site.btaИндийската кандидатура за „Оскар“ - филмът Homebound, разказва истинска история за трудностите на маргинализираните общности

Филмът Homebound е избран в Индия за кандидатура на страната за наградата „Оскар“ за най-добър международен филм, предаде Ройтерс. Десет години след дебюта си с драмата Masaan индийският режисьор Нирадж Гайван се завръща с Homebound - вторият филм в кариерата му. Проектът е за онези хора от индийското общество, които се чувстват невидими. Лентата е достъпна в "Нетфликс", а неин изпълнителен продуцент е Мартин Скорсезе. Първоначално филмът ще се бори за място сред петте официални номинации, които американската Академия за кинематографично изкуство и наука посочва, след като разгледа подадените от различни държави кандидатури.

Базиран на реални събития, Homebound разказва историята на двама приятели от детинство. Амбицията и на двамата е да станат полицаи, защото смятат, че тази професия ще подобри социалния им статус. Шоайб е мюсюлманин, а Чандан е далит (представител на най-ниската прослойка в хиндуиското общество, далитите в миналото са наричани "недосегаеми", защото са смятани за ритуално нечисти и контактът с тях е бил забранен или строго ограничен - б.р.).

Двамата са сред кандидатите за работа в полицията, а те наброяват два и половина милиона на фона на едва 3500 места. Приятелството им бива поставено на изпитание, докато чакат да излязат резултатите от изпита, обмислят перспективите си и се притесняват за издръжката на семействата си.

Филмът е вдъхновен от статията на Башарат Пийр от 2020 г. в „Ню Йорк таймс“ Taking Amrit home, разглеждаща положението на голямата мигрантска общност в Индия и разрушителните ефекти на пандемията от КОВИД-19.

„Видях голям потенциал да говоря за много теми, които съвременната Индия се колебае да показва в основните медийни канали, особено тази за маргинализираните общности, присъстващи само в статистически обобщения“, каза режисьорът Гайван.

Двамата приятели се сблъскват със социални проблеми и дискриминация и това прави проекта личен за режисьора, който включва и собствения си опит на далит. „Дълго време се представях за член на висша каста и това ме караше да се страхувам и тревожа. Работих върху този срам и го преодолях, след като публично разкрих истинската си идентичност“, каза 45-годишният Гайван.