site.btaКнигата „Спомени за войната“ на Николай Н. Никулин излиза със специален предговор за българското издание от руския писател Сергей Лебедев

Книгата „Спомени за войната“ на Николай Н. Никулин (1923- 2009) излиза на български език със специален предговор от руския писател Сергей Лебедев за нашето издание. Това съобщават издателите от „Жанет 45“.

„Стоит над горою Алеша / в Болгарии русский солдат...“ От всички съветски песни за войната, които съм чувал в детството си, тази беше най-сълзливата, най-сърцераздирателната - историята на превърналия се в монумент на самия себе си загинал съветски боец, чието име – незнайно как – се е съхранило, не е изчезнало в списъка на безименните загуби и сега е „познато на цяла България“. Сигурно именно това чудо на посмъртното битуване на името, наивната жалост към човека, превърнал се от тегобите на войната в каменна статуя, прави тази песен по-особена“, гласи началото на предговора, написан от Лебедев.

Руският писател посочва, че в Съветския съюз са написани тонове книги и са заснети километри филмова лента за Втората световна война, като някои от тях са остри и точни в изобразяването на немската инвазия. „Но нито едно от тях, по обясними причини, не е засегнало пряко въпроса на въпросите: как съветската армия, армията на държава, построена на вътрешен терор, се е отнасяла към собствените си войници. И как тези войници, представящи тоталитарната държава, са се отнасяли към гражданите на завоюваните и окупирани страни. Независимо от частичното разкриване на истината, най-вече през деветдесетте години на миналия век, тази тема остава табу и в днешна Русия, която политически експлоатира „моралния капитал“ на победата във Втората световна война, за да оправдае днешната агресия срещу Украйна и конфронтацията със Запада“, пише Сергей Лебедев.

Той разказва, че книгата „Спомени за войната“ е написана от съветски войник. „Той е воювал от юни 1941 до май 1945 година. Раняван е четири пъти, награждаван е с ордени и медали“, посочва Лебедев. Допълва, че след края на войната Николай Н. Никулин съумява да открие себе си, да завърши исторически факултет, да започне работа в Ермитажа в Ленинград, в главния музей на страната, да получи научна степен, да изучава европейското изкуство от XV – XVIII век и т.н.

„Като че ли се е дистанцирал, доколкото е възможно, от спомена за сраженията и смъртите, намерил е място и занятие, далечни и от съвременната му съветска действителност. Но този спомен вероятно не го е оставял. И през 1975-а, трийсет години след последните изстрели и залпове на Втората световна, той пише книга“, отбелязва Сергей Лебедев. Обяснява, че ръкописът е чакал 32 години, за да бъде издаден през 2007 г. 

„И какво е сторил, какво толкова е казал Никулин, което мнозина преди него не са успели да кажат? Показал е съветската държава във войната. Безмилостна и безразлична към своите до степен, каквато на човек сякаш му е невъзможно да си представи. Която не оставя камък върху камък от всякаква героика, от всякаква пропаганда“, пише още Лебедев в предговора. Според него „Спомени за войната“ отдавна не е преиздавана в Русия и трудно може да бъде намерена. 

„Тази книга трябва да се чете, ако искаме да разберем генезиса на руското държавно насилие, генезиса на презрението към цената на човешкия живот“, заключава Сергей Лебедев в предговора към българското издание на „Спомени за войната“.

Автор на превода от руски език е Денис Коробко.

Николай Николаевич Никулин е съветски и руски изкуствовед, професор и писател мемоарист, член-кореспондент на Руската художествена академия, водещ изследовател и член на Научния съвет на Ермитажа, специалист по живописта на Северния Ренесанс. Роден е през 1923 г. в село Погорелка, Ярославска губерния, СССР. През юни 1941 г. завършва средно училище в Ленинград, а през юли отива на фронта. Участвал е в почти всички операции по свалянето на блокадата на Ленинград. Взема участие и в освобождаването на Новгород, Псков, Тарту, Рига, Варшава и Данциг. Завършва войната в Берлин. Демобилизиран е през 1945 г. като инвалид от войната - раняван е четири пъти.

Автор е на повече от 200 книги и статии. Книгата „Спомени от войната“ е публикувана през 2007 г. в поредицата „Пазители“, насочена главно към музейни историци и колеги. След година излиза второ издание. Николай Никулин умира през 2009 г. в Санкт Петербург.