site.btaНа 22 февруари 1972 г. започват официалните разговори на високо равнище между Ричард Никсън и Мао Дзедун

На 22 февруари 1972 г. в Пекин започват официалните разговори на високо равнище между президента на Съединените щати Ричард Никсън и председателя на Китайската комунистическа партия (ККП) Мао Дзедун. В преговорите участват още съветникът по въпросите за национална сигурност на САЩ Хенри Кисинджър и китайският министър-председател Джоу Енлай. Срещата между двамата политически лидери е част от седемдневната визита на Никсън в Китай, която продължава от 21 до 28 февруари. Това е първото посещение на американски държавен глава в комунистическата страна.

Подготовката започва през юли 1971 г., когато Хенри Кисинджър предприема тайно пътуване до Пекин, за да се срещне с Джоу Енлай. В продължение на два дни те обсъждат геополитическите цели на всяка от страните.

Визитата е ключов етап в осъществяването на „Триъгълната дипломация“ – стратегия, насочена към балансиране на отношенията между САЩ, Китай и Съветския съюз в условията на Студената война. Установяването на китайско-американски дипломатически отношения, чрез които Вашингтон се стреми да ограничи геополитическото влияние на Москва, става възможно благодарение на китайско-съветският разкол, който започва през 50-те години на 20-и век, по време на управлението на Никита Хрушчов.

Кулминацията на преговорите между Пекин и Вашингтон е подписването на Шанхайското комюнике на 28 февруари 1972 г., чрез което се поставят основите за подобряване на отношенията между двете държави. В документа се акцентира върху насърчаването на взаимното сътрудничество чрез установяване на контакти в сферата на науката, технологиите, културата, спорта, журналистиката и икономиката; предвижда се зачитане на суверенитета и териториалната цялост на всички държави, ненамеса във вътрешните работи и спазване на принципа на мирно съвместно съществуване.

Комюникето е посрещнато със смесени реакции. Някои анализатори са на мнение, че то допринася за нормализирането на отношенията между двете страни и оказва положително влияние върху световния мир и сигурност. Други експерти обаче остават скептични и поставят под съмнение реалното прилагане на договореностите.

Повече за разговорите между двамата политически лидери четем в бюлетина на БТА „Международна информация“:

Последни приготовления в Пекин

Токио, 17 февруари 1972 г. /кор. на БТА/ Пекин привършва трескавата си подготовка в очакване на отвъдокеанските гости. Пребоядисването на Пекин е вече към своя край, в града цари тържествена атмосфера, така че Никсън може да не се смущава, стъпвайки на китайска земя, отбелязват японски кореспонденти от китайската столица.

Според тези съобщения, получавани тук, по протежение на 35-те км. от летището до дома за приеми, където ще отседне Никсън, са изчезнали лозунгите, които заклеймяват американския империализъм и американските агресори, а лозунгът, апелиращ да се изгради международен фронт в борбата срещу американския империализъм, който до преди известно време висял на централно място на летището, е заменен с лозунг за „пролетарското единство“. Махнати били и антиамериканските лозунги по централната улица на града, а вместо „Американския империализъм – наш общ враг“ сега бил поставен друг лозунг – „Да се сплотим за още по-голяма победа“.

Тази чистка не засягала обаче улиците, по които не се предвижда да мине Никсън, и те, както и досега, били пълни с антиамерикански писания.

***

Никсън на път за Китай

Ню Йорк, 17 февруари 1972 г. /кор. на БТА/ Президентът на Съединените щати Ричард Никсън отпътува днес от Вашингтон на официално посещение в Китайската народна република. Президентът се придружава от своята съпруга, от държавния секретар Роджърс, от специалния съветник по въпросите на националната сигурност д-р Хенри Кисинджър, който за трети път ще посети Пекин в течение на последните седем месеца, и от други официални лица.

Президентът бе изпратен на поляната пред Белия дом от вицепрезидента Агню, от членове на правителството, от членове на американския Конгрес и висши федерални служители и от дипломатически представители. В своето изказване преди отпътуването с хеликоптер до военновъздушната база „Андрюс“, откъдето отлетя със самолет за Хавайските острови. Никсън изрази особена благодарност на лидерите на двете главни партии в Конгреса за оказаната от тях подкрепа за неговата визита в Пекин. Президентът изтъкна, че „няма илюзии“, че „двадесет години на враждебност могат да бъдат заличени от една седмица разговори“. „Ние имаме големи различия, заяви Никсън. Ние ще имаме различия и в бъдеще.“ По време на церемонията учащи се издигнаха плакати с пожелания към президента, между които и плакат с надпис „Преговаряйте от позиция на силата“. (…)

***

„Защо Никсън отива в Пекин?“

Ню Йорк, 19 февруари 1972 г. /кор. на БТА/ „Защо Никсън отива в Пекин?“ – това е заглавието на статията на американския политически коментатор Роско Дръмънд, публикувана днес във вестник „Крисчън сайънс монитър“. За да се разберат по-добре новините, свързани с предстоящото посещение на президента Никсън в Китай, пише Дръмънд, трябва да се отговори на въпросите защо президентът реши да отиде в Китай и защо китайците решиха, че те искат той да дойде. След като изтъква, че Никсън избрал Пекин, защото смятал, че САЩ и Китай трябвало да имат преки контакти за установяване на стабилен мир в Азия, Дръмънд пише: „По-нататък президентът убеди, че той би могъл да спечели средство за оказване на натиск върху Съветския съюз, като се насочи към преговори с Китай. Той счита, че подобряването на китайско-американските отношения ще накара Москва да бъде по-сговорчива в нейните преговори със Съединените щати“. (…) Американският наблюдател изтъква, че от китайска страна също имало сериозни съображения за сближението със САЩ, след като толкова дълго време по всички краища на света китайските дейци тръбяха, че мразят Съединените щати. Мао Дзедун и Джоу Енлай заключили, че те трябва да имат някаква опорна точка в растящия им страх от Русия – пише Дръмънд. Те не искали да продължават да се противопоставят едновременно на САЩ и на СССР. Поради това те решили, че КНР трябва да прекрати своята самоналожена изолация и сметнали, че няма по-добър начин за това от замяната на култивираната враждебност към САЩ с култивирана сърдечност.

Американският журналист не скрива своите заключения, че очевидната цел на Китай е „да създаде големи тревоги в Москва“ и че началото на китайско-американското разбирателство вече постигало тази цел. За Пекин сега времето изглеждало най-подходящо за среща на високо равнище между КНР и САЩ. (…)

***

„Белият дом“ в Пекин – част втора

Ню Йорк, 21 февруари 1972 г. /БТА/ (…) Първоначално предположенията в Пекин (сред чуждестранните журналисти) бяха, че Никсън ще се види на два пъти с Мао Дзедун – веднъж в Пекин и веднъж в Ханджоу. Тази вечер сензацията, разбира се, пак без никакво съобщение от китайска страна е, че всъщност Никсън се е срещнал още днес с Мао и е разговарял с него в продължение на един час. Тази новина беше съобщена на кореспондентите от секретари по печата на Белия дом Роналд Зиглър, който е също в Пекин. За предмета на разговора не се знае нищо. Но както се твърди разговорите на Никсън с Мао щели да бъдат повече „философски“. Общо е мнението, че след ликвидирането на „най-близкия съратник“ на Мао (министъра на отбраната Лин Бяо), сега истинското оперативно ръководство на китайската политика е в ръцете на Джоу Енлай. (…)

***

Никсън в Пекин: теорията и практиката на сближаването

Ню Йорк, 22 февруари 1972 г. /БТА/ Въпреки твърденията на Никсън, че не е дошъл в Пекин, за да се възползва от китайско-съветските противоречия, самата логика на раздухвания от маоистите яростен антисъветизъм говори за естеството на „сериозната и откровена“ размяна на мнения между теоретиците на Мао и Кисинджър и прагматиците Никсън и Джоу. За великодържавническата и хегемонистичната концепция на Мао за бъдещия път на Китай, американската страна идва в Пекин с готово разработен план, известен от публикациите на Хенри Кисинджър като професор в Харвардския университет и ясно доловим в „посланието за състоянието на света“, което този месец Никсън представи в американския Конгрес като външнополитическа програма на своето правителство. 

Според този план „равновесието“ в Азия (а всъщност антисъветският фронт) трябва да се изгражда върху базата на сговор между САЩ и Китай. Това естествено предполага разпределяне на ролите, а споразумение в тази насока не би могло да бъде обсъждано другояче, освен в пълна тайна и на среща само между най-големите.

***

Посещението на Никсън в Пекин

Пекин, 24 февруари 1972 г. /кор. на БТА П. Катранджиев/ За първите три дни от престоя си в Пекин президентът Никсън прекара общо двадесет и четири часа с Джоу Енлай. Както съобщи днес на кратка пресконференция секретарят по печата при Белия дом Роналд Зиглър, половината от това време е било посветено на официални преговори.

Съгласно програмата за днешния ден тази сутрин президентът, съпругата му и придружаващите го лица с изключение на Хенри Кисинджър разгледаха Великата китайска стена и гробницата на династията Мин.

Споделяйки впечатленията си от Великата китайска стена, президентът, след редица комплименти към домакините, заяви: „Смятам и се надявам, че един от резултатите от нашето посещение ще се изрази в това, че всички съществуващи стени и прегради – независимо дали са материални като тази или идеологически или философски – няма вече да разделят народите.“

***

Посещението на Никсън в КНР

Ню Йорк, 27 февруари 1972 г. /БТА/ Осведомителните агенции съобщават от Шанхай, че днес следобед съветникът на президента Никсън по въпросите на националната сигурност Хенри Кисинджър устроил пресконференция за американските кореспонденти, пред които разяснил основните точки на заключителното американско-китайско комюнике. Кисинджър отбелязал по-специално, че двете страни са се съгласили „да поддържат контакти по различни канали, включително пътувалия от време на време в Пекин на високопоставен представител на Съединените щати за конкретни консултации“. Позовавайки се на думите на съветника на президента, агенция Асошиейтед прес предава, че двете страни са се споразумели по за взаимните пътувания на граждани и за постепенното разширяване на търговията. Комюникето, отбелязва Асошиейтед прес, съдържа твърде малко конкретни сведения във връзка с това, за което са се водили преговорите.

По този повод американските информационни агенции съобщават, че в разговор с американски журналисти Ричард Никсън заявил, че се е споразумял с ръководителите на КНР „да не обсъждат съдържанието на комюникето“. Това означава, разяснил президентът, че комюникето ще бъде единственият документ и че съдържанието на преговорите ще остане в тайна.

Кисинджър казал, че по редица въпроси, по които не е било постигнато съгласие, двете страни са изтъкнали своите позиции в комюникето. Това се отнася по-специално по въпроса за Тайван. САЩ заявяват само, че в бъдеще – без да са посочени точна дата и срокове – ще изтеглят постепенно войските си от Тайван, докато КНР настоява, че островът е неразделна част от нейната територия. Освен това правителството на САЩ изрично заявява, че ще продължи да подкрепя режима на Чан Кайши в Тайван и ще изпълнява задълженията си към него, поети с договора за отбрана. САЩ настояват твърдо на своята политика в Далечния изток, което на практика означава продължаване на политиката на „виетнамизация“ и поддържане на реакционните режими в този район на света, докато КНР отново потвърждава досегашната си политика спрямо тези страни. Утре президентът Никсън ще отпътува от Китай за САЩ.

***

Президентът Никсън отпътува от Китай

Ню Йорк, 28 февруари 1972 г. /БТА/ (…) Преди да отпътува, Никсън се срещнал за последен път през посещението си в Китай с Джоу Енлай и разговарял с него в продължение на цял час. Двете страни вчера публикуваха комюнике за разговорите, които се водеха ежедневно в  Пекин и Ханджоу през цялата изминала седмица.

Акредитираните в Китай американски журналисти отбелязват в своите информации, че за разлика от пристигането на президента миналия понеделник, днес отпътуването му било отбелязано като официално събитие в Шанхай. Хиляди китайци били строени по улиците, за да изпратят Никсън и придружаващите го лица. Освен това цялата прислуга на резиденцията на Никсън в Шанхай била строена и ръкопляскала, когато американският държавен глава се качвал в лимузината си, за да се отправи към летището. Като се има предвид, че такива прояви не са самоволни и спонтанни в Китай, някои наблюдатели преценяват, че тази постъпка, колкото и по китайски особена да е, представлява преднамерен израз на задоволство на китайската страна от изхода на разговорите през изтеклата седмица.

***

Американско-китайско комюнике

Вашингтон, 28 февруари 1972 г. /ТАСС/ Тук е публикуван текстът на американско-китайското комюнике за посещението на президента на САЩ Р. Никсън в Китай. От комюникето следва, че наред с обсъждането на въпросите на двустранните отношения страните са засегнали и редица международни проблеми.

Между ръководството на Китай и президента на САЩ са установени политически контакти и, както се казва в комюникета, били са водени „сериозни изчерпателни и откровени разговори за нормализиране на отношенията между САЩ и КНР, както и по други въпроси, представлявали интерес за двете страни“. Те се съгласили да поддържат тези контакти по различни канали, включително и посещения от време на време на високопоставен представител на САЩ в Пекин за конкретни консултации за по-нататъшно нормализиране на отношенията между двете страни и продължаване размяната на мнения по въпросите, представляващи общ интерес“.

По редица международни проблеми в комюникето са изложени не общи съгласувани позиции, а позициите, които заема всяка от страните. Това са виетнамският въпрос, положението на Тайван, обединението на Корея, оценката за политиката на Япония, индийско-пакистанският конфликт.

В комюникето се казва, че „между Китай и Съединените щати съществуват различия в социалните им системи и външната политика“. Китайската страна заявила, че подкрепя предложенията от седемте точки на Временното революционно правителство на Република Южен Виетнам и програмата по въпроса за мирно обединяване на Корея, предложена от правителството на Корейската народнодемократична република. (…)

САЩ и Китайската народна република са заявили, че признават следните принципи, върху които трябва да се изграждат отношенията между държавите, и са готови да прилагат тези принципи във взаимните си отношения: зачитане на суверенитета и териториалната цялост на всички държави, ненападение срещу други държави, ненамеса във вътрешните работи на други държави, равенство и взаимна изгода и мирно съвместно съществуване, разрешаване на международните спорове без употреба на сила или заплашване със сила. Имайки предвид тези принципи, двете страни по-специално са заявили, че „нито една от страните не трябва да се стреми към хегемония в района на Азия и Тихия океан, и всяка от страните се обявява против усилията на която и да е друга страна или група от страни за установяване на такава хегемония“. (…)