От чисто научна гледна точка нямам никакви притеснения – справяме се отлично", отбелязва археологът.

От Созопол до ЮНЕСКО: пътят към международното признание

Калин Димитров проследява историята на Центъра още от неговото създаване: „Центърът за подводна археология е основан в Созопол през 1978 г. – един от първите такива в Европа и първият в Източна Европа. През 80-те години организира международни конгреси и така става разпознаваем извън България.“ България е и първата европейска държава и втората в света, подписала Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване на подводното културно наследство – факт, който допринася страната да се утвърди като водеща сила в тази област.

„Процесът по кандидатстване за статута на ЮНЕСКО Център отне около три години. Но той стъпи на дългогодишната работа на поколения изследователи преди нас – като проф. Александър Фол и Христина Ангелова, които имат основна заслуга за развитието и съхраняването на Центъра“, казва Димитров.

Какво означава да бъдеш Център на ЮНЕСКО

Новият статут дава на бургаския екип възможност за много по-широка международна дейност. „Ще продължим да изпълняваме задълженията си по българското законодателство – опазването на културното наследство под вода, но вече ще имаме и международна мисия: да популяризираме принципите на Конвенцията на ЮНЕСКО, да обучаваме специалисти от различни страни и да медиатизираме това невидимо наследство, което остава скрито под морето.“

Димитров отбелязва и още нещо, впечатлило и представителите на ЮНЕСКО – големият брой жени в историята на подводната археология у нас. „Това винаги се посочва като нещо необичайно и положително. Българската подводна археология от самото начало има силно женско присъствие – от проф. Люба Огненова, ръководила проучванията в Несебър, през Горанка Тончева, работила по северното крайбрежие, до Христина Ангелова, дългогодишен директор на Центъра в Созопол. Това е резултат от социалните промени през 50-те и 60-те години, когато жените у нас получават равни възможности във всички сфери“, коментира Димитров.

Бъдещият дом на остров Св. Кирик и Юлита

Една от основните цели пред Центъра е преместването му на остров Св. Кирик и Юлита край Созопол, където Министерството на културата планира изграждането на национален културен комплекс. „От създаването си нямаме собствена сграда за административна и музейна дейност. Имаме археологическа база за изследователска работа, но липсват помещения за консервация, фондохранилище и постоянна експозиция“, обяснява Димитров. Той допълва, че проектът за културен център „Св. Кирик и Юлита“ е ключов за бъдещето на институцията. „Там трябва да има музейна сграда и подходящи лаборатории. Още тази година се отпусна сериозно финансиране за археологическите проучвания на острова, където се намират останките от най-ранния храм на Аполон в древна Аполония Понтика. Очакваме до година-две изследванията да приключат, което ще отвори пътя за реалното реализиране на проекта.“

Все пак директорът е реалист: „Познавам административните процедури у нас – това е дълъг процес, изискващ постоянство и стабилност в политическите решения. Смяната на правителства често забавя подобни дългосрочни проекти. Не вярвам, че може да се реализира изцяло за по-малко от пет години, но ако бъде приет като национален приоритет, ще стане.“

Репортер и оператор - Мая Стефанова
Монтаж - Емил Граничаров

/ЛХ/