site.btaПрез 1969 г. в България се чества 1100-годишнината от смъртта на св. Константин-Кирил Философ

На 14 февруари Българската православна църква почита Успението на св. Константин-Кирил Философ (†869, Рим) – създател на глаголицата, равноапостол и просветител, чието дело поставя основите на славянската писменост и култура.

За първи път в средновековна Европа Константин-Кирил Философ и неговият брат Методий създават в средата на 9-и век нова цялостна и завършена писмена система - фонетично писмо, основано върху говоримия народен език на славяните от българската езикова група, населяващи Солунската област на Византия. Тази система отразява по най-съвършен начин особеностите на говора на солунските славяни и се вписва напълно във възприетия тогава за европейските азбуки принцип на използване на звуковото писмо.

През 863 г. Константин-Кирил Философ и брат му Методий отнасят във Велика Моравия глаголицата - единствената в средновековна Европа писменост, която се развива на език, съвременен на нейната поява, променяйки завинаги конфигурацията на европейската култура. В продължение на две десетилетия те и техните ученици полагат основите на славянската книжовност и славянското богослужение. След смъртта на Кирил, 14 февруари 869 г., Методий продължава общото им дело като Моравски архиепископ, но след смъртта му, 6 април 885 г., неговите следовници са прогонени от Моравия. Това слага край на развитието на славянската писменост у западните славяни, но учениците на славянските апостоли са приети в България. В тази земя на древни писмена те продължават делото на своите учители и създават в двора на българските владетели в края на 9-век нова графична система, назована по-късно кирилица в чест на Константин-Кирил Философ.

По инициатива на ЮНЕСКО 1969 г. е обявена за година на Константин-Кирил Философ.

За честванията в България четем в бюлетин „Вътрешна информация“ на БТА:

Сборник от статии за делото на Кирил

София, 6 февруари 1969 г. /БТА/ Във връзка с 1100-годишнината от смъртта на Кирил, единия от двамата солунски братя, създатели на славянската писменост, Институтът за литература при Българската академия на науките е подготвил за печат сборник от статии, посветени на неговото безсмъртно дело.

Сборникът ще съдържа 28 статии, засягащи въпроси от живота и делото на Кирил, някои средновековни литературни произведения, посветени на него, проучвания върху българския език от IX и X век. Ще бъде поместена и подробна и богата биобиблиографска справка.

Уводният материал на сборника ще бъде статията на проф. Димитър Ангелов „Българската държава и славянската писменост и култура“. Акад. Петър Динеков е написал статията „Личността на Кирил Философ“, член-кореспондент Емил Георгиев – „Родината на Кирило-Методиевото дело“. Старши научната сътрудничка Василка Заимова е автор на статията „Солунските славяни и произходът на Кирил и Методий“. Донка Петканова – кандидат на филологическите науки, разглежда отразяването на делото на Кирил и Методий в някои легендарни книжовни паметници. Александър Милев се спира върху два латински извора за живота и делото на Кирил Философ.

***

Неговият гений роди безсмъртието на славяните

София, 13 февруари 1969 г. /БТА/ Хиляден митинг на столичани по случай 1100-годишнината от смъртта на Константин–Кирил Философ. Тържествено влагане на основен камък на паметник на славянските будители пред Народната библиотека „Кирил и Методий“.

На всички славяни той даде писмо и в мрака на Средновековието откри пътя към тяхното единение и братство. Оттогава времето отброи 11 столетия, но епохалното дело на Константин–Кирил и неговия брат Методий премина във вечността, остана завинаги безсмъртно, безсмъртно и жизнено е то в сърцето на всеки българин, защото оттук, от България, гениалното им творение тръгна към другите славянски народи, стана меч в борбата им срещу чуждите нашественици.

Новатор по дух, революционер в делото, създател–хуманист, Константин Кирил се изяви като един от първите родоначалници на Ренесанса.

Синове и дъщери на славни деди, днес ние славим подвига на двамата солунски братя, гордея се, че България стана люлка на славянската писменост и култура. Близо 10 000 столичани – младежи, ученици, студенти, дейци на просветата и културата, граждани изпълниха днес градината пред Народната библиотека, околните булеварди и улици, за да присъстват на тържествената церемония около обозначаването на мястото, където ще се издигне паметникът на Кирил и Методий.

Сред присъстващите на тържеството бяха: заместник-председателят на Министерския съвет Петър Танев, секретарят на ЦК на БКП Венелин Коцев, председателят на Бюрото на Народното събрание акад. Сава Гановски, министърът на външните работи Иван Башев, първият секретар на ЦК на Комсомола и председател на Комитета за младежта и спорта при Министерския съвет Иван Цанев, завеждащият отдел “Наука и образование” на ЦК на БКП Георги Атанасов, първият секретар на Софийския градски комитет на БКП Ангел Тодоров, Негово Светейшество Кирил, патриарх български, ръководители на творчески съюзи, институти и организации, ректори на висши учебни заведения, видни български учени.

Величественият митинг на столичани бе открит от председателя на Софийския градски народен съвет арх. Георги Стоилов. „Целият български народ – заяви той – отдава заслужена почит и възхвала към безсмъртното дело на двамата братя Кирил и Методий, чиито имена са записани със златни букви в хилядолетната ни история. Тяхната неуморна и многостранна просветителска дейност стана трайна и непоклатима основа за изграждането и развитието на българската и славянската духовна култура, която издържа изпитанията на историята и възтържествува през вековете.

Ние се гордеем – подчерта арх. Георги Стоилов, – че сме славни потомци на великите първоучители и най-ревностни последователи на техния безпримерен хуманизъм и родолюбие, защото малко са народите, които са имали щастливата съдба да се сдобият със своя писменост в онези далечни времена, когато в по-голямата част на света е царял мрак и безпросветност. Запаленият факел на знанието и просвещението от братята Кирил и Методий, съхранен дълбоко в душата и сърцето на българина, устоя на всички превратности на съдбата и се разгоря с буен и неугасим пламък след народната победа на 9 септември 1944 година. Вече четвърт век под ръководството на БКП свободно се развива и разцъфтява българската социалистическа култура, законен и достоен наследник на епохалното дело на Кирил и Методий.“

Слово за безсмъртното дело на двамата братя произнесе председателят на Комитета за изкуство и култура Павел Матев (словото ще поместим отделно).

Първият секретар на партийната организация за висшите учебни заведения Румен Попов прочете приветствена телеграма до Централния комитет на БКП, приета с въодушевление от участниците в митинга.

Над събраното множество се разнасят стиховете на „Върви, народе възродени“, химн на нашата гордост, апотеоз на вечния стремеж на българина към светлина и знание.

След това официалните лица се отправиха към мястото, където ще бъде издигнат величествен паметник на Кирил и Методий. Председателят на Комитета за изкуство Павел Матев откри гранитната плоча. В нея са вдълбани думите: „На братята Кирил и Методий, създатели на българската и славянската писменост, тук признателният български народ ще издигне паметник.“ В тържествената тишина представителен оркестър изпълнява химна на Народна република България „Мила Родино“.

***

Тържествено честване на 1100-годишнината от смъртта на Константин-Кирил

София, 14 февруари 1969 г. /БТА/ По случай 1100 години от смъртта на Константин-Кирил Философ тази вечер Българската академия на науките организира тържествено честване на неговото безсмъртно дело.

В големия салон на БАН дойдоха видни български слависти, езиковеди, историци, учени от всички области на знанието, културни дейци, студенти. Тук бяха и председателят на Бюрото на Народното събрание акад. Сава Гановски, българският патриарх Кирил, завеждащият отдел „Наука и образование“ на ЦК на БКП Георги Атанасов.

Доклад за Константин-Кирил Философ изнесе заместник-председателят на БАН акад. Владимир Георгиев. Той изтъкна дълбокото уважение, което днес отдаваме на един от най-забележителните културни дейци не само на древна България, но и на целия тогавашен културен свят – Константин, наречен Философ, по-известен с името Кирил, което му е било дадено при встъпването в монашески сан.

Дарбите и ученолюбието, показани още от най-ранни години, отвеждат Константин в Цариград, за да продължи образованието си в Магнаурската школа, дето били обучавани синовете на знатните византийци. Ум и съобразителност, изумителна памет, изобретателност, поетическо творчество, находчивост в дискусиите – това са неговите качества, които най-вече се изтъкват в житието, написано за него.

Създаването на азбука и писменост в средата на IX век – подчерта акад. Владимир Георгиев – е било нещо извънредно трудно и затова делото на Константин Философ е епохално. Наред със създаването и разпространението на славянската азбука, Кирил заедно с брат си Методий изгражда основите на славянска писмена култура и установява и най-ранния славянски книжовен език – старобългарския.

Със своята книжнина на народен език славяните заемат място между културните народи на епохата, със своята книжнина те продължават и обогатяват културната традиция на човечеството. Книгата става идеологическо оръжие за разцвета на славянските народи.

Делото на Солунските братя – заяви акад. Владимир Георгиев – е така голямо, че ние винаги можем да се гордеем с него. Двамата братя положиха основите на българската и славянската литература. Благодарение на тяхното дело българският народ разви богата писменост на народен език, създаде книжовни школи и литература, която може да се сравнява с най-развитите средновековни литератури. Това с гордост напомни нашият велик съотечественик Георги Димитров на Лайпцигския процес.

Делото на Кирил и Методий подпомага развитието на феодализма сред славяните, отстояват се позициите на славянския феодализъм и славянските феодални държави срещу агресията на чуждите феодали – германски и византийски. Делото на двамата братя подпомага формирането на славянските народности – особено на българската, която, сливайки прабългарския и славянския елемент в българската държава, се определя като славянска народност.

Определяйки значението на Кирил като създател на българската и славянската писменост, трябва да вземем най-напред под внимание ранното време, в което тя бива създадена. Нейното съществуване е навлязло вече отдавна във второто си хилядолетие. Малко съвременни европейски народи могат да се гордеят с едно тъй ранно начало на своя книжовен език.

Като основател на българската и славянската литература, създадена върху писмеността, Кирил разкрива необикновена инициативност и енергия, както и огромен талант. Той личи навсякъде: и в създаденото писмо; и в преводите, които са били нужни за създаването на славянската църква; и в оригиналните произведения, написани при различни поводи; и в установения литературен език и правопис.

Кирил стана основател на българската и славянските литератури не само със създаването на славянското писмо и с преводите на църковно-религиозни книги, както обикновено се изтъква, но и с написването на оригинални произведения. Ако не включим и оригиналното книжовно дело на Кирил в съвременния литературен живот, не бихме могли да видим в целия му обем и блясък великото начало на българската литература. Кирил, убеден, че новите европейски народи трябва да получат културното и книжовното наследство на човечеството на родния си език и да се изравнят със старите народи по култура, по умствена, по книжовна дейност, пристъпва съзнателно към създаването на славянските литератури. И ако по-старите културни народи са имали и оригинална литература, то той не е могъл да смята, че е изпълнил своята задача, ако не създаде и образци на оригинална литература за славяните.

Кирил не е само велик творец, той е велик борец – заяви акад. Владимир Георгиев. – Той води борба за своето дело и тя оставя нов ореол върху челото му, защото воюва за по-висока форма на историческия живот в България, сред славянството и в Европа. Кирил не само поставя начало на нов етап в културното развитие на българския народ, на славянството и Европа, но води борба и за тяхното обществено-политическо развитие. Заедно със своя брат той организира фронт срещу враговете на славянството за неговото културно и политическо обособяване. Така очертано и схванато, делото на Кирил получава характера и размерите на едно борческо, революционно и високо хуманно дело, което е единствено по рода си за европейския обществен живот през IX век.

Кирило-Методиевата традиция – отбеляза докладчикът – е напълно жива и днес. Правилната оценка на културното наследство и на народните традиции даде възможност да се види цялата заслуга на великите основоположници на българската писмена култура. Единадесетвековното дело на Кирил и Методий е за нас неизчерпаем източник, съкровищница от ценности и стимули за изграждането на българската култура. Развивайки по-нататък Кирило-Методиевата традиция, българският народ утвърждава своя народностен и държавен живот, нрав и нови приноси в общочовешката култура, участва в борбите на Европа и на човечеството за прогрес, за всестранен разцвет, за хуманност.