site.btaОтбелязваме 125 години от рождението на проф. Цеко Торбов - юрист, философ и "перфектен преводач на Кант"

Отбелязваме 125 години от рождението на проф. Цеко Торбов - юрист, философ и "перфектен преводач на Кант"
Отбелязваме 125 години от рождението на проф. Цеко Торбов - юрист, философ и "перфектен преводач на Кант"
Проф. Цеко Торбов. Снимка: Библиотека на българското философско общество

Днес отбелязваме 125 години от рождението на проф. Цеко Торбов - български юрист, философ и "перфектен преводач на Кант" (1899-1987), съобщава отделът "Справочна" в Българската телеграфна агенция.

Цеко Торбов е роден на 15 април 1899 г. в Оряхово в семейството на търговеца Николчо Торбов. Основното и средното си образование получава в Оряхово, а през 1917 г. завършва Плевенската държавна мъжка гимназия. През 1919 г. започва да следва право в Софийския университет "Св. Климент Охридски". През 1920-1922 г. продължава образованието си в Берлинския университет,  а през 1922-1923 г. - в университета в Гьотинген, където негов учител по философия е немският философ и последовател на Имануел Кант - проф. Леонард Нелсон. През 1923 г. защитава докторат по право на тема: "Социалното законодателство в България".

След завършване на образованието си в чужбина, Цеко Торбов се завръща у нас и започва да превежда Достоевски, Юго и Волтер

Цеко Торбов се завръща в България и близо година е стажант в Оряховския съд, и в кантората на вуйчо си Петко Деков. В същото време се занимава и с преводи - на Достоевски, Виктор Юго и Волтер. Между 1923 и 1925 г.  Цеко Торбов превежда някои от книгите на проф. Леонард Нелсон. В резултат на активна кореспонденция между двамата през 1925 г. проф. Нелсон го назначава за свой сътрудник и Цеко Торбов заминава отново в Гьотинген, където през 1929 г. защитава докторат по философия на тема: "Учението за чувството за истина у Якоб Фридрих Фриз".  

След завръщането си в България, от 1930 до 1931 г. е учител по философия в германското училище в София, а след това до 1944 г. в продължение на 13 години е учител по немски език в италианското училище в София. През 1944 г. е учител и в Държавната девическа търговска гимназия в София.

От 1939 до 1947 г. Цеко Торбов преподава международно право и немски език във Военната академия "Г. С. Раковски".  През 1945 -1946 г. той е професор по "Увод в правната наука" във Висшето училище за финансови и стопански науки (днес Университет за световно и национално стопанство).

Торбов е един от основателите на Съюза на научните работници и на Съюза на преводачите

През 1942 г. Цеко Торбов е избран за частен доцент в Катедрата по обща теория и философия на правото,  а през 1944-1948 г. той е редовен доцент и професор в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 1948 г. се оттегля от професорската си длъжност по философия и теория на правото и до пенсионирането си през 1963 г. е преподавател по немски език в Юридическия факултет в Софийския университет "Св. Климент Охридски". През 1947-1948 г. проф. Цеко Торбов е декан на Юридическия факултет и заместник-декан на факултета през 1950-1956 г.

Цеко Торбов е един от основателите на Съюза на научните работници. От 1931 до 1945 г.  е член и секретар на Философско-социологическото дружество, а от 1935 до 1944 г. е член и секретар на Философския клуб в София. От 1951 г. е член на Международното обединение за правна и социална философия.

От 1973 г.  е почетен член на Философското дружество "Имануел Кант" в Майнц, Германия. 

През 1974 г. той е сред основателите на Съюза на преводачите в България.

Ученият е един от най-добрите преводачи на проф. Леонард Нелсон, на Джузепе дел Векио и на Имануел Кант

Научната дейност е най-голямото вдъхновение на проф. Цеко Торбов. Резултат на богатите му познания в областта на философията, правото и перфектният му преводачески усет са неговите авторски трудове и преводите на произведения на проф. Леонард Нелсон, Джузепе дел Векио и безспорно на Имануел Кант.

Започва да превежда Имануел Кант през 1956 г. На превода на неговите три "Критики" той посвещава 23 години от живота си, преминавайки през безброй справки и съпоставки, уточнявайки всеки термин и търсейки техни еквиваленти на български език. "Трябваше да внимавам да не накърнявам незабелязано мисълта, когато се стараех да отразя възможно най-правилно на български формата на изложението, така, както я срещах у Кант. Превеждах така, че читателят да може да разбере мисълта на Кант дори и в най-трудните места", споделя проф. Цеко Торбов в интервю за вестник "Поглед" през 1981 г. Преводът на "Критика на чистия разум" му отнема повече от осем години. 

На 6 май 1970 г. във Виена, Австрия, на тържествена церемония проф. Торбов е удостоен с Хердеровата награда на Виенския университет, присъждана за особени заслуги в областта на науката и изкуството, за преводите му на Имануел Кант на български език. В аргументацията за присъждане на наградата пише: "Той е приел върху себе си като венец на една богата жизнена дейност да направи делото на Имануел Кант така достъпно на своите български съотечественици, че те не само да се запознаят с него, но и да се научат да го разбират и при това често пъти да разбират неяснотите на текста по кантовски начин по-добре, отколкото са у самия автор". 

Две години по-късно Цеко Торбов е обявен за почетен член на "Кант гезелшафт", а през 1973 г. му е присъден "Златен докторат по право" от Университета в Гьотинген. За заслуги към българската култура проф. Цеко Торбов е удостоен през 1974 г. с ордена "Кирил и Методий" първа степен, а през 1975 г. получава първа награда "За най-добър научен превод" на Съюза на преводачите на България за "Критика на чистия разум" и "Критика на практическия разум" от Имануел Кант, издадена през 1974 г. През 1977 г. в негов превод излиза "Към вечния мир" на Имануел Кант, а през 1980 г. - "Критика на способността за съждение", за превода на която през 1981 г. за втори път е удостоен с първа награда на Съюза на преводачите в България. В този период под негова редакция съпругата му Валентина Топузова и негова сътрудничка превежда от Имануел Кант "Пролегомени към всяка бъдеща метафизика" (1967) и "Основи на метафизиката на нравите" (1974).

На въпроса: За кого превеждате "Критиките" на Кант, в интервю за вестник "Труд", през 1976 г. проф. Цеко Торбов отговаря: "За онези български читатели, които са наистина философски надарени, но не владеят немски език, заниманието с "Критиките" ще представлява ненадмината школа за философско мислене".

През 1982 г. той е удостоен със званието "Заслужил деятел на културата", а през 1986 г. - със званието "Народен деятел на изкуството и културата". През 1979 г. Цеко Торбов получава ордена "Червено знаме на труда", през 1984 г.  - ордена "Народна република България" първа степен.

Автор е на над 20 книги, на учебници и на много статии 

Проф. Цеко Торбов е автор на над 20 книги, на учебници и учебни помагала, и на множество студии и статии. Сред тях са "Изследвания върху чувството за истината. Принос към философското учение за чувствата" (1930), "Философия на правото и юриспруденция" (1930), "Кант и философията на разума" (1936), монографиите - "Основният принцип на правото. Право и справедливост" (1940), "Естествено право и философия на правото" (1947). Посмъртно са издадени неговите трудове - "История и теория на правото" (1992), "Учение за държавата" (1995), "Основи на философията на историята" (1996), "Спомените за Леонард Нелсон 1924-1929 г." (1996). 

На представянето на 5 април 1993 г. в книжарницата на издателството на БАН на монографията му "История и теория на правото" проф. Иван Славов, автор на книгата "Цеко Торбов: несломимият кантианец" (1992), представя проф. Торбов "като перфектен преводач на Кант и като най-последователния кантианец на Балканите и в Европа".

Проф. Цеко Торбов умира на 8 юни 1987 г. на 88-годишна възраст в София.

През 2004 г. неговата съпруга Валентина Топузова-Торбова дарява на Нов български университет (НБУ) архива на проф. Цеко Торбов, а след смъртта й през 2008 г. и нейният архив постъпва в Университетския архив на НБУ (тогава - Център за документи и архивни фондове), дарен от племенника й Илия Русев.  На 15 декември 2004 г. аудитория 212 в корпус 1 в Нов български университет е именувана на името на проф. Цеко Торбов.

МГ /отдел "Справочна"

Използвани източници:

(в. „Народна култура“, 30.5.1970)

(в. „Труд“, 6.08.1976)

(в. „Поглед“, 20.07.1981)

(в. „Поглед“, 18.01.1982)

(сп. „Общество и право“, бр. 9/1991)

(„Енциклопедия България“, т.7, с.37)

(БТА, ВИНФ,  5.04.1993)

(в. „Свободна книга“, бр. 1, 1994)

(https://torbovi.nbu.bg/)

(https://universitetski-dnevnik.nbu.bg/%D0%B8%D0%BC%D0%B0-%D0%BB%D0%B8-%D0%BC%D1%83%D0%B7%D0%B5%D0%B9-%D0%B2-%D0%B0%D1%83%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0/)

 

/РБ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 03:17 на 26.05.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация