Мултимедийният проект бе избран да представи България на Венецианското биенале тази година

site.btaПосланието на „Съседите“ е за това как и какво хората си спомнят в контекста на травматични преживявания, каза за БТА Васил Владимиров

Посланието на „Съседите“ е за това как и какво хората си спомнят в контекста на травматични преживявания, каза за БТА Васил Владимиров
Посланието на „Съседите“ е за това как и какво хората си спомнят в контекста на травматични преживявания, каза за БТА Васил Владимиров
Снимка: Христо Касабов/БТА

Главното послание на проекта „Съседите“ е за това как и какво хората си спомнят в контекста на травматични преживявания. Това също е приложимо и към паметта на колективно ниво и как си спомняме за периода на социализма, което повдига въпросите за истина и помирение, и важността да ги търсим, за да можем да се движим напред. Това каза пред БТА кураторът на проекта Васил Владимиров. През април той и колегите от екипа му - Лилия Топузова, Красимира Буцева и Джулиан Шехирян, ще представят България на 60-ото издание на Венецианско биенале за изкуство.

Според Владимиров проектът е специфичен към историческия, културен и политически контекст на България, но в много случаи, на теоретично ниво, той може да бъде приложен и разбран в контекста на други тоталитарни режими и системи на управление. „В контекста на продължаващите световни конфликти инсталацията служи като напомняне за трайното въздействие на политическото и институционализираното насилие, което я прави релевантна към случващото се в момента по света“, обяснява той.

ИСТОРИЯТА НА „СЪСЕДИТЕ“

Кураторът разказва, че работата по „Съседите“ е плод както на самостоятелна, така и на колективна работа. „В този смисъл работата започва преди повече от 20 години, когато през 2003-а година, като част от магистърската си дисертация, Лилия Топузова за пръв път започва да интервюира оцелели от лагерите от социалистическия режим в България, които впоследствие стават част от изследването към проекта „Съседите“. Както и инсталацията, която произлиза от него“, разказва Владимиров. Той уточнява, че колективната работа по проекта между тримата автори започва през 2019 г. „Аз съм част от проекта като куратор от края на 2022 г., когато курирах изложбата в университета в Торонто и сега като куратор на „Съседите“ в българския павилион на Венецианското биенале“, отбелязва той.

СТИКОВАНЕ ВЪВ ВРЕМЕТО И ПРОСТРАНСТВОТО

Екипът на проекта е разпръснат в различни точки на света. Красимира Буцева живее между София и Лондон, Лилия Топузова е професор по история в университета на Торонто, а Джулиан Шехирян живее между Филаделфия (САЩ) и София. По думите на куратора важна част от проекта е, че всички имат практика, която се развива между граници, различни домове и часови разлики. „Това постоянно „отдалечаване“ и „приближаване“, било то физическо или символно, дава една нова перспектива на авторите, както и критична дистанция да изследват една тежко политизирина и проблематична тема“, разказва Владимиров.

Относно съвместната им работа през пространства и времена кураторът отбелязва, че тя върви със своите предизвикателства, но е въпрос на развиване на навик и на комуникация. „Често се шегуваме, че покриваме всичките времена на едно денонощие и това ни дава възможността да работим денонощно, което е интересна методология за управление на времето в проекта“, разказва с усмивка кураторът. 

ЧОВЕШКИТЕ ИСТОРИИ

Десетки интервюта, водени от авторите на проекта, са събрани и представени в мултимедийния проект „Съседите“. Освен тях има теренни аудио и видео записи и предмети от локациите на два от лагерите край Ловеч и Белене. Васил Владимиров казва, че всяка от историите е интересна. „Не бих казал, че има една специфична. Именно тази методология и възможността на изкуството да разказва „голямата“ история през преживяванията на определени хора прави проекта изключителен, поставяйки под въпрос доминантния наратив и по този начин попълва историографията за този период“, отбелязва той.

По думите му до някаква степен самите посетители стават част от колективен пърформанс, тъй като са подтиквани да се движат в пространството и да изпълняват конкретни действия заради периодичното включване на различни видеа, звуци и предмети в инсталацията.

ПУБЛИКА С ШИРОК СПЕКТЪР НА ПРОИЗХОД И ИНТЕРЕСИ

„Естеството на проекта се състои в това, че той съчетава изкуство, исторически изследвания, етнография и технологии. Със своята впечатляваща и завладяваща сценография на социалистическата и постсоциалистическата вътрешна архитектура той е подходящ, както за специализирана, така и за масова публика, което е чудесно за публиката на биеналето“, казва Васил Владимиров. Той отбелязва, че това е форум, който привлича много любители на изкуството и туристи, но към него ще бъдат насочени и погледите на специалистите в света на съвременното изкуство. „Също така, тъй като инсталацията приема архитектурата на дома за своя основна форма, това я прави изключително достъпна за всеки, тъй като домът е толкова неразделна част от нашия живот. Надяваме се на публика с широк спектър от гледна точка на произход и интереси, коeто да отразява живата и разнообразна публика на биеналето“, допълва той.

Както БТА писа, 60-ото Венецианско биенале за изкуство ще се проведе от 20 април до 24 ноември 2024 (предварителното откриване е на 17, 18 и 19 април) под мотото Stranieri Ovunque – „Чужденци навсякъде“. Фокусът на изданието са темите за миграцията, изгнанието и „чуждестранния произход“. През 2024 е единадесетото национално участие на България (първото е през 1910, следват представяния през 1942, 1948, 1964, 1993, 1999, 2007, 2011, 2019 и 2022) и ще се реализира в експозиционното пространство Зала „Тициан“ (Sala Tiziano) в Centro Culturale Don Orione Artigianelli, близо до Моста на Академията. Инсталацията „Съседите“ се състои от три стаи. Първата е всекидневна, в която се прожектират картини и звуци от лагерите в Ловеч и Белене. Втората е за хора, които говорят с недомлъвки или не са готови да говорят. Там звуците са по-абстрактни. В третата стая – кухнята, всички мебели са боядисани в бяло, говор няма, абсолютно всичко е доведено да абстракция и звук. Тя е за хората, които не са имали възможност да говорят – починали или нямащи спомени. Не просто нещо, което виждаш, а преживяваш.

Васил Владимиров е завършил бакалавърска степен по модерна история и политика в Royal Holloway, University of London и магистратура по политическа социология в London School of Economics and Political Science. Неговата практика като куратор е на границата между изкуството, политиката и историята.

/АКМ/

В допълнение

Избиране на снимки

Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.

Изтегляне на снимки

Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите

news.modal.header

news.modal.text

Към 02:13 на 22.06.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация