site.btaОперата няма да умре, тя е вечно и прекрасно изкуство, казва проф. Асен Селимски, от чието рождение днес се навършват 95 години

Операта няма да умре, тя е вечно и прекрасно изкуство.  Ще преживее този упадъчен период, в който в момента се намираме, но това е временно. Надявам се, че ще продължава да съществува и да има почитатели и успех, казва в интервю за Classic FM радио през 2020 г. оперният певец, баритон и педагог проф. Асен Селимски, от чието рождение днес се навършват 95 години.

За над три десетилетия той пресъздава над 50 роли от централния баритонов репертоар на наши и чужди оперни сцени. Сред тях са Ренато от „Бал с маски“, Граф Алмавива от „Сватбата на Фигаро“, Гулиелмо от „Така правят всички жени“, Шарплес от „Мадам Бътерфлай“, Силвио от „Палячи“, Граф ди Луна от „Трубадур“, Зурга от „Ловци на бисери“, граф Елецки от „Дама пика“, Шакловити от „Хованщина“, Маркиз Поза от „Дон Карлос”, Фанинал от „Кавалерът на розата“, Балстроуд от „Питър Граймс“, Деметриус в „Сън в лятна нощ“, Нягул от „Албена“, Учителят от „Звезда без име“, Китан от „Боянският майстор“, Терзиев от „Антигона 43“ и др. Изпълненията му се характеризират с лекота, стабилни височини и актьорско умение.

Проф. Асен Селимски гастролира на редица европейски оперни сцени и участва във фестивали в Австрия, Унгария, Турция, Белгия, Финландия и др.

От Риголето до Евгени Онегин

Проф. Асен Селимски е роден на 10 август 1930 г. в Плевен. През 1954 г. завършва пеене и майсторски клас в Българската държавна консерватория (днешна Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“) в София, в класа на проф. Христо Бръмбаров.

През 1955 г. Селимски дебютира на сцената на Врачанската общинска опера в ролята на Риголето от едноименната опера на Джузепе Верди, а от 1956 г. до 1960 г. е артист-солист в Русенската опера. В периода от 1960 г. до 1990 г. той е в Софийската опера, където израства като един от най-добрите изпълнители на лирични баритонови партии.

„При едно идване в Русе ме чу тогавашният директор на Софийската опера Димитър Петков, харесал ме и ме покани да изпея един спектакъл на „Севилският бръснар” в София. По същото време, след като отпразнува 30 години на сцената, Михаил Люцканов излезе в пенсия, т.е. освободи се място за баритон и от есента на 1960 г. ме назначиха“, разказва Асен Селимски пред в. „Култура“ през 2011 г.

„През 1963 г. пях в „Евгений Онегин“. Беше възстановка на постановката на големия руския режисьор Сергей Румянцев от театър „Киров” в Ленинград. Режисьорът Драган Кърджиев я подготвяше. Той нещо не ме долюбваше, но след една репетиция се провикна искрено и възторжено: „Ето, това е истинският Онегин! Той е Онегин!”. Много силно се развълнувах. Беше голямо признание, защото Кърджиев бе много авторитетна фигура в операта - високо образован и знаещ. Запомнил съм този момент. Обичал съм всичките си роли, но се чувствах в собствени води в Онегин и Фигаро...“, разказва в интервю Асен Селимски за в. „Култура“ през 2011 г.

През 1968 г. на музикалния фестивал в Глайндбърн, Великобритания, Асен Селимски изпълнява главната роля в „Евгений Онегин“ от Пьотр И. Чайковски. За това превъплъщение се появяват отзиви в сп. „Куин“, рубрика „Опера“ – музикалният критик Родни Милнис пише: „Асен Селимски, българският Онегин, притежава гранитен, гъвкав и податлив баритонов глас. Той изигра ролята си със съвършенство, с чувство за стил и епоха. Превъплъщението на образа бе силно и въздействащо“.

„Високият преход на певеца"

От 1974 г. проф. Асен Селимски е преподавател в Държавната консерватория. Като педагог в академията повече от 40 години, се утвърждава като най-добрият маестро на мъжки гласове. Негови ученици са Емил Иванов, Юлиан Константинов, Иван Момеров, Цветан Михайлов, Мирослав Христов и много други. Проф. Селимски повече от 15 години преподава и в Нов български университет (НБУ), където създава специалността оперно пеене. От 1990 г. Асен Селимски е професор, а от 1999 г. – хоноруван професор в катедра „Класическо пеене“ в Националната музикална академия „проф. Панчо Владигеров“.

„Това, което ми остана от моя маестро като важен принцип в работата, и което винаги съм преподавал на своите ученици през десетилетията, е изработването на високия преход на певеца. Важно е гласът да бъде изравнен в двата прехода, за да звучи с еднаква емисия, плътно и равномерно във всички регистри. Акцентирал съм на закритите тонове в преходите на мъжките гласове. Държал съм изключително стриктно моите студенти да подбират внимателно само репертоар, който е подходящ за гласа им. И друг много важен принцип: да пеят винаги по възможно най-естествения за тях начин, без да се форсира, без да се насилва гласовия апарат. Певецът трябва да си дава сметка каква фраза пее, да знае как да я изпее, да остане верен на собствения си глас и природа.“ разказва проф. Селимски пред сп. „Българска опера“ през 2020 г.

Награди и отличия

Проф. Асен Селимски е носител на множество награди. През 1959 г. печели първа награда и златен медал от Седмия фестивал на младежта и студентите във Виена, Австрия. През юли 1961 г. получава първа награда от Международния конкурс за млади оперни певци в София.  През май 1982 г. Асен Селимски е удостоен със званието „Народен артист“. На 23 септември 2010 г. Селимски е удостоен със званието „Доктор хонорис кауза“ на Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“.

Проф. Асен Селимски умира на 92 години, на 9 януари 2023 г.

/ЕМС

/РШ/ДС/отдел „Справочна“/

ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ: https://www.bta.bg/bg/today/812009-sabitiyata-dnes-dneven-kalendar; Голяма енциклопедия България, София 2012, т. 10, с. 3985; в. „Вечерни новини“, бр. 5271,02.09.1968 г.; Кой кой е в българската култура, Варна 1998, с. 459; https://www.operasofia.bg/news/prof-asen-selmski-operata-shte-zhivee-vinagi; https://classicfm.bg/novini/legendarniqt_asen_selimski_na_90_godini_mechtaeh_da_stana_filmov_artist_a_ne_operen.html; https://nma.bg/доктор-хонорис-кауза/#1621267458372-b1752a8a-8725; https://newspaper.kultura.bg/bg/article/view/18034