Учени са открили в Етиопия вкаменелости от зъби, датиращи отпреди около 2,65 милиона години и принадлежали на непознат досега вид в еволюционната линия на човека, предаде Ройтерс. Смята се, че съвременните хора от рода Хомо (Homo) произлизат от рода Австралопитек (Australopithecus) .
Изследователите са попаднали на 10 зъба – шест кътника, два резци, един предкътник и един кучешки зъб, в североизточната част на региона Афар в Етиопия. Според тях те принадлежат на нов вид австралопитек. Находките са от два индивида, отбелязва Ройтерс.
Досега от вкаменелости, открити на различни места в Африка, бяха установени представители на шест вида от рода Австралопитек - важен ранен предшественик на хората с маймуноподобни и човекоподобни характеристики. Изследователите казват, че новооткритите зъби имат черти, които показват, че принадлежат на седми вид.
Родът е група от близкородствени видове, които имат сходни характеристики. Например, лъвовете и тигрите са от един и същ род, но представляват различни видове, отбелязва Ройтерс.
Учените откриха в същия район в Етиопия през 2013 г. три други зъба, датиращи отпреди 2,59 милиона години, които имат характеристики, сходни с тези на най-стария известен вид от рода Хомо, разкрит от челюстна кост.
Специалистите все още не са дали имена на представителите на родовете Австралопитек и Хомо, на които са принадлежали тези 13 зъба, поради непълния характер на фосилните находки. Нашият вид хомо сапиенс (Homo sapiens) е най-новият член на рода Хомо, появил се за първи път преди около 300 000 години в Африка, преди по-късно да се разпространи по целия свят, припомня Ройтерс.
Новооткритите зъбни вкаменелости дават представа за слабо проучен период в еволюцията на човека. Приблизителната възраст на останките предполага, че този новооткрит вид австралопитек е съжителствал в този регион с ранните представители на рода Хомо, което повдига въпроса дали са се конкурирали за едни и същи ресурси.
Зъбите също така показват, че по това време в Източна Африка са живели четири вида хоминини, както са известни видовете в еволюционната линия на човека. На базата на предишни фосили изследователите стигнаха до заключението, че вид австралопитек и вид парантроп (Paranthropus), хоминин със специална черепна кутия, приспособена да дъвче силно, са живели в Източна Африка по това време. Друг вид австралопитек пък е обитавал южната част на Африка, с което броят на хоминините на континента по това време е достигнал пет, отбелязва Ройтерс.
Наличието им илюстрира сложната природа на човешкия еволюционен процес.
"Това подкрепя идеята, че историята на човешката еволюция не е история на един-единствен род, който се променя бавно с течение на времето“, каза палеоантропологът Брайън Вилмор от Университета на Невада в Лас Вегас, водещ автор на изследването. То е публикувано в списанието "Нейчър".
Изследователите търсят доказателства за начина на взаимодействие между представителите на родовете Австралопитек и Хомо, представени от 13-те зъба.
"В момента анализираме зъбите, за да видим дали можем да установим дали са се хранили с едно и също нещо“, каза палеоекологът от Аризонския щатски университет Кей Рийд, участник в изследването.
Ако е така, вероятно са се борили за ресурси, е мнението на Рийд. В близост са открити груби каменни сечива, датиращи от същия период, вероятно изработени от вида Хомо, допълни експертът.
Регионът Афар, едно от най-горещите и най-ниски места на Земята, сега е пустош. Но по времето на тези видове реки са преминавали през местности с растения в пейзаж, населен от разнообразни животински обитатели, отбелязва Ройтерс.
/ТС/
Моля потвърдете купуването на избраната новина
