Левицата в Норвегия, водена от Работническата партия на премиера Йонас Гас Стьоре печели парламентарните избори в страната, произведени на 7 и на 8 септември, показват прогнозни резултати на две норвежки телевизии. Но вотът беше белязан от пробив на популистката и антиимиграционна десница.
Левият блок, воден от партията на Стьоре и обединяващ общо пет политически партии, ще има мнозинство от 87-88 депутатски места от общо 169 места в еднокамарния парламент. Дясната опозиция получава 81-82 места, показват двата екзитпола на Ти Ви 2 и на Ен Ер Кей.
На власт от 2021 г. Йонас Гас Стьоре както изглежда ще запази управлението си, вероятно начело на правителство на малцинството, което е нещо често срещано в скандинавските страни, отбелязва Франс прес.
"Имам добро предчувствие. Водихме една добра предизборна кампания“, заяви Стьоре пред симпатизанти, малко преди да бъдат публикувани първите резултати.
Според данните Работническата партия на Стьоре е начело с 28 процента. Ако резултатите се потвърдят, то тя трябва да се опита да постигне компромис с останалите четири по-малки леви партии от предизборния ляв блок. Различията между тези общо пет партии обаче не са малко.
Темите на предизборната кампания в 5,6-милионната Норвегия се въртяха върху вътрешни въпроси, като покупателната способност, неравенствата, комуналните услуги и данъците.
В момент, в който няколко десетки богати норвежци се преместиха да живеят в Швейцария в последните години, левият и десният предизборен блог кръстосаха шпаги относно данъка върху богатството, който някои в левицата искат да увеличат, а други в десницата искат да премахнат.
На изборите обаче пробив постигна и дясната Партия на прогреса, която е популистка и антиимиграционна и която удвои резултата си спрямо вота от 2021 г. Тя се превръща сега в първа опозиционна сила с над 24 процента, като за нея са гласували основно млади хора, предимно мъже.
На трето място остават консерваторите на бившата премиерка Ерна Сулберг, получила само 14 процента.
Стьоре има богат опит като премиер и като външен министър преди това. Той извлече дивиденти на изборите от желанието на избирателите за стабилност, разтърсени от избора на Доналд Тръмп за президент на САЩ, от американските мита и от войната на Русия в Украйна. Норвегия има обща граница с Русия в Арктика, припомня Франс прес. А норвежката икономика е силно зависима от износа.
Норвегия е член на НАТО, но не и на ЕС.
Стьоре извлече дивиденти и от разпадането в началото на годината на трънливата коалиция между неговата партия и Партията на центъра, която е евроскептична. Стьоре извлече дивиденти и от това, че бившият генерален секретар на НАТО Йенс Столтенберг, който е много популярен, стана министър на финансите в кабинета му.
Според калкулациите партията на Стьоре ще има нуждата от подкрепата на Партията на центъра и на еколозите, на радикалните социалисти и на комунистите, за да разполага с мнозинство в парламента. Някои от тези партии искат скъсване с ерата на изкопаемите горива, други искат тесни връзки с ЕС, трети настояват суверенният национален фонд, който е най-големият в света да се откаже от дейностите си в Израел, но това се отхвърля от партията на Стьоре.
Подобно на левия блок и десният е съставен от четири политически сили, между които има също доста разногласия.
При обявяването на първите резултати в центъра на Осло привърженици на Работническата партия започнаха да празнуват, предаде Асошиейтед прес.
Финалните резултати се очакват по-късно днес. Но те вероятно ще бъдат последвани от седмици на преговори за съставяне на нова управляваща коалиция и за разпределяне на министерските постове, допълва медията.
Самият Йонас Гар Стьоре заяви пред поддръжниците си след обявяване на първите резултати: „Успяхме. Знаехме, че надпреварата ще бъде оспорвана. Дадохме всичко от себе си“, предаде Франс прес.
/ГГ/
Моля потвърдете купуването на избраната новина
