site.btaНа 14 февруари 1969 г. светът чества 1100 години от Успението на св. Константин-Кирил Философ

На 14 февруари Българската православна църква отбелязва Успението на св. Константин-Кирил Философ – създател на славянската писменост и една от ключовите фигури в културната история на Европа.

По инициатива на ЮНЕСКО 1969 г. е обявена за година на Константин-Кирил Философ, във връзка с 1100 години от кончината му. Годишнината е включена в Международния културен календар. Тя е отбелязана с редица тържествени събрания и научни сесии не само в славянските страни, но и в целия свят, организирани със съдействието на ЮНЕСКО и френски академични и културни институции. Според юбилейния сборник „Константин-Кирил Философ. Доклади от симпозиума, посветен на 1100-годишнината от смъртта му“, издаден от Българската академия на науките (БАН) през 1971 г., на 20 януари 1969 г., в Международната дипломатическа академия в Париж българският посланик проф. Владимир Топенчаров изнася доклад, посветен на делото на Кирил и Методий. През март 1969 г. във Франция е издадена книгата „Константин-Кирил Философ. АБВ на Ренесанса“ с автор проф. Топенчаров, а през 1970 г. е издадена и в България.

На 14 февруари 1969 г. френският вестник Le Monde публикува материал за светите братя. В края на февруари 1969 г. в Страсбург, в Славянския институт към университета, е организирано тържествено честване, на което акад. Петър Динеков изнася доклад за мястото на Константин-Кирил Философ в историята на европейската култура.

Проявите са част от усилията за международно културно присъствие на България и за утвърждаване на значението на Кирило-Методиевото дело извън националните граници .

В бюлетин „Международна информация“ на БТА четем:

Пресконференция по случай 1100-годишнината от смъртта на Кирил

Рим, 13 февруари 1969 г. (спец. кор. на БТА В. Благоева) На гениалното дело на създателя на българската и славянска писменост Кирил и неговия брат Методий бе посветена днешната пресконференция, устроена от българския посланик Ламбо Теолов. Присъстваха много представители на италианския печат, радио и телевизия, на осведомителната агенция АНСА. Така италианската общественост установи първия контакт с българската правителствена делегация, пристигнала специално в Рим, за да участва в различни културни инициативи по случай 1100-годишнината от смъртта на философа Константин-Кирил, чиито останки се съхраняват в римската базилика „Свети Климент“.

***

Статия във вестник „Монд“ за делото на Константин–Кирил Философ – създателя на българската и славянската писменост

Париж, 14 февруари 1969 г. (кор. на БТА) Френският ежедневник „Монд“ публикува днес голяма статия по случай 1100–годишнината от смъртта на Константин–Кирил Философ, създателя на българската и славянската писменост.

В статията се изтъква, че Международната организация за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) при ООН е взела решение за честване тази година на бележитото дело на Кирил.

След една историческа справка за живота на Кирил и за създаването на глаголицата, а след това и на кирилицата, която е усъвършенствана през вековете и днес е азбука на българи, руси и сърби, статията на „Монд“ продължава:

„Съвременната наука отбелязва, че езикът на солунските братя е бил изграден върху един славянски диалект от български тип. Учениците на двамата братя са намерили убежище в младата българска държава. Българският княз Борис и неговият син Симеон, възприели християнството, поощряват развитието на българската писменост като превъзходно средство на тяхната политика на противопоставяне на елинизма. Именно поради това, както изтъкна на една неотдавнашна конференция българският посланик в Париж Владимир Топенчаров, делото на Кирил и Методий от IX век и до нашата епоха има и голямо политическо значение, а не само религиозно.

Кирил и Методий противопоставиха един говорим език на привържениците на триезичната догма, които считаха, че трите сведени езика – староеврейски, гръцки и латински – са единствените съвършени езици, на които може да се изразяват тънкостите на Библията, Евангелието, на свещените книги.

Кирил и Методий превеждат свещените книги на славянски език много векове преди европейските нации да се противопоставят на триезичната догма и да създадат писмена литература на свой език. Така в края на XII век папа Инокентий Трети все още нарежда да бъдат горени публично преводите на Евангелието на старофренски. Едва в XIV век англичанинът Уиклиф, един от предвестниците на Реформацията, превежда Библията на английски. В началото на XV век Ян Хус произнася своята първа проповед на чешки език и след още един век Мартин Лутер превежда Библията на немски.

Може би ще се помисли, че Кирил и Методий само са прибавили един четвърти език към трите, считани за свещени. Но не в това е същността на тяхното дело. Против тези три езика, достояние на висшите слоеве на феодалното общество, те са успели да наложат за първи път един жив език, разбираем от народа и отговарящ на ежедневните нужди, а не само на нуждите на църковните обреди.

Русия, възприемайки православното християнство през 988 година, придава голям размах на делото на Кирил, развивано дотогава от българите.“

След като проследява преминаването по–късно на славянската писменост и у сърбите, както и във Влахия и Молдавия, статията на „Монд“ заключава: „Напълно понятна е гордостта на българите, че първи са възприели и обогатили делото на Кирил и Методий.“

***

Български празници в Рим

Рим, 14 февруари 1969 г. (спец. кор. на БТА В. Благоева) С едно наистина вълнуващо тържество бе чествана днес в Рим 1100-годишнината от смъртта на великия първоучител на българите и славяните Константин-Кирил Философ.

Българската правителствена делегация, начело с министъра на народната просвета проф. Стефан Василев, дошла специално в Рим, за да почете този исторически юбилей, се поклони с дълбоко уважение пред гроба на Кирил в базиликата „Свети Климент“.

Грамаден венец от розови и червени карамфили с надпис от златни букви върху трицветната лента на националното знаме на Народна република България „На Константин-Кирил Философ – от признателна България!“ бе положен от министъра на народната просвета проф. Стефан Василев и архиепископ Йосиф Знеполски на гроба на този, който с огромни саможертви даде живот на родната славянска реч.

С уважение пред гроба на първия български просветител застанаха също и останалите членове на българската правителствена делегация: председателят на Българската академия на науките акад. Ангел Балевски, член-кореспондентът на БАН проф. Емил Георгиев, проф. Димитър Ангелов, епископ Методий Стратиев от Българската католическа църква, посланикът на Народна република България в Рим Ламбо Теолозов.

На тържеството присъстваха също и ректорът на Доминиканската школа при базиликата „Свети Климент“ отец Амброузиус Дюфи, членовете на българското посолство и търговското представителство в Рим, представители на италианския печат и на българската колония в Рим, както и голяма група от български студенти и специализанти.

Слово за гениалното дело на създателя на българската и славянската писменост и литература произнесе ръководителят на българската правителствена делегация проф. Стефан Василев. Словото предаваме отделно.

След това в потъналата в полусянка крипта пред гроба на Кирил епископ Йосиф Знеполски изпя на звучен черковнославянски език тропар в чест на двамата славянски просветители.

След приключване на тържеството ректорът Амброузиус Дюфи показа на българската правителствена делегация великолепието на базиликата. Членовете на Доминиканския орден, предимно ирландци, с истинска преданост се грижат за поддържането на гроба на Кирил.

Базиликата „Свети Климент“, в която се намира гробът на Константин-Кирил Философ, представлява великолепен исторически паметник на средновековното изкуство с много ценни исторически мозайки. Неговата монументална цялост се запазва благодарение на разкопките, извършени миналия век от доминиканеца Муллоли и италианския археолог Роси.

Създаването на славянската азбука от Константин–Кирил Философ – „Български дар за цивилизацията“

Ню Йорк, 14 февруари 1969 г. /Кор. на БТА/ „Създаването на славянската азбука през 855 година от Кирил е български дар за цивилизацията“, пише Ейбрам Ресник в своята неотдавна излязла книга в САЩ под заглавие „Ела в България“. Авторът е старши преподавател в Градския колеж в Джърси Сити. Хиляди американски читатели виждат на цяла страница в тази хубаво написана книга с голяма симпатия към България и нашия народ вдъхновения образ на Кирил със свитък от първообраза на азбуката и на Методий с книга в ръка. Ресник с дълбоко уважение дава висока оценка в труда си на историческата роля на дейността на Кирил и на значението на кирилицата, на която, той отбелязва, се основава и писмеността на един от най–разпространените съвременни световни езици – руския език. Днес, в деня на бележитата годишнина от смъртта на великия хуманист и предвестник на Ренесанса в Европа Константин–Кирил Философ, Ейбрам Ресник потвърди пред кореспондента на БТА в Ню Йорк, че е „изключително делото на Кирил, което и след 1100 години продължава да живее“ и че „другите народи от края на девети век и през десети век започнаха да следват прекрасния пример на България“.

В САЩ, не само във висшите учебни заведения и научните институти, където има отдели по славистика, българската история и литература се познава по приноса на Кирил. Най–популярният, най–масово използваният в Америка и редица западни страни справочник „Уебстър Байографикъл Дикшънъри“ дава определение на Константин–Кирил като апостол на славянството. В специалната библиотека за славянска литература на едно от най–големите световни книгохранилища – Нюйоркската градска библиотека, с неизменен интерес се ползват всички извори, свързани с биографиите на двамата братя Кирил и Методий – уникални исторически фигури, единствените известни личности в цялата история – създатели на азбука в един ранен период, от която се ползва голяма част от човечеството.

В редица американски научни центрове – в Харвардския, Йелския, Чикагския, Калифорнийския, Питсбъргския, Принстънския, Колумбийския университети, в университета Блумингтън, щата Индиана, където се намира една от най–богатите библиотеки на славянска литература, документи и фондове в САЩ, както и в редица други институти, като Конгресната библиотека във Вашингтон, работят много американски специалисти – филолози, историци, етнографи, археолози, историци на изкуството, епиграфи, които проучват и разработват проблеми на създаването на славянската писменост, на ролята и значението на славянската култура и нейните кирило–методиеви извори, на нейната призната световна роля. Към научноизследователската дейност в тази област на човешките знания се проявява значителен интерес както сред авторитетните слависти, така и сред млади специалисти, студенти и други представители на интелигенцията.

Имената на Кирил и Методий прозвучаха от високите трибуни на ООН само преди два месеца, когато Общото събрание на този международен форум реши руският език да бъде признат и българската делегация на 23–та сесия изтъкна подвига на Кирил – творец на писменост, която днес служи като мощно средство за международно общуване, за защита на мира и завоеванията на човешкия прогрес, за развитие и прослава на идеите на хуманизма и социализма в света.

***

Делото на Константин-Кирил Философ

Ню Йорк, 15 февруари (кор. на БТА) – Българите в Съединените щати и Канада, прокудени от нужди и неуредици преди десетилетия от родните им места, имат трогателно отношение към делото на Константин-Кирил Философ и към другите славяно-български първоучители. Дошли на американския континент от различни български краища, те свято тачат името на Кирила като създател на българската азбука, която обединяваше и крепеше националното съзнание през вековете на робство и години на изпитания. Името на Кирил и Методий носят редица просветни и културни дружества на българите и български черкви в Съединените щати и Канада. Честването всяка година на Кирилометодиевия празник се превръща в голямо събитие. Навсякъде в Северна Америка, където има българи, се устройват срещи и празненства за прослава на първоучителите в борбата за българска писменост.

В деня на 1100-годишнината от смъртта на Константин-Кирил Философ кореспондентът на БТА в Ню Йорк се свърза по телефона и разговаря с представителя на българската колония в град Торонто, Канада, където българската черква носи името на Кирил. Както ми съобщи протойерей Симеон Димитров, в самото навечерие на 1100-годишнината в черквата се събрали повече от 50 българки да почетат делото на Кирил.

По време на предстоящите майски Кирилометодиеви тържества в Торонто под ръководството на Симеон Димитров се подготвя и представянето – на самодейни начала – на пиесата “Самуил” от Магда Петканова. С прочувствени думи описа как се пази заветът на Кирил и Благой Николов, председател на черковното настоятелство в град Лорейн (щата Охайо), където черквата също има за патрон великия българославянски просветител. По телефона Благой Николов ми разказа за дружния живот на българите, които, далеч от родните краища, чествуват паметта на Кирил и Методий с общи тържества. Жив е в съзнанието на българите в Северна Америка образът на Кирила и те обкичват с цветя неговия лик, както някога в родните места.

***

Честване на Константин–Кирил Философ в Страсбург

Париж, 1 март 1969 г. /Кор. на БТА/ Славянският институт при университета в Страсбург уреди тържествено честване на създателя на българската и славянската писменост Константин–Кирил.

Украсената с текстове на глаголица и кирилица зала бе препълнена. Присъстваха университетски професори и преподаватели, студенти и много граждани. Тържеството бе открито от проф. Триомф, директор на Славянския институт.

Доклад за великото дело на Кирил изнесе българският учен проф. Петър Динеков. От името на присъстващите френска студентка поздрави българския учен на хубав български език.

След тържеството се състоя нова среща на професорите и другите преподаватели при Страсбургския университет, на която проф. Ливе произнесе слово за създателя на българската и славянската писменост.

Радиото и телевизията в Страсбург предадоха информации за тържеството за Кирил и интервю с проф. Динеков. Страсбургският ежедневник „Дерниер Нувел д’Алзас“ публикува информация с обширни извадки от доклада на проф. Динеков. Вестникът подчертава следните пасажи от доклада: Кирил Философ създаде един от основните хуманитарни принципи – принципа за правото на всеки народ да има писменост на своя език. Тази теза бе прокламирана и защитавана от Кирил още през деветия век. Кирил създаде писменост на един жив език, постави основата на общославянската литература, чрез която се разви и укрепна чувството на солидарност и независимост у славянските народи. Българският народ с основание се гордее, че делото на Кирил бе продължено в България. В България това дело намери благоприятна почва за разцвет. Френският вестник илюстрира информацията си и със снимка от тържественото честване делото на Кирил в Страсбург.

***

Пресконференция по случай 1100-годишнината от смъртта на Константин-Кирил

Алжир, 4 март 1969 г. (Кор. на БТА) Неговото дело буди възторг и признателността на цялото славянство – с тези думи посланикът на НРБ в Алжир, Борис Вапцаров, откри днес уредената в салоните на българското посолство голяма пресконференция по случай 1100-годишнината от смъртта на Константин-Кирил Философ.

Нашият народ, заедно със славянските народи и целия свят – изтъкна българският посланик – чества великия творец, смелия борец–хуманист, патриота и създателя на славянската писменост. Защото делото на Кирил не е един обикновен факт от историческото развитие на Европа – създаване на една азбука, която да служи на славянските народи. В него са вложени дълбоко демократични и хуманни принципи с общочовешко значение, които издигат личността на Кирил извънредно високо.

Без да подценяваме общославянското значение на Кирил и Методий – завърши др. Вапцаров – ние, българите, сме особено горди, че основите на славянската писменост и култура бяха положени на езика на българските славяни.

На пресконференцията присъстваха шефовете на дипломатическите мисии на социалистическите страни, представители на Министерството на просветата и на информацията, директорът на ЮНЕСКО в столицата, видни общественици и писатели, журналисти от местния печат, радиото и телевизията и чуждестранни кореспонденти, акредитирани в Алжир.