Не бива да забравяме, че нашата идентичност е именно културната идентичност. Колкото по-малко имаме собствена културна идентичност, толкова повече се връщаме към тип форма на агресивни силови отношения. Оттам произтича тревожността, че през цялото време ние наблюдавахме как културата маргинализира като фактор и въпреки че изпитвахме тревожност за този процес, съвсем не мога да кажа, че от това той се променяше. Това каза доц. Георги Лозанов на 20-ата Световна среща на българските медии в София, организирана от БТА . Главният редактор на списание „ЛИК“ е модератор на първия панел за деня, наречен „Културата в медиите“.
По думите на Лозанов разговорът за културата и нейното място в медиите и публичността като цяло е и за влиянието ѝ върху идентичността на всеки: „Това е и разговор как ще се развива обществото ни оттук нататък, дали ще почва да се отказва формите на демократична солидарност или ще опитаме да съхраним наложената през последните десетилетия обща нагласа на солидарност в защитата на демократичните ценности – ценности, които могат да бъдат наложени само през културата“.
„От гледна точка на знанието, добродетели не могат да се преподават, могат да се преподават различни етични системи на базата на тяхната логика, но от това учениците, на които се преподават добродетели, не стават добродетелни. Добродетелите изискват доброволност и режим на свобода, в която всеки на ниво идентичност става някакъв. Това е сложен процес. Той става в тъй наречените малки и не толкова малки общности на срама. Когато те е срам да постъпваш по един или друг начин заради хората, които са около теб, и затова ти можеш да изграждаш собствената си идентичност, която е свързана с ценности, а част от тези ценности са добродетелите. Това е лично усилие, авторство върху самия себе си и знанието върши работа, но съвсем не е механизъм, за да могат тези добродетели да станат част от идентичността на човека по-скоро. Това е някакъв заместител на реалната им липса“, каза доц. Георги Лозанов.
По думите му, има трайно усещане, че присъствието на културата е недостатъчно, че културата е медийно подценена и въобще има периферна роля в публичната среда: „Това води до едно обществено безпокойство. Не просто имаме съзнание, че темите, свързани с културата се подценяват. И независимо, че това ни безпокои, те продължават да се подценяват. Това безпокойство, в последно време, даде своите обезпокоителни резултати. В глобален план, започна подмяна на ценностите с интересите в границите на мотивацията. Все повече става така, че хората се мотивират от собствените си интереси и гледат на ценностите като на някаква преднабрежена характеристика на личността. Ценностите, които културата създава, са наши вътрешни задръжки, табута на базата, на които се създават общностите. Така че ние да можем да съществуваме заедно във взаимна толерантност и да изграждаме общност“.
„Колкото по-малко ценности има, толкова по става невъзможна солидарността. А колкото по-невъзможна е солидарността, толкова повече се разпадат общностите и се превръщат в агресивни една спрямо друга групи“, посочва доц. Георги Лозанов. Той допълва, че има обща геополитическа тенденция все по-малко да се има доверие в ценностната мотивация и все повече отношенията в обществото и между обществата да се свеждат до сблъсък на интереси, и до възможността по-силният да налага собственият си интерес. „И не просто става така, а то се легализира като нормално и естествено състояние на обществото. Това е огромен обрат и той е силно обезпокоителен, защото много години, десетилетия след Втората световна война, имаше категорично обратната перспектива. Ценностната солидарност беше тази, която мотивираше поведението в нашата евроатлантическа част на света и на базата на тази солидарност тя се защитаваше от силови стратегии каквито са диктаторите“, смята Лозанов.
Според него всичко това опира до ролята на културата и културната ни интегрираност, до това към каква култура принадлежим и до това дали тази култура може да определя нашите мотивации, а именно – разпадане на културната идентичност и свеждането на отношенията между хората и обществата като сделка. „Практически, това е краят на един дълъг културно-интеграционен процес, на който давахме най-различни имена – либералдемокрация е най-остро критикуваното име – но на този процес се гледаше като на необратим. Всичко това дойде именно от подценяването на културата като форма на отношения между хората, като регулатор на отношенията между хората, като възможност тя да бъде убедително представена и по този начин да се отразява на идентичността на всеки“, каза още доц. Георги Лозанов.
БТА организира 20-ата Световна среща на българските медии в София, Клисурския манастир „Св. св. Кирил и Методий“ и Вършец на 24 и 25 май 2025 г. със съдействието на А1, „Аурубис България“, „БИ ДЖИ АР ГРУП“ ООД, ГЕОТЕХМИН ООД, „Главболгарстрой холдинг“ АД, „Логистични системи“ ООД, Национален дарителски фонд „13 века България“, Opel (Ес Еф Ей Аутомотив ЕООД - официален вносител на марката Opel в България), „Пощенска банка“, „Пъчков“ ООД, СОФ Кънект – операторът на летище „Васил Левски“ – София.
/ДД
/АВП/
Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.
Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите
Моля потвърдете купуването на избраната новина
